следващ
предишен
елементи

Новини

Случаите на преждевременна смърт, предизвикани от замърсяването на въздуха, продължават да намаляват в ЕС, необходими са повече усилия за постигане на нетоксична околна среда

Смяна на език
Новини Публикуван 14-03-2023 Последна промяна 03-08-2023
1 min read
Качеството на въздуха в Европа продължава да се подобрява, а броят на хората, които умират или страдат от заболявания, предизвикани от замърсяването на въздуха, намалява. Според публикувания днес анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) замърсяването на въздуха все още представлява най-големият риск за здравето, свързан с околната среда в Европа и са необходими по-амбициозни мерки, за да се изпълнят насоките на Световната здравна организация (СЗО), свързани със здравето.

ЕАОС е публикувала пълната си оценка Качество на въздуха в Европа за 2022 г.’ в която се представя състоянието на качеството на въздуха в Европа, оценява се въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето и екосистемите и се определят източниците на емисии във въздуха.

Според анализа на ЕАОС замърсяването на въздуха продължава да представлява значителен риск за здравето в Европа, като то причинява хронични заболявания и случаи на преждевременна смърт. През 2020 г. 96 % от градското население на ЕС е било изложено на концентрации на фини прахови частици (ФПЧ2,5) над определената от СЗО стойност от 5 микрограма на кубичен метър въздух (µg/m3). Замърсяването на въздуха вреди и на биологичното разнообразие и на земеделските култури и горите, като причинява големи икономически загуби.

 

Най-малко 238 000 случая на преждевременна смърт, дължаща се на фини частици в ЕС

Лошото качество на въздуха, особено в градските райони, продължава да засяга здравето на европейските граждани. Според последните оценки на ЕАОС най-малко 238 000 души са починали преждевременно в ЕС през 2020 г. поради излагане на замърсяване с ФПЧ2,5 над определената от СЗО стойност от 5 µg/m3. Замърсяването с азотен диоксид доведе до 49 000 случая на преждевременна смърт, а излагането на озон — до 24 000 случая на преждевременна смърт в ЕС.

Освен преждевременна смърт, замърсяването на въздуха причинява влошаване на здравето и води до значителни разходи за сектора на здравеопазването. Например през 2019 г. експозицията на ПЧ2,5 е довела до 175 702 години живот с инвалидност (YLD) поради хронична обструктивна белодробна болест в 30 европейски държави.

Бележка: Както и през предходните години, въздействието на различните замърсители на въздуха върху здравето не следва да се сумира, за да се избегне двойно отчитане поради известно припокриване на данните. Това важи както за смъртността, така и за заболеваемостта.

От 2005 г. до 2020 г. броят на случаите на преждевременна смърт в резултат на излагане на ФПЧ2,5 е намалял с 45 % в ЕС. Ако тази тенденция продължи, от ЕС се очаква да постигне целта на плана за действие за нулево замърсяване за намаляване с 55 % на случаите на преждевременна смърт до 2030 г.

Въпреки това ще са необходими допълнителни усилия, за да се изпълни визията за нулево замърсяване за 2050 г., свързана с намаляване на замърсяването на въздуха до нива, които вече не се считат за вредни за здравето.

 

Загуба на биологично разнообразие, щети върху горите, културите

Замърсяването на въздуха вреди и на сухоземните и водните екосистеми. През 2020 г. бяха наблюдавани вредни нива на азотни отлагания в 75 % от общата площ на екосистемата на ЕС. Това представлява намаление с 12 % от 2005 г. насам, докато целта на плана за действие на ЕС за нулево замърсяване е да се постигне намаление с 25 % до 2030 г.

Според анализа на ЕАОС 59 % от залесените площи и 6 % от земеделските земи са били изложени на вредни нива на приземен озон в Европа през 2020 г. Икономическите загуби, дължащи се на въздействието на приземния озон върху добива на пшеница, възлизат на общо около 1,4 милиарда евро в 35 европейски държави през 2019 г., като най-големите загуби се наблюдават във Франция, Германия, Полша и Турция.

 

Повече от половината от емисиите на фини частици са резултат от потреблението на енергия в сградите

Според анализа на ЕАОС основният източник на замърсяване с прахови частици в Европа е изгарянето на горива в жилищния, търговския и институционалния сектор. Тези емисии са свързани главно с изгарянето на твърди горива за отопление на сгради. През 2020 г. секторът е отговорен за 44 % от емисиите на ФПЧ10 и 58 % от емисиите на ФПЧ2.5. Други важни източници на тези замърсители са промишлеността, автомобилният транспорт и селското стопанство.

Селското стопанство е отговорно и за по-голямата част (94 %) от емисиите на амоняк и повече от половината (56 %) от емисиите на метан. По отношение на азотните оксиди основните източници са автомобилният транспорт (37 %), селското стопанство (19 %) и промишлеността (15 %).

Като цяло емисиите на всички основни замърсители на въздуха в ЕС продължиха да намаляват през 2020 г. В анализа на ЕАОС се отбелязва, че тази тенденция продължава от 2005 г. насам въпреки значителното увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС през същия период.

 

Контекст на политиката

Европейският зелен пакт има за цел да подобри качеството на въздуха и да приведе стандартите на ЕС за качество на въздуха в по-тясно съответствие с актуализираните насоки на СЗО за качеството на въздуха. В Плана за действие на ЕС за нулево замърсяване е определена визия за 2050 г. за намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, които вече не се считат за вредни за здравето и природните екосистеми.

През октомври 2022 г. Европейската комисия предложи ревизия на Директивата относно качеството на атмосферния въздух, което включва по-строги гранични стойности за замърсяване, засилено право на чист въздух — включително потенциални разпоредби за гражданите, даващи им възможност да искат обезщетение за вреди за здравето, причинени от замърсяване на въздуха; по-строги правила за мониторинг на качеството на въздуха и по-добро осведомяване на обществеността.

 

Бележка към редакторите

ЕАОС оценява смъртността, дължаща се на излагане на замърсяване на въздуха, от 2014 г. насам. До 2021 г. ЕАОС използва препоръките от доклада на СЗО от 2013 г. за доказателствата за рисковете за здравето, предизвикани от замърсяването на въздуха. В тазгодишната оценка ЕАОС прилага за първи път нови препоръки за въздействието върху здравето, които са изложени в насоките на СЗО за качеството на въздуха от 2021 г.

Поради промяната в методологията прогнозният брой на смъртните случаи е по-нисък, отколкото преди, и ЕАОС актуализира предишните си оценки, за да наблюдава последователно напредъка и относителната промяна към постигане на целите на плана за действие за нулево замърсяване.

Някои проучвания показват, че въздействието върху здравето, включително случаите на преждевременна смърт, може да възникне при ниски нива на замърсяване на въздуха. ЕАОС оцени тези значително по-високи въздействия върху здравето в специфичен „анализ на чувствителността“, обобщен в информационния документ относно въздействието върху здравето.

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ