Направете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
Старият апартамент не разполага със собствен воден резервоар, така че семейство Текин са директно свързани с водоснабдителната система на града. Поради сушата в Западна Турция през последните две години водата в града често спира за периоди до 36 часа.
Недостигът на вода не е новост – Бариш си спомня за това от своето детство. Въпреки че след подобренията в инфраструктурата се губи по-малко вода, сегашната суша е особено сериозна и водният режим през летните месеци е ежедневие за 12-милионния град.
Прекомерни горещини и суша, дъжд и наводнения засягат много части на Европа.
Миналото лято, докато испанският ежедневник El Pais публикуваше снимки от пресъхнали корита на реки, британският Guardian сигнализира с тревожни заглавия за наводнения. Докато местните власти в Барселона правеха планове за внасяне на вода с кораби, британското правителство правеше оценка на укрепленията срещу наводненията.
Съществуват множество причини, но се очаква изменението на климата да увеличи честотата както и мащаба на тези явления. Дори и да намалим емисиите, вече натрупалите се парникови газове ще доведат до определени климатични изменения – така че ще има въздействие. Следователно ще трябва да се приспособим – това означава да оценим нашата уязвимост и да предприемем действия за намаляване на рисковете. Анализът за адаптиране към изменението на климата се съсредоточава върху въпроси, свързани с водата, основно сушата.
С повишаването на температурите запасите от вода на Южна Европа ще спаднат. В същото време земеделието и туризмът ще имат нужда от повече вода, особено в по-топлите и сухи райони.
Повишаването на температурите на водите и по-ниските нива на реките на юг ще засегнат също така качеството на водите. По-честите порои и внезапни наводнения ще повишат риска от преливания при буря и аварийни зауствания от пречиствателни станции за отпадъчни води.
През пролетта на 2008 г. нивото на водата във водохранилищата, които снабдяват Барселона беше толкова ниско, че имаше планове за внос на вода с кораби. Разходите се оценяваха на 22 милиона евро, като по план бяха необходими шест кораба, всеки транспортиращ достатъчно прясна вода, за да напълни десет олимпийски плувни басейна. Прясната вода трябваше да дойде от Тарагона в Южна Каталония, Марсилия и Алмерия – един от най-сухите райони в южна Испания. За щастие месец май бе дъждовен, водохранилищата се напълниха достатъчно и тези планове бяха отложени. Въпреки това продължава обсъждането на евентуално отклоняване на водата от реки като Ебро и дори Рона във Франция (1).
Кипър е изправен пред катастрофална суша. Търсенето на вода е нараснало през последните 17 години и надвишава 100 милиона кубични метра (м3) прясна вода годишно. Само за последните три години запасите са възлизали съответно на 24, 39 и 19 милиона м3.
За справяне с водната криза миналото лято бе транспортирана вода от Гърция. До септември 2008 г. пристигнаха 29 кораба от Гърция. Недостигът на вода в Гърция забави доставките. Кипърското правителство бе принудено да приложи извънредни мерки, които включваха намаляване на водоснабдяването с 30%.
Миналото лято нивото на водата спадна систематично в Турция, според държавното предприятие за водоснабдяване. Водохранилищата, които доставят питейна вода на Истанбул, разполагаха с 28% от капацитета си. Водохранилищата, които снабдяват Анкара, град с 4 милиона жители, разполагаха едва с 1% от капацитета си за питейна вода.
В доклад на водоснабдителната служба на Крит бе обрисувана обезпокоителна картина на ресурсите от подпочвени води на острова. Водоносните хоризонти – подпочвени водохранилища – са спаднали с 15 метра от 2005 г. насам заради прекомерното изпомпване. Морската вода вече започва да завзема територия, като замърсява все още съществуващите запаси.
Смекчаване и адаптиранеПарниковите газове са причина за изменението на климата. Очаква се Южна Европа да стане по-топла и суха, докато Северна и Северозападна Европа най-вероятно ще стане с по-мек и влажен климат. Като цяло глобалните температури ще продължат да се повишават. Държавите-членки на ЕС са съгласни, че глобалното повишаване на температурите трябва да се ограничи до 2 °С над прединдустриалните нива, за да се избегнат тежки изменения на нашия климат. Това е основната цел на усилията на ЕС за „смекчаване”. Усилията за смекчаване са съсредоточени върху намаляването на емисиите от парниковите газове. За ограничаването на повишаването на температурата до 2 °С е необходимо намаляване с цели 50% в глобалните емисии на газове до 2050 г. Въпреки това дори и произвеждането на емисии да спре днес, изменението на климата ще продължи за дълъг период поради вече натрупаните в атмосферата парникови газове. Например, ясно е очертано въздействието в Арктика. Трябва да започнем да се адаптираме. Адаптирането означава оценка и справяне с уязвимостта на човешките и природни системи. Смекчаването на последиците и адаптирането към климатичните изменения са много тясно свързани. Колкото по-успешни са усилията за смекчаване, толкова по-ниска е цената на необходимостта ни да се адаптираме. |
Трябва да се справим с настоящите суша и водна криза в краткосрочен план, да се осигури вода за хората. Въпреки това трябва да се разработи и дългосрочна политика на адаптиране. В стремежа си да увеличат водоснабдяването, властите на местно и национално ниво инвестират в проекти като водохранилища за съхранение на вода, станции за прехвърляне и обезсоляване на вода, които правят солената вода годна за пиене.
Средиземноморските страни във все по-голяма степен разчитат на обезсоляването за осигуряване на прясна вода. В момента в Испания има 700 инсталации за обезсоляване, които осигуряват достатъчно вода ежедневно за 8 милиона души. Очаква се обезсоляването в Испания да се удвои през следващите 50 години.
Недостигът на вода не е ограничен до Южна Европа. В момента Обединеното кралство строи първата си инсталация за обезсоляване в източен Лондон. На стойност 200 милиона лири, повече от 250 милиона евро, инсталацията ще доставя 140 милиона литра вода ежедневно, достатъчно за 400 000 домакинства. Парадоксално, местният водоснабдителен орган, който строи завода, губи милиони литри чиста питейна вода ежедневно поради течове и лоша инфраструктура. Ролята на обезсоляването може да е призната в дългосрочното управление на водите, но процесът на превръщане на солена вода в питейна е печално известен с голямата си енергоемкост. Някои инсталации вече използват слънчева енергия, което е положителна стъпка напред. Въпреки това обезсоляването все още е скъпо. Също така солният разтвор, продукт на процеса, трудно се ликвидира и може да навреди на околната среда.
„Тук често надвишава 40 °C през лятото и влажността може да е много висока”, казва Бариш от Истанбул. „Сега местните власти са много по-добри в предупреждаването и обикновено могат да ни кажат колко дълго няма да има вода – така че можем да си направим плановете. Но изглежда не полагат много усилия, за да се справят със самия недостиг – не могат да увеличат дъждовете, предполагам”, казва той.
Регионалните и национални власти в Турция, а и в цяла Европа, биха могли да „управляват” по-добре водните ресурси. Това означава да се предприемат действия за намаляване и управление на търсенето вместо просто да се прави опит за увеличаване на предлагането на вода.
Рамковата директива за водите, определящото законодателство в областта на водите в Европа, задължава държавите-членки да използват цените (таксуване) за услуги, свързани с водите, като ефективен инструмент за поощряване запазването на водите. Наистина цената на водата е един от най-ефективните методи за влияние върху поведението при потреблението на вода. Въпреки това ефективното управление на водите също така включва и усилия за намаляване на загубите и информация за рационалното използване на водата.
По-добрата информираност ще ни помогне да се адаптирамеС прости думи, индексът показва наличните водни ресурси в дадена страна или регион, сравнени с използваното количество вода. Обикновено индекс над 20% е показател за недостиг на вода. Както показва графиката, за девет от страните се приема, че са с „воден дисбаланс”: Белгия, България, Кипър, Германия, Италия, Бивша югославска република Македония, Малта, Испания и Обединеното кралство (Англия и Уелс). Налични са данни за WEI за Англия и показват, че югоизточната част и Лондон са особено дисбалансирани. Това ниво на информация е ключово по отношение на ефективното адаптиране към измененията на климата. Чрез разбирането колко вода е налична в даден регион, откъде идва и кой я използва ще можем да създадем ефективни местни стратегии за адаптиране към измененията на климата. |
Предстоящ доклад на ЕАОС разглежда Алпите, често описвани като „водната кула на Европа” заради произхода на 40% от прясната вода на Европа от планинската верига. През последните сто години районът на Алпите претърпя повишение на температурата от 1,48 °C – два пъти средното глобално увеличение. Ледниците се топят, границата на вечните снегове се качва и планинската верига постепенно променя начина на събиране и съхранение на вода през зимата и на преразпределението й през по-топлите летни месеци, според доклада.
Алпите са решаващи по отношение на водоснабдяването, не само за осемте алпийски страни, а и за огромна част от континентална Европа, тъй като захранват много от основните реки. В тази си роля, те действат като символ на мащаба на заплахата и типа необходим отговор. Стратегиите и политиките за адаптиране трябва да включват местни и трансгранични елементи и такива, обхващащи целия ЕС. На пръв поглед несвързаните дейности като земеделие и туризъм, производство на енергия и обществено здраве трябва да се разглеждат в съвкупност.
В крайна сметка адаптирането означава преразглеждане на това къде и как живеем сега и в бъдеще. Откъде ще идва водата ни? Как ще се предпазим от екстремни събития?
Проучванията на ЕАОС, фокусирани върху земната покривка, сочат, че често именно в крайбрежните области се извършва най-голямо строителство. Докладът на ЕАОС „Променящият се облик на европейските крайбрежни зони” се отнася за „Средиземноморската преграда” и показва, че 50% от средиземноморското крайбрежие е застроено. Недостигът на вода и сушата са вече проблем в много от тези райони. Повече апартаменти, повече туристи и повече голф игрища означават повишено търсене на вода. Крайбрежните области в Северна и Западна Европа, където се очакват повече наводнения, също подлежат на бързо развитие.
Интегрирането на адаптирането в ключови политики на ЕС е ограничено. И все пак се очаква Европейската комисия да публикува Бяла книга за адаптирането през 2009 г. В скорошен доклад ЕАОС посочва, че само седем от 32-те членки на ЕАОС досега в действителност са приели национални стратегии по адаптиране към климатичните изменения. Въпреки това всички държави-членки активно изготвят, разработват и реализират национални мерки въз основа на ситуацията, наблюдавана във всяка страна.
Съвместното мислене, необходимо за ефективно адаптиране, не е достатъчно развито, но процесът стартира.
Справки
IPCC, 2007. IPCC report, Climate Change Impacts, Adaptation and Vulnerability, April 2007. (Междуправителствената група по изменение на климата, 2007 г. Доклад на IPCC. Въздействия на изменението на климата. Приспособяване и уязвимост, април 2007 г.)
EEA, 2006. The changing faces of Europe's coastal areas. EEA Report No 6/2006. (ЕАОС, 2006 г. Променящият се облик на европейските крайбрежни зони. ЕАОС Доклад No 6/2006.)
EEA, 2008. Impacts of Europe's changing climate — 2008 indicator-based assessment. EEA Report No 4/2008. (ЕАОС, 2008 г. Въздействие на изменението на климата в Европа – оценка въз основа на показатели през 2008 г. ЕАОС Доклад No 4/2008.)
EEA, 2009. Adaptation to water shortages in the
Alps (in preparation). (ЕАОС, 2009 г. Приспособяване към недостига на
вода в Алпите (в процес на изготвяне).
Footnotes
(1) На 27 май 2008 г. Департаментът по околната среда на испанската област Каталония заяви, че последните проливни дъждове са намалили сушата в столицата на областта Барселона и вероятно ще позволят на правителството да премахне ограниченията за ползването на водата. Водохранилищата, които бяха 20% пълни през март, сега са пълни 44%.
For references, please go to https://eea.europa.eu./bg/articles/ako-kladenect-preshne-adaptirane-km-izmenenieto-na-klimata-i-vodata or scan the QR code.
PDF generated on 23-12-2024 16:22
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите