Политики в областта на изменението на климата

Предизвикателството, свързано с изменението на климата и борбата с него, ще определи какви сме ние, нашата епоха и в крайна сметка това, какво ще оставим като наследство на света.

Бан Ки Мун, генерален секретар на ООН, 2007 г.

Глобални политики

Дългосрочната цел на РКИКООН е „да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасно антропогенно смущение на климатичната система “. Протоколът от Киото е първата стъпка към постигането на тази цел. Той определя целеви нива за намаление на емисиите за много индустриализирани страни, включително повечето от държавите-членки на ЕС и ограничава увеличенията на емисии за останалите страни:

• 15-те по-стари държави-членки на ЕС имат обща цел за намаление на емисиите с 8% под нивата от 1990 г. до 2008–2012 г. под нивата от 1990 г. (видео). Чрез вътрешно споразумение на ЕС, на някои държави-членки на ЕС се разрешават увеличения на емисиите, докато други трябва да намалят емисиите си.
• Повечето от новите държави-членки имат цели от – 6 to – 8% като се стартира от техните базови години (в повечето случаи това е 1990 г.).
  

Съединените американски щати, които имат високи емисии на парникови газове, не са ратифицирали Протокола.

От страните се очаква да достигнат целевите си нива чрез вътрешни политики и мерки. Позволява им се да достигнат част от своите целеви нива на емисии, като инвестират в проекти за намаляване на емисиите в развиващите се страни (Механизъм „Чисто развитие“, МЧР) или в развитите страни (Съвместно изпълнение). МЧР също има за цел да подкрепя устойчивото развитие например чрез финансиране на проекти за възстановима енергия.

IPCC призовава за намаление на емисиите в световен мащаб с около 50% до средата на ХХІ в. Това предполага намаление на емисиите с 60–80% от страна на развитите страни. Развиващите се страни с големи емисии, например Китай, Индия и Бразилия, ще трябва да ограничат увеличението на емисиите си.

В рамките на РКИКООН текат преговори за международно споразумение след 2012 г. Целта е да се постигне договореност на конференцията за климата, планирана да се проведе в Копенхаген през декември 2009 г.

Политики на Европейския съюз

Много европейски страни са приели национални програми, които целят да намалят емисиите. На равнище на ЕС са приети също много политики и мерки чрез Европейската програма по изменение на климата, например:

• увеличено използване на възстановима енергия (вятърна, слъчева, от биомаса) и комбинирани топлинни и енергийни инсталации;
• подобрения на енергийната ефективност например на сгради, промишленост, домакински уреди;
• намаление на емисиите на въглероден диоксид от новите лекотоварни превозни средства;
• мерки за понижаване в производствената промишленост;
• мерки за намаление на емисиите от сметищата.

Системата на ЕС за търговия с емисии на вълероден двуокис (видео) е крайъгълен камък на усилията на ЕС да намали емисиите по рентабилен начин. През март 2007 г. лидерите на ЕС приеха амбициозенплан за енергията и изменението на климата, който да ограничи емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 20% до 2020 г. (от нивата през 1990 г.) и до 2020 г. да бъде достигната целта 20% от общата употребявана първична енергия в ЕС да бъде от възстановима енергия. През януари 2008 г. Европейската комисия предложи нов пакет за енергията и климата,който да посигне целта по намаляването (видео). Различни сектори, като селското стопанство, транспорта и строителството, както и всички държави-членки ще трябва да участват и да допринасят за постигането на европейските цели, съгласно техните съответни финансови възможности. За енергоемките сектори, като стоманодобива и химическия, Комисията предлага да бъде усъвършенствана системата на ЕС за търговия с емисии, за да подпомогне достигането на целта от 20%. Намаляването на емсиите на парникови газове ще изисква увеличено използване на възстановима енергия, което също предполага по-диверсифицирано снабдяване с енергия за Европа.

Нови области на политиката, за които се разработват допълнителни мерки за намаляване на емисиите включват въздухоплаване (видео), CO₂ и превозни средства  (видео), и улавянето и съхранението на въглерод (видео) .

Някои страни-членки на ЕАОС са изготвили национални стратегии за адаптиране към изменението на климата или са започнали да изготвят такива. Съставената през 2007 г. от Европейската комисия Зелена книга за „Адаптиране към изменението на климата в Европа - възможни действия от страна на ЕС“ понастоящем се обсъжда от заинтересованите страни.

Повече информация:

• Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата ;
• Генерална дирекция „Околна среда“ към Европейската комисия иотговорът на ЕС на климатичните промени;
• Междуправителствена група за промените в климата.