Живот в условията на множество кризи: кризи, свързани със здравето, природата, климата, икономиката или просто системна неустойчивост?

От 1950 г. насам населението в световен мащаб се е увеличило повече от три пъти до почти 8 милиарда, а икономическото производство е нараснало дванадесеткратно. Този огромен растеж бе улеснен от значителното увеличение на използването на природни ресурси от нас, като земя, вода, дървен материал и други материали, включително минерали и енергийни ресурси. Това голямо ускоряване изведе от бедност стотици милиони, но повлия негативно на екосистемите и предизвика изменение на климата. В световен мащаб в 75 % от сухоземната и в 40% от морската среда има сериозни изменения. Постоянното изгаряне на изкопаеми горива, промените в земеползването и обезлесяването водят до отделяне на парникови газове в атмосферата, което води до изменение на климата.

В днешно време глобализацията свързва, по-конкретно чрез засилена цифровизация, почти всяка част на планетата чрез поредица от добре установени търговски маршрути, осигуряващи доставка на суровини, части или готови продукти за потребителите в международен мащаб на световния пазар. Очаква се търсенето на материални ресурси да се удвои до 2060 г., а ние вече консумираме това, което три планети Земя могат да осигурят. Освен това в момента не сме в състояние да предотвратим попадането на големи количества отпадъци в околната среда и се очаква годишното генериране на отпадъци да се увеличи със 70 % до 2050 г. Целите за въглеродна неутралност или информационно и комуникационно оборудване могат да окажат допълнителен натиск върху вече ограничените запаси от минерали и редкоземни елементи. 

COVID-19: кратка почивка от световните пазари?

COVID-19 и мерките за изолация в домашни условия засегнаха в известна степен моделите на потребление и производство. Някои сектори, като туризма или пътуванията, бяха пряко засегнати, а много вериги на доставки също бяха засегнати. Затварянето на производствени съоръжения в Китай и други държави износителки през първите месеци на изолацията в домашни условия доведе до забавяне на доставките на някои продукти, точно както морският инцидент, блокирал Суецкия канал в продължение на дни, създаде недостиг и забавяне на доставките на европейските пазари. Кризата с COVID-19 предизвика смущения не само в световните вериги на доставки; тя намали и търсенето.

Пандемията разкри тясната връзка и взаимозависимост между нашата икономика и обществата ни. Независимо дали е здравна или икономическа, кризата може лесно да се разпространи и нейното въздействие да се усети по целия свят, освен ако не се предприемат съвместни координирани и решителни действия в началото ѝ.

Кризата с COVID създаде и повишено световно търсене и нарастващ пазар на лични предпазни средства, като маски за лице и ръкавици. Опасенията по отношение на здравето разбираемо замениха екологичните опасения относно пластмасовите продукти за еднократна употреба. В същото време икономическият спад намали производството на пластмасови опаковки в ЕС. Тези промени могат да повлияят на напредъка на ЕС при постигане на целите, поставени преди пандемията. По време на брифинг на ЕАОС, който ще бъде публикуван този месец, са разгледани въздействията на COVID-19 върху пластмасовите изделия за еднократна употреба в околната среда в Европа.

През втората година от съществуването си COVID-19 е причина за различни кризи в различните държави. Държавите с високи равнища на ваксинация започват да премахват ограниченията едно по едно, като по този начин се доближават до усещането за нормалност. При вече над 70 дози ваксини на 100 души, държавите — членки на ЕС се съсредоточават върху икономическата криза и плановете за възстановяване. Икономическите дейности и потреблението отново набират темпове. В същото време здравната криза все още бушува в държави с много ограничен достъп до ваксини, с което се подчертават неравенствата в целия тясно свързан свят.

Пандемията доведе и до някои размишления и действия по отношение на тези неравенства, като беше отправен настоятелен призив държавите с по-високи доходи или тези, които са по-малко засегнати от пандемията, да помагат на другите държави с медицински консумативи, респиратори, а сега и с ваксини. Миналият месец лидерите на ЕС се ангажираха да дарят 100 милиона дози ваксини срещу коронавируса на нуждаещи се държави. Това бе последвано от ангажименти от страна на лидерите на държавите от Г7 да дарят 1 милиард дози на държави с по-ниски доходи през 2021 г. За съжаление този брой все пак е значително по-малко от 10-те милиарда дози, необходими според СЗО.

Неравномерно разпределение на ресурси, въздействия и ползи

В доклада „Global Resources Outlook 2019“ („Перспективи на световните ресурси – 2019 г.“), изготвен от Международната комисия за ресурсите, се потвърждава, че използването на природни ресурси и свързаните с тях ползи и въздействия върху околната среда са неравномерно разпределени в държавите и регионите. Държавите с високи доходи, включително държавите — членки на ЕС, продължават да потребяват значително повече материали и причиняват значително по-големи екологични вреди, отколкото групата на държавите с ниски доходи.

Новият план за действие за кръговата икономика от март 2020 г. е в основата на усилията на Европейския съюз за използване на ресурсите. Планът включва широк набор от действия, насочени към проектирането на продукти, процесите на кръговата икономика, по-устойчивото потребление и предотвратяването на образуването на отпадъци. Той изисква и определя действия в ключови вериги за създаване на стойност на продуктите, включително електроника и ИКТ, батерии, опаковки, пластмаси, текстил, сгради и строителство, както и хранителни продукти, вода и хранителни вещества. Като такъв, той е един от основните компоненти на  Европейския зелен пакт (цялостният отговор на Европейския съюз на екологичните, климатичните и социално-икономически предизвикателства) и е от голямо значение за насочване на инвестициите както за възстановяване след кризата с COVID, така и за устойчив преход на нашия икономически модел.

Социалното измерение и въпросът за управлението са ключът за по-добро повторно изграждане

В ЕАОС ние тясно сме съгласували работата си, за да наблюдаваме околната среда, да напредваме в посока постигане на кръговост и да откриваме варианти за политики и кръгови бизнес модели, свързани с тези ключови вериги за създаване на стойност на продуктите. Ще продължим да подкрепяме европейските създатели на политики във връзка с ключовите вериги за създаване на стойност на продуктите и ще допринасяме за оценяването на ресурсите в световен мащаб чрез Международната комисия за ресурсите. С възстановяването на икономиката ще успеем ли да постигнем по-добро повторно изграждане?

Постигането на устойчиво използване на ресурсите в Европа и в световен мащаб изисква фундаментални промени в нашите системи за производство и потребление. Истинското предизвикателство далеч не е да се направят производствените процеси по-ефективни. Постигането на истинска и трайна устойчивост ще изисква и преодоляване на социалните неравенства. Това повдига въпроса за управлението: как да осигурим достъп до ресурси и чиста околна среда за всички? ЕАОС ще продължи да включва социалното измерение и въпроса за управлението в съответните оценки и обсъждания на политиката.