ЕАОС: 25 години на увеличаващо се познание в подкрепа на европейските политики в областта на околната среда

Като признават трансграничния характер на много от проблемите на околната среда, пред които са изправени, държавите — членки на ЕС, се споразумяха още през 70-те години на ХХ век да действат заедно по общ набор от политики и свързаните с тях цели. Като се започне с първата програма за действие за околната среда, през 70-те години на ХХ век бяха приети няколко основни законодателни акта в областта на околната среда, включително първите версии на Рамковата директива за отпадъците, Директивата за водите за къпане и Директивата за птиците.

80-те години на ХХ век бяха белязани от усилията в глобален и общоевропейски план, включително Монреалския протокол за озоновия слой, създаването на Междуправителствения комитет по изменение на климата и Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Успоредно с тези глобални инициативи, бяха засилени и политиките на ЕС в областта на околната среда, като през 1981 г. беше създадена Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, а с Единния европейски акт от 1987 г. „опазването на околната среда“ беше официално включено в договорите на ЕС. С Договора от Амстердам от 1997 г. „устойчивото развитие“ беше признато за официална цел на Европейския съюз, с което се даде възможност на държавите — членки на ЕС, да действат заедно и да подкрепят изпълнението на глобалните цели, например Целите на хилядолетието за развитие от 2000 г. и Програмата до 2030 г. и нейните 17 цели за устойчиво развитие от 2015 г.

Подобен напредък беше осъществен и в областта на изменението на климата, включително приемането през 1992 г. на договора за Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), последван от Протокола от Киото през 1997 г. С Протокола от Киото развитите държави, подписали протокола, са правно обвързани да постигнат целите за намаляване на емисиите до 2020 г. Световните амбиции и равнището на поетите ангажименти бяха допълнително повишени през 2015 г. с Парижкото споразумение. Европейският съюз е страна по тези споразумения успоредно със своите държави членки и определя цели за ЕС като цяло.

Тъй като обхватът на законодателството в областта на околната среда и климата се разшири както на равнище на ЕС, така и в световен мащаб, висококачествените данни се превърнаха в предпоставка за възможността да се следи напредъкът и да се установяват пропуски и възникващи проблеми. Именно в този контекст през 1989 г. председателят на Европейската комисия Жак Делор предложи да се въведе европейска система за измерване и проверка на околната среда, наред с идеята за създаване на Европейска агенция по околна среда. Впоследствие през 1994 г. бяха създадени Европейската агенция по околна среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet)[1], за да извършват независими оценки на околната среда в Европа и да подкрепят разработването на политики в тази областв целия ЕС.

Много от директивите на ЕС в областта на околната среда изискват от държавите членки да извършват мониторинг на конкретни параметри и да докладват данните и напредъка на дейностите през определени интервали. Това, което започна като пакети с доклади на хартия, изпращани по пощата от националните органи, впоследствие беше развито и се превърна в онлайн платформа за докладване, където през последните 25 години се получават и хостват постоянно нарастващо количество данни. Днес повече от 400 институции от над 39 държави отчитат данни в инструмента за докладване на ЕАОС Reportnet. След като бъдат подадени, данните преминават през процесите на ЕАОС за проверка и осигуряване на качеството, за да се гарантира съгласуваност и съпоставимост. В допълнение към данните от над 400 задължения за докладване, възможностите ни за мониторинг на измененията в околната среда и климата се разширяват с данните от нови източници, включително сателитни наблюдения чрез европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“ и гражданската наука.

Инструментите на ЕАОС за онлайн разпространение предоставят свободен достъп до това богатство от данни — от Европейския индекс за качество на въздуха (карта в реално време на концентрациите на замърсяването на въздуха в Европа), системата за информация за водите WISE и емисиите на парникови газове по сектори и по държави до обширна база данни, предоставяща подробен общ преглед на политиките и мерките, свързани с изменението на климата, планирани от държавите членки.

Въз основа на тези данни ЕАОС редовно изготвя показатели и оценки за наблюдението на напредъка към различните цели на ЕС. Така например неотдавна публикувахме нашия годишен доклад за тенденциите и прогнозите, в който проследяваме напредъка на ЕС по отношение на целите му за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове, за енергия от възобновяеми източници и за енергийна ефективност. Нашите оценки показват, че ЕС е на път да достигне целите си за 2020 г., но са необходими допълнителни усилия за достигане на целите за 2030 г. По подобен начин в нашия неотдавнашен брифинг беше изтъкнато, че ЕС е постигнал целта от Аичи за определяне на 10 % от неговите морета като морски защитени зони, но определянето трябва да бъде допълнено от ефективни мерки за опазване. Въпреки този напредък, в последния ни годишен доклад за показателите, с които се измерва напредъкът на ЕС по отношение на приоритетните цели съгласно 7‑ата програма за действие за околната среда, се изтъква, че Европейският съюз продължава да не постига екологичните цели до 2020 г., особено в областите, насочени към опазване на биологичното разнообразие и природния капитал.

Надеждните данни са от съществено значение за изготвянето на надеждни оценки. За повечето видове данни качеството на равнищеЕС зависи в голяма степен от качеството на данните, отчетени от държавите. Например инвентаризацията на емисиите на парникови газове в ЕС е съвкупност от националната инвентаризация на държавите — членки на ЕС. За тази цел ЕАОС не само работи за осигуряване на качеството на докладваните данни, но и спомага за изграждането на съгласуван капацитет за мониторинг и докладване в държавите членки. За някои области на дейност Eionet улеснява обмена на най-добри практики не само в ЕС, но и в един по-широк регион, в който се включват и съседните на ЕС държави на изток и Средиземноморието.

В действителност достъпността и прозрачността са основни компоненти на политиките в областта на околната среда и климата в ЕС. Наличието на солидна система за мониторинг, докладване и проверка е от съществено значение, за да се гарантира, че се изпълняват ангажиментите, и за да се установява къде са необходими допълнителни усилия за постигането им. Необходимостта от прозрачна рамка е още по-очевидна по отношение на глобалните усилия, например Парижкото споразумение за изменението на климата. В Парижкото споразумение официално се признава значението на редовното докладване на емисиите и усилията на държавите.

От създаването си преди 25 години високоспециализираният екип на ЕАОС и партньорите в Eionet, включително европейските тематични центрове, анализират данните, докладвани от държавите членки, и ги превръщат в знания, приложими в политиките. Подобно на развитието в областта на формулирането на политики на ЕС, където отделните области на политиката все по-често се включват в системни рамки, обхващащи политиката като цяло, ЕАОС укрепва своята системна и интегрирана аналитична дейност. След публикуването на първия доклад на ЕАОС за състоянието и перспективите на околната среда (SOER) през 1995 г., познанието в ЕАОС все повече се съсредоточава върху разбирането на някои основни системи, например мобилността и енергетиката, както и на глобалните взаимовръзки и предизвикателствата пред управлението.

Очевидно е, че свързаните с околната среда и климата предизвикателства на 21-и век вече не могат да се анализират или разрешават, без да се вземат предвид социално-икономическите тенденции в Европа и по света. В сегашните времена на комплексни и глобални взаимодействия, изготвянето на своевременен и подходящ анализ в различни географски и времеви мащаби, както и на точни прогнози, продължава да бъде сериозно предизвикателство. В този контекст ЕАОС, заедно с Eionet, ще продължи да влага ресурси в системи за докладване и знания и да подкрепя процеса на вземане на решения в Европа и в световен мащаб.

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводната статия е публикувана в септемврийското издание на Информационния бюлетин на ЕАОС, бр.4 от 2018 г.

Бележка:
[1] Регламентът за създаване е приет през 1990 г. и изменен през 2009 г.