All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Европейският съюз постигна значителен напредък в подобряването на качеството на въздуха чрез приемане и прилагане на политики и мерки от 80-те години на ХХ в. Въпреки това замърсяването на въздуха продължава да представлява най-големият екологичен риск за здравето на хората в Европа. Рискът е още по-висок, когато се комбинира с въздействията на изменението на климата, като например екстремни горещини, които засягат в най-голяма степен уязвимите групи, като възрастните хора и децата.
Качеството на въздуха в Европа се подобрява. Въпреки това замърсеният въздух все още влошава здравето и става причина за предотвратима смъртност, особено в градовете. Добрата новина е, че срещу това могат да помогнат по-чистите решения в областта на транспорта, отоплението, промишлеността и селското стопанство.
Замърсяването на околната среда оказва влияние върху здравето ни и качеството на живот. Оценките на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) подчертават това влияние и потенциалните ползи, които бихме имали от по-чиста околна среда. Можем да предотвратим някои случаи на рак; с всяко действие, което предприемаме в посока нулево замърсяване в Европа, можем да подобрим качеството си на живот.
Европейският съюз е предприел амбициозни планове за драстично намаляване на емисиите и замърсяването през следващите десетилетия. Част от тях е наскоро стартираният План за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, в който акцентът е поставен върху намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, за които се счита, че вече не са вредни за здравето на човека и околната среда. Разговаряхме с Ian Marnane, експерт от ЕАОС по околната среда, здравето и благосъстоянието. В момента той работи по предстоящ доклад на ЕАОС относно нулевото замърсяване, който се очаква да бъде публикуван по-късно през тази година.
Държавите — членки на ЕС, започнаха да координират политиките си в областта на околната среда през 70-те години на ХХ в. и природата беше първата област за европейско действие. Към днешна дата директивите за опазване на природата — Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, приети първоначално, съответно през 1979 г. и 1992 г. — са в основата на усилията на ЕС да защити и опази биологичното разнообразие.
Загубите на биологично разнообразие и естествените екосистеми, които наблюдаваме в момента, са също толкова катастрофални, колкото изменението на климата. Всъщност двете неща са тясно свързани, тъй като изменението на климата ускорява загубите на биологично разнообразие, а здравите екосистеми са важен съюзник в борбата срещу изменението на климата.
Европа си е определила амбициозни политически цели, изпълнението на които ще даде възможност на природата да се възстанови и да процъфтява, като по този начин ще се увеличат ползите за обществото от един здрав природен свят. За да се обърне посоката на влошаване на състоянието на природата, трябва да бъде направено много — от защитени зони и зелена и синя инфраструктура до възобновяване, възстановяване на дивата природа и прилагане на природосъобразни решения във връзка с изменението на климата.
Може ли придаването на стойност на природата да помогне за нейното опазване, или се нуждаем от нови модели на управление? Каква е връзката между търговията и загубата на биологично разнообразие и неравенствата? Разговаряхме с James Vause, главен икономист към Световния център за наблюдение на Програмата за околна среда на ООН (UNEP-WCMC), участвал в изготвянето на прегледа на Дасгупта за икономиката на биологичното разнообразие, по-специално на главата относно търговията и биосферата.
Наблюдението на дивата флора и фауна и местообитанията играе важна роля в експертните оценки. Разговаряме с Petr Voříšek, член на координационния екип на Европейския атлас на гнездящите птици 2 към Чешкото дружество по орнитология относно това как такава информация и данни се събират в европейски мащаб и какви са предизвикателствата пред популацията на птиците днес.
Природата в Европа страда от последствията от дългосрочната експлоатация и замърсяване. Природата продължава да ни дава храна, дрехи, лекарства, домове, енергия и други ресурси, но екосистемите и много растения и животни са застрашени от намаляване, а понякога и от изчезване. Кои са човешките дейности, които вредят най-много на природата, и как можем да спрем и да обърнем настоящата тенденция към загуба на биологично разнообразие?
Осведомеността за природата никога не е било толкова важна, колкото днес. В резултат на ограничителните мерки поради пандемията от COVID-19 мнозина се насочиха към найблизките зелени пространства за отдих и утеха — необходимо откъсване от нашето битие в условията на локдаун. Пандемията отново ни напомни за жизненоважната и ценна роля, която природата играе за доброто ни психическо и физическо състояние.
От промени в местообитанията на видове и общности до наличието на вода и сезони на цъфтеж, изменението на климата въздейства върху екосистемите и биоразнообразието. Попитахме професор д-р Beate Jessel, председател на Федералната агенция на Германия за опазване на природата, за връзките между биологичното разнообразие и изменението на климата и какво може да бъде направено, за да се подобри устойчивостта на природата при променящ се климат.
Качеството на въздуха в Европа се подобри значително през последните десетилетия, но замърсителите все още вредят на нашето здраве и околната среда. Мерките за ограничаване на замърсяването ще подобрят качеството на живот, ще спестят пари на здравеопазването, ще повишат продуктивността на работниците и ще защитят околната среда.
Една проста, но мощна идея е в основата на законите за околната среда в ЕС: принципът „замърсителят плаща“. Този принцип се прилага под формата на данъци, глоби и други мерки, например квоти за емисии на замърсители и Директивата за екологичната отговорност. Разговаряхме с професор Герт Ван Калстер за този принцип, ползите и недостатъците от него.
Миналата пролет коронавирусът преобрази света за няколко седмици. Много от нещата, които приемахме за даденост, изведнъж вече не бяха достъпни. Пандемията пламна неочаквано, но ако бяхте попитали учен, работещ в област, свързана с инфекциозните заболявания, той щеше да ви кажа, че е въпрос на време.
Замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и въздействията от изменението на климата са основните рискове за здравето и благосъстоянието на европейците в ежедневния им живот. Разговаряме с Катрин Ганцлебен, ръководител на групата по замърсяването на въздуха, околната среда и здравето, Алберто Гонзалес, експерт от ЕАОС по качеството на въздуха и Юлалия Перис, експерт от ЕАОС по шумовото замърсяване, за да научим повече за това какво прави ЕАОС за подобряване на знанията в тази важна област .
Необходими са целенасочени действия за по-добра защита на най-уязвимите групи от населението в Европа, а именно бедните, възрастните и децата, от екологични опасности като замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и екстремните температури. Александра Кажмерчак, експерт по адаптиране към изменението на климата в Европейската агенция за околна среда, разяснява основните констатации в новия доклад на ЕАОС, в който се оценяват връзките между социалните и демографските неравенства и излагането на замърсяване на въздуха, шум и основни екстремни температури.
Много хора все още свързват живака с термометрите, а по-голямата част от тях знаят също така, че той е токсичен. Поради своята токсичност, живакът е на път да бъде изключен от продуктите в Европа, но големи количества от него все още циркулират във въздуха, водата, почвата и екосистемите. Живакът все още ли е проблем и какви мерки се предприемат във връзка с него? Ние интервюирахме Ian Marnane, експерт от ЕАОС по устойчиво използване на ресурсите и устойчива промишленост.
Създаването на политики в областта на околната среда не е лесна задача. От една страна, европейците искат да се възползват от предимствата на добре функциониращата икономика. От друга страна, има значителни екологични и здравни разходи, свързани с нашия избор на начин на живот. Системното разбиране на начина, по който са свързани природата, икономиката и човешкото здраве, е от съществено значение за определянето на най-добрите налични варианти на политиката. Европейската агенция по околна среда има за цел да подпомага разработването на политики, като предоставя точно този вид знания.
Европа събира все повече данни, с което се подобрява нашето разбиране за околната среда. Данните от наблюдението на Земята, получени в рамките на програма „Коперник“ на Европейския съюз, представят нови предизвикателства и възможности за подобряване на нашите познания за околната среда. Като съчетава актуалните данни от „Коперник“ с вече съществуващата база от знания, Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) има за цел да провокира отговорните за политиките лица и гражданите от цяла Европа да предприемат мерки за справяне с предизвикателствата на местно, национално и глобално равнище.
For references, please go to https://eea.europa.eu./bg/themes/air/articles/articles_topic or scan the QR code.
PDF generated on 27-11-2024 00:30
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите