Водата в градовете

През юли 2011 г. вследствие на проливни дъждове части от Копенхаген бяха наводнени. Градските отводнителни системи не бяха в състояние да поемат количеството паднали валежи с интензитет до 135 мм за два часа. Проблемите на Копенхаген, свързани с водата, не се изчерпват с това. Скоро след наводненията големи части от града бяха засегнати седмици наред от замърсители в питейната вода поради ремонт на основния водопровод. Подобни проблеми, свързани с водата, възникват и в други градове.

Повече от три четвърти от европейските граждани живеят в градските райони и разчитат на чиста вода за градовете. Приблизително една пета от общия обем на добитата прясна вода в Европа отива за снабдяване на обществените водоснабдителни системи — вода, предназначена за домакинствата, малки предприятия, хотели, офиси, болници, училища и някои промишлени сектори.

Осигуряването на стабилно снабдяване на обществото с чиста вода не е лесна задача. Водоснабдителната система трябва да взема под внимание множество фактори, включително броя на населението и големината на домакинствата, промените във физическите характеристики на земната повърхност, потребителското поведение, потребностите на икономическия сектор (като например туристическите дейности), химичния състав на водата и логистиката за съхранение и пренос на водата. Освен това тя трябва да отчита предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например неочаквани наводнения, горещи въздушни вълни и периоди на недостиг на вода.

За предотвратяването на водни кризи в градовете е необходимо да управляваме ефективно водните ресурси на всеки етап: от снабдяването с чиста вода до нейното използване за различни нужди от потребителите. Това би могло да включва намаляване на потреблението, както и намирането на нови начини за събиране и използване на водата. Управлението на водите също така би могло да бъде по-добре интегрирано в рамките на по-разширени планове за управление на градовете, като се вземат под внимание характеристиките на местната среда.

Заплащане на водата, която използваме

Напредъкът в технологиите и новите системи на ценообразуване сами по себе си вече са довели до значително намаляване на количествата потребявана вода от домакинствата, която обикновено възлиза на 60—80 % от общественото водоснабдяване в цяла Европа. Технологичните подобрения на домакинските уреди, като например на пералните и съдомиялните машини, са спомогнали за намаляване на водопотреблението, без това да изисква промяна на потребителското поведение или осведомеността по въпроси във връзка с водите.  

Също така са възможни по-съществени подобрения чрез промени в използването на водата за лична хигиена, която понастоящем възлиза на 60 % от употребената вода в домакинствата. Подмяната на тоалетните казанчетата например осигурява евтин и лесен начин за намаляване на използваната вода с един литър на промиване. Дребни приспособления в душовите системи, като например аерацията на водната струя, също могат да доведат до икономии на вода.

Както е посочено в Рамковата директива на ЕС за водите, обвързването на цената на водата с обема на потребяваната вода може да осигури стимул за по-устойчиво използване на водата. В Англия и Уелс хората, живеещи в снабдени с измервателни устройства жилища, използват средно 13 % по-малко вода в сравнение с живеещите в домове, в които не са монтирани измервателни устройства.

Повторно използване на дъждовната и „сивата“ вода

Едва 20 % от водата, използвана в секторите, включени към обществена водоснабдителна мрежа, се потребяват в действителност. Останалите 80 % се връщат в околната среда, предимно под формата на пречистени отпадъчни води. Бетонните или непропускливи повърхности в градовете обикновено насочват дъждовната вода към канализационните мрежи, където тя се смесва с отпадъчната вода. Това възпрепятства проникването на дъждовната вода в почвата и формирането на част от нашите запаси от подземни води, които могат да са от полза за нас на по-късен етап. Дъждовните и отпадъчните води често преминават през водопречиствателни станции, преди да бъдат отведени в реките, обикновено далече от градовете. С помощта на някои промени в градските водни системи както дъждовните води, така и по-слабо замърсените отпадъчни води могат да бъдат върнати до потребителите на вода в градовете.

Една от тези промени е повторното използване на „сивата вода“. „Сивата вода“ е отпадъчната вода от домакинствата, с изключение на тази от тоалетни, като например отпадъчни води от вани, душове, басейни и кухни. Тази вода може да бъде директно пречистена на място или да бъде оставена в непречистено състояние за нейното използване като непитейна вода, например за почистване на тоалетни.

Градовете също така могат да събират дъждовната вода чрез отвеждането ѝ от покриви или пътища в колектор и тази вода може да бъде използвана като непитейна вода, например за почистване на тоалетни, измиване на автомобили и поливане на градини. Тя може също да бъде директно отвеждана за попълване на запасите от подводни води. Такива системи могат да бъдат инсталирани в домакинствата или фирмите и не изискват промени на потребителските навици на потребителите на вода. При все това могат да бъдат предприети повече мерки за подобряване на водоснабдяването преди достигането на водата в жилищните сгради.

Запазването на водата в границите на градовете чрез позволяване на водата да проникне в почвата и да се акумулира във водни обекти осигурява редица ползи, включително предлагане на места за отдих на местните граждани и създаване на охлаждащ ефект по време на горещи въздушни вълни.

(c) ABC Open Wide Bay | flickr.com

Намаляване на загубите

Загубите на вода в резултат на течове могат да бъдат значителни; в Хърватия близо 40 % от общото водоснабдяване се губи във водопреносната мрежа. Течовете могат да бъдат предотвратени чрез поддръжка и подновяване на водопроводната мрежа, както и чрез използването на нови технологии. Тези технологии могат да включват сензори за разпознаване и локализиране на шума от течове или устройства, използващи радиосигнали за установяване на наличието на течаща вода. Чрез прилагането на тези технологии обществените водоснабдителни системи ще се справят със значителните загуби на вода вследствие на течове, задоволявайки потребностите от вода посредством ограничени доставки. Подновяването на водопреносната мрежа обаче може да изисква значителни инфраструктурни инвестиции.

Време за действие

Постигането на по-устойчиво градско обществено водоснабдяване изисква не само прилагането на мерки като горепосочените, но и повишаване на обществената осведоменост относно въпросите, свързани с опазването на водите.

Съществуват различни средства за информиране на потребителите на вода в домакинствата, бизнеса и туризма, включително уебсайтове, училищни образователни програми, брошури на местни органи и средства за масово осведомяване. Например екомаркировката на уреди и екосертифицирането на хотели също могат да изиграят важна роля за повишаване на осведомеността чрез подпомагане на потребителите да направят информиран избор за ефективното използване и опазване на водата.

Истински устойчиво използване на нашите ресурси на прясна вода не може да бъде постигнато без допълнителни подобрения в устойчивостта на потреблението на вода в градовете.