Не просто празни приказки - Световната дипломация и търсенето на програма приемник на Протокола от Киото

Протоколът от Киото, подписан през 1997 г. като разширение на РКООНИК, е първа стъпка в дългосрочните усилия за намаляване на емисиите, необходима за предотвратяването на опасни нива на изменението на климата. Действието на първия период на задължения по протокола изтича през 2012 г. и от COP 15 ще се очаква да представи амбициозна програма наследник.

Киото е ключов, понеже определи задължителни цели за емисиите на развитите страни, които го ратифицираха. Например, 15-те страни, които бяха членки на ЕС (ЕС-15) през 1997 г. имат общата цел да намалят емисиите си с 8% спрямо „базовата година” от Киото (¹). Те трябва да постигнат тази цел през периода 2008–2012 г. (²).

От страните се очаква да изпълнят целите по Киото, като основно намалят емисиите на местно ниво. Въпреки това съществуват редица други алтернативи, които да им помогнат да постигнат целите си (вж. полето: Да стигнем до Киото навреме).

Фиг. 1 / Разлики между ЕС-Киото и цели за разпределяне на усилията и прогнозите за 2010 г. за ЕС-15. Източник: Тенденции и прогнози, ЕАОС, 2007 г.

Киото е доста спорен, главно защото САЩ не го ратифицира и защото развиващите се страни като Китай и Индия, които имат бързо развиващи се икономики, нямат цели по протокола.

Екипът по въпросите на изменението на климата в ЕАОС играе роля в европейските усилия, като координира една отчетна дейност с огромни мащаби. Данни от цяла Европа относно емисиите на така наречените парникови газове се събират, проверяват и впоследствие анализират в два ключови доклада, които допринасят за процеса от Киото.

Тази година числата и анализът им са от особена важност в контекста на срещата COP 15, тъй като те ясно показват как ЕС се справя със собствените си усилия за намаляване на емисиите от парникови газове. Страните, които не са подписали или все още нямат цели, ще бъдат особено заинтересовани от това колко добре ЕС прилага протокола.

Първият доклад на ЕАОС относно парниковите газове се публикува всяка пролет и се нарича „доклад за инвентаризацията”. В този контекст парниковите газове включват набор от най-значимите газове за изменението на климата като въглероден двуокис, метан, азотен окис както и флуорните газове. Докладът за инвентаризацията показва националните тенденции: дали емисиите намаляват или се увеличават. В рамките на всяка страна той показва в резултат на какво са намаленията или увеличенията в емисиите.

Всяка държава-членка на ЕС трябва да представи оценка на емисиите си пред Европейската комисия и ЕАОС. Взима се под внимание енергийният сектор, който допринася за повече от 80% от общите емисии на парникови газове в ЕС. Статистическите данни за използване на енергията по типове гориво се умножават по „емисионните фактори” и така се оценяват емисиите в енергетиката на всяка страна. Емисиите от селското стопанство се изчисляват въз основа на площта на обработваемите земи, вида на насажденията, използването на торове и броя на отглежданите животни (едър рогат добитък, домашни птици, овце, прасета и др.) в страната.

Подобно на атлетите, които преминават през периодични тестове за проверка, че отговарят на правилата, се провежда и периодичен мониторинг. Данните се събират и оформят цялостната картина на емисиите в цяла Европа и се представят на Европейската комисия, откъдето биват предавани като официална информация на Европейската общност до РКООНИК.

Тъй като данните първоначално се проверяват на национално ниво, те се забавят с година и половина. Последният доклад, публикуван през юни 2008 г., се основава на данни от 2006 г. Според него емисиите в ЕС-15 са 3% под нивата на базовата година.

Какво означават числата?

Незабавно след представянето на доклада за инвентаризацията екипът от ЕАОС за изменението на климата започва втория си голям доклад за годината, чиято кулминация е доклада „Тенденции и прогнози”. Той се публикува през зимата, точно преди срещата на страните по конвенцията на ООН.

Този доклад съдържа по-задълбочен анализ на тенденциите при емисиите, очертани в първия доклад, и посочва откъде идват емисиите и намаляването на емисии. По-важното е, че в доклада се отправя поглед в бъдещето и се оценяват прогнозите за бъдещи емисии от парникови газове към 2012 г. и след 2020 г. Тази бъдеща перспектива е безценна по отношение на осъзнаването на обхвата на проблема и разработването на политика за справяне с него (³).

Последният доклад за тенденциите и прогнозите потвърждава, че ЕС-15 намалиха емисиите си с 3% между базовата година и 2006 г. Според доклада запълването на оставащата разлика ще изисква комбинация от подходи.

Съществуващи и планирани „вътрешни” инициативи (случващи се във всяка страна на местно ниво), механизмите по Киото, поглъщане на въглерод (като например засаждане на дървета, които да поглъщат газовете) и търговия с въглеродни кредити ще бъдат използвани и в резултат ще доведат до потенциално намаляване на емисиите с 11% за ЕС-15. Въпреки това страните трябва да реализират планираните мерки много скоро или въздействието им няма да е навременно за постигане на целта, се заявява в доклада.

На национално ниво Франция, Гърция, Швеция и Обединеното кралство вече са постигнали целта по Киото през 2006 г. Австрия, Белгия, Финландия, Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Португалия предвиждат да изпълнят целите си, но прогнози от Дания, Италия и Испания сочат, че те няма да изпълнят целите за намаляване на емисиите.

Поглед към бъдещето: след Киото

Справки

Глобалният въглероден проект, 2008 г. Carbon Budget 2007.

ЕАОС, 2008а; Годишен доклад за инвентаризация на емисиите на парниковите газове в Европейската общност, 2008 г., ЕАОС Технически No 6/2008.

ЕАОС, 2008б; Тенденции и прогнози относно парниковите газове в Европа, 2008 г., ЕАОС доклад No 5/2008.

(¹) Различните газове имат различна „базова година” по Протокола от Киото. За въглеродния двуокис, метана и азотния окис (99% от всички емисии) 1990 г. се приема за базова година за всички държави-членки от ЕС-15. За флуорните газове страните могат да си изберат друга година. Дванадесет от държавите-членки от ЕС-15 са избрали 1995 г.

(²) ЕС-15 има обща цел по Киото. В рамките на тази цел, всяка от държавите-членки на ЕС-15 има различна цел за намаляване: някои трябва да намалят емисиите, докато други имат разрешение за ограничено повишаване. Новите държави-членки на ЕС имат индивидуални цели, с изключение на Кипър и Малта, които нямат цели.

(³) Поглед в бъдещето към 2020 г., докладът представя дългосрочна оценка на ситуацията с емисиите в Европа. Това е от особено значение за пакета от мерки в областта на изменението на климата и енергетиката, предложен от Европейската комисия, който предлага цели за 2020 г.

(⁴) Спрямо базовата година по Киото.

(⁵) Понастоящем емисиите от международната авиация и корабоплаване не са обхванати от Протокола от Киото или законодателството на ЕС.