Енергетика

Много човешки дейности имат нужда от изгарянето на изкопаеми горива; това увеличава концентрацията на въглероден двуокис (CO₂) в атмосферата, което води до изменение на климата и също така повишава средната глобална температура. В световен мащаб търсенето на енергия нараства, като по този начин се засилва тенденцията от повишаване на емисии на CO₂.

Повечето държави разчитат на изкопаеми горива (петрол, газ и въглища) за задоволяване на търсенето на енергия. Изгарянето на тези горива освобождава топлина, която може да се трансформира в енергия. В рамките на този процес въглеродът в горивото реагира с кислорода, като произвежда CO₂, който се освобождава в атмосферата. Освобождават се и замърсителите на въздуха (серен диоксид, азотни оксиди и частици), които оказват въздействие върху качеството на въздуха. Въпреки това благодарение на техническите мерки и подобрения в електро- и топлоцентралите, тези емисии са намалели през последните десетилетия.

Потреблението на енергия в Европа достигна своя връх през 2006 г.; през 2010 г. потреблението на енергия бе приблизително 4% по-ниско. Част от това понижение може да се обясни чрез икономическата криза, макар и прекъсването на причинно-следствената връзка между стопанската дейност и енергийното потребление също да има принос.

Изкопаемите горива все още са преобладаващи в микса от горива: петролът, газът и въглищата задоволяват около 77 % от енергийните нужди на средностатистическия европеец. Ядрената енергия осигурява 14 %, а останалите 9 % идват от възобновяеми енергийни източници. Въпреки това възобновяемата енергетика бележи бърз растеж; през 2010 г. слънчевите фотоволтаични електроцентрали разполагаха с най-много инсталиран капацитет, като новото поколение добив на газ и вятърната енергия заемаха съответно на второ и трето място. Изведеният от експлоатация капацитет на ядрената енергетика значително надвишаваше инсталирания ѝ капацитет.

Средно европеецът използва 27 мегавата часа (MWh) годишно, което включва домашни, промишлени и транспортни източници. Тази цифра варира значително от държава на държава, което се отнася и до свързаните с нея емисии на CO₂, зависещи силно от дела на възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия. Транспортът, най-бързо растящият енергоемък сектор от 1990 г. насам, в момента е най-големият потребител на енергия.

Политиките на ЕС

Енергетиката се превръща все повече в приоритет на политиката; тя е една от петте основни области на развитие, към които са насочени целите на стратегията „Европа 2020“:

• 20 % от потреблението на енергия в Европа да идва от възобновяеми енергийни източници;
• 20 % увеличение на енергийната ефективност;

Заедно със специфичните цели на енергийната стратегия 2020, различни политики са насочени към други важни области, обобщени на уебсайта на Европейската комисия. Политиките включват:

• подобряване на сигурността на доставките;
• гарантиране на конкурентоспособността на европейската икономика и наличието на енергия на достъпни цени;
• насърчаване на развитието на конкурентен вътрешен енергиен пазар;
• определяне на минимални нива на данъчно облагане на енергетиката.

Дейности на ЕАОС

Една от ключовите дейности на ЕАОС в областта на енергетиката е мониторинг на интегрирането на екологичните принципи в енергийния сектор. Всяка година се актуализира и публикува набор енергийни и екологични показатели. ЕАОС също публикува оценките на очакваните екологични ползи и натиск от различни дялове на възобновяемата енергетика.

Показателите „енергетика – околна среда” се фокусират върху шест въпроса на политиката:

• Използването и производството на енергия оказва ли негативно въздействие върху околната среда?
• Намалява ли потреблението на енергия?
• Колко бързо се увеличава енергийната ефективност?
• По-малко замърсяващите горива измества ли по-опасните горива?
• Колко бързо се внедряват възобновяемите енергийни технологии?
• Енергийните разходи по-добре ли са интегрирани в системата за определяне на цената?

Показателите също играят важна роля при:

• мониторинга на стратегията за устойчиво развитие на ЕС;
• подготовка на доклада за инвентаризация на парниковите газове в ЕС, адресиран към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК);
• докладване на тенденциите и прогнозите, свързани с емисиите на парникови газове в Европа, по Протокола от Киото.

ЕАОС също извършва оценки на очакваните екологични ползи и натиск от увеличаващия се дял на възобновяемите енергийни източници като пропорция от общото производство на енергия. Това включва:

• преглед на екологичните ползи и въздействия на различните употреби на биомаса за транспорт, отопление и електричество;

• идентифициране на потенциала на вятърната енергия, произведена от разположени на брега и в морето инсталации.