„Тенденции и прогнози“: ограничено възстановяване на емисиите в ЕС в контекста на възстановяването след пандемията и енергийната криза

След дълъг период на намаляване на емисиите на парникови газове в Европа икономическото възстановяване от ограничителните мерки във връзка с COVID-19 доведе до увеличаване на емисиите, особено в секторите на транспорта, промишлеността и енергийните доставки, според данните, съобщени в доклада на ЕАОС „Тенденции и прогнози в Европа през 2022 г.“ С наближаващата енергийна криза и по-специално високата цена на газа секторът на енергийните доставки претърпя частично преминаване към енергийни горива с по-висок въглероден интензитет, докато силният растеж на енергията от възобновяеми източници, наблюдаван през последните години, загуби темпа си през 2021 г. За да се противодейства на това развитие, от решаващо значение е в днешните решения за енергийната инфраструктура да се вземе предвид целта на бъдещето за неутралност по отношение на климата, за да се избегне зависимостта от въглеродни емисии.

„През следващите месеци и години ще бъдат необходими решителни действия, за да се гарантира, че държавите — членки на ЕС, могат да въведат амбициозни планове за намаляване на емисиите с цел постигане на целите на ЕС в областта на климата. Въпреки че през тази зима ще са необходими краткосрочни мерки за увеличаване на енергийните доставки, тези инвестиции не трябва да въвличат Европа в зависимост от изкопаеми горива за още повече години. Икономиите на енергия и укрепването на възобновяемите енергийни източници са от решаващо значение не само за справяне с непосредствената енергийна криза, но и за постигане на неутралност по отношение на климата“, заяви Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС.

Възстановяване на емисиите; потреблението на енергия нараства

Според предварителните данни, докладвани от държавите — членки на ЕС, емисиите на парникови газове са се увеличили с 5 % през 2021 г. спрямо 2020 г., включително международното въздухоплаване. Емисиите обаче остават доста под равнището отпреди COVID от 2019 г.

Прогнозите сочат, че потреблението на енергия през 2021 г. е нараснало както при първичното, така и при крайното енергопотребление, съответно с 6 % и 5 % в сравнение с 2020 г. Първичното енергопотребление измерва търсенето на енергия, докато крайното енергопотребление се отнася до това, което крайните потребители действително използват. Това увеличение на потреблението на енергия може да се отдаде до голяма степен на икономическото възстановяване. През 2021 г. ефектът от покачващите се цени на енергията върху годишните данни за потреблението все още не беше видим, но може да се очаква, че той ще стане по-осезаем през 2022 г.

Предварителните данни сочат, че общият дял на възобновяемите енергийни източници в Европа е останал на равнище 22 % от потреблението на енергия през 2021 г., като е спрял иначе силният растеж през последните години. Това може да се обясни с намаления принос на вятърната и водната енергия през 2021 г., наред с увеличаването на потреблението на енергия.

Следващата година ще е критична за постигане на напредък по целите за 2030 г.

През следващите години,за да се постигне неутралност по отношение на климата в дългосрочен план, ще трябва да се постигат значителни намаления на емисиите на годишна база. С Европейския закон за климата целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. беше увеличена с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. В този момент Европейският парламент и държавите членки водят преговори по всеобхватния пакет „Подготвени за цел 55“, като същевременно вземат предвид предложения план RePower EU от 2022 г.

За да се постигне целта за 2030 г. от 55 % нетни емисии на парникови газове, емисиите ще трябва да намаляват средно с 134 милиона тона въглероден диоксид (MtCO2 екв.) годишно спрямо прогнозните нива от 2021 г. Това е над два пъти повече от средното годишно намаление, постигнато между 1990 г. и 2020 г. Всички сектори трябва значително да увеличат усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове. Освен това трябва да се увеличи поглъщането на CO2 посредством земеползване, промените в земеползването и горското стопанство, като се обърне настоящата тенденция за намаляване на поглътителите на въглерод в ЕС.

В същото време потреблението на енергия следва да намалее значително през следващите години — предложената нова цел за 2030 г. в контекста на REPower EU изисква повече от два пъти годишни икономии на енергия в периода 2022—2030 г. Същото се отнася и за енергията от възобновяеми източници: от 2005 г. насам делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Европа нараства средно с 0,8 процентни пункта всяка година. Този брой следва да се увеличи до 2,5 процентни пункта годишно към 2030 г., за да се постигне увеличената цел за 45 % енергия от възобновяеми източници, предложена в REPowerEU.

На равнището на държавите членки, въпреки че вече е постигнат значителен напредък, настоящите политики и мерки не са достатъчни за постигане на новите амбициозни цели в областта на климата и енергетиката. До средата на 2023 г. държавите членки ще представят проекти за актуализации на своите национални планове в областта на енергетиката и климата. Това ще им даде възможност да засилят своите мерки и да разработят планове за периода до 2030 г., които отразяват новите амбиции на ЕС и целта за неутралност по отношение на климата.

EEA’s climate and energy package:

• ‘Trends and Projections in Europe 2022’ – Assessment of EU progress towards its climate and energy targets
• EEA Climate and Energy website on EU progress towards its 2030 goals (data and assessments)
• Technical annex about EU climate and energy data and targets
• Preliminary dataset on EU greenhouse gas emissions in 2021 
• Preliminary dataset on EU renewable energy shares in 2021
• Preliminary dataset on EU energy efficiency in 2021 
• Dataset on national greenhouse gas emissions projections
• Greenhouse gas emissions under the Effort Sharing Decision (ESD)

Updated climate and energy indicators: