Промени в околната среда: знанията са от решаващо значение за намаляване на въздействието върху хората и природата

Европейската агенция по околна среда наблюдава ключовите промени в околната среда на Европа и представя своите констатации в подкрепа на създаването на политики. Оценките варират от секторен до системен анализ, който обхваща минали тенденции, както и прогнози, в някои случаи до 2100 г. Общите заключения са ясни: в сравнение с 70-те години на 20-ти век, европейците вече се радват на по-чист въздух и по-чиста вода, както и на по-екологична икономика с нарастващи проценти на рециклиране и нарастващ дял на енергията от възобновяеми източници. Въпреки тези значителни ползи, общото положение остава неустойчиво. Нарастващото потребление на ресурси, изменението на климата и натрупването на замърсители в природата подкопават здравето на нашата планета и собственото ни благосъстояние.

Предизвикателството може да се обясни с много прости термини: икономическите дейности осигуряват много ползи, но и изпускат замърсители в природата и изчерпват възобновяемите и невъзобновяемите ресурси. Тези замърсители могат да навредят на качеството на живот, включително на нашето здравето. Един по-внимателен поглед обаче разкрива сложна обусловеност, която е в центъра на дебатите в Европа за политиката в областта на околната среда. Всеки вариант на политиката е придружен от съпътстващи разходи, и е печеливш за някои общности, а в същото време принуждава други да се адаптират. Например, преходът към по-чисти енергийни източници може да намали замърсяването и да даде тласък на сектора на възобновяемите енергийни източници. Но също така може да доведе до загуба на работни места във въгледобивните общности.

Европейският съюз има едни от най-високите стандарти за околната среда в света и използва широк набор от закони за преодоляване на сложната обусловеност в сферата на околната среда. Тези закони включват целеви директиви, насочени към качеството на въздуха, пречистването на градските отпадъчни води и опазването на природата, както и междусекторни пакети от политики в областта на климата и енергетиката, а така също и кръгова икономика.

В основата на политиките на Европейския съюз в областта на околната среда стои принципът „замърсителят плаща“. Той е включен в Римския договор на ЕС и се прилага чрез множество мерки, включително фискални инструменти, като пътни такси за определени превозни средства или екологични данъци, с цел стимулиране на потребителите към по-екологичен избор.

Не винаги обаче е лесно да се установи кои са замърсителите и каква вреда причинява всеки от тях. Освен това как да се реши колко трябва да се плаща?

В някои случаи разполагаме с подробна информация за източниците на замърсяване. Например, Европейският регистър за изпускането и преноса на замърсители дава достъп до замърсители, изпускани от над 30 000 промишлени съоръжения в цяла Европа. В други случаи замърсяването се дължи на дифузни източници, като транспорта и селското стопанство. В действителност всички икономически дейности, които използват ресурси, включително енергия, оказват въздействие върху околната среда. И в крайна сметка всички печелят по някакъв начин от стоките и услугите, предоставени от икономиката. По този начин всеки е замърсител. Отделните въздействия върху околната среда обаче варират в зависимост от начина на хранене, транспортните и жилищните практики, и обществените системи, в които живеем (напр. достъп до възобновяеми енергийни източници, пунктове за рециклиране, транспортни системи).

Изхвърлените в природата замърсители могат да променят формата и състава си, да се натрупват в природата, да навлизат в хранителната верига и да оказват въздействие върху човешкото здраве. Например живак,^[1] изпускан в атмосферата като газ, може да бъде транспортиран от ветровете и по-късно да бъде депониран във водата. Веднъж попаднал във водата, той може да се абсорбира от водните растения и да бъде приеман от животните. Живакът се натрупва, тъй като се движи нагоре по хранителната верига и в крайна сметка достига до трапезата ни. Понякога са нужни стотици години някои замърсители да „изчезнат“ или да бъдат депонирани на места, където хората вече не могат да бъдат изложени на риск.

Всъщност степента, до която замърсяването оказва влияние върху здравето ни, зависи от експозицията — в какво количество, колко дълго и как сме изложени на въздействието на замърсителите. Животът в замърсен град с високи нива на замърсяване на въздуха и ежедневно замърсявана питейна вода може да намали значително продължителността на живота. Това зависи и от нашата уязвимост, свързана с възрастта и здравния ни статус. Например, въпреки че въздействието върху здравето от кратковременна експозиция на химически замърсител, при много ниска доза, може да бъде незначително при младите хора в добро здравословно състояние, тази експозиция би могла да има сериозни последици за развиващия се ембрион.

Въпреки различните нива на експозиция или уязвимост, разходите, свързани с влошаването на околната среда, включително с въздействията от изменението на климата, са много реални. Нашите оценки показват, че един-единствен замърсител на въздуха, а именно фините прахови частици (PM_2.5), води до преждевременна смърт на около 400 000 европейци всяка година. Натрупването на замърсители в природата, включително на пластмаси в нашите морета, прекомерното извличане на ресурси или физически промени в местообитанията, причинява значителни щети и промени, засягащи цели екосистеми. Някои от тези щети са необратими. Твърди се, че екстремните атмосферни и климатични условия в Европа са довели до икономически загуби в размер на над 450 млрд. евро за периода 1980 — 2016 г., като 40% от тези загуби се дължат на наводнения, а 25% — на бури. Само малко повече от една трета от тези щети са били покрити от застраховка.

В този контекст, до известна степен, всички ние поемаме разходите. Освен това най-високите разходи не се поемат непременно от най-големите „замърсители“. Изменението на климата е световен проблем, при който някои от държавите с най-ниски емисии на парникови газове са сред най-силно засегнатите от покачването на морското равнище. В случай на замърсяване на въздуха, градското население е изложено на по-високи концентрации, причинени главно от транспорта. Дори в рамките на един и същ град общностите, живеещи в близост до главни пътища, обикновено са изложени в по-голяма степен на замърсяване на въздуха и на шум в сравнение с тези, които живеят в близост до зелени площи. По същия начин, за общностите, живеещи в заливните равнини, съществуват по-големи рискове от щети вследствие на наводнения; както възрастните хора, така и децата са по-уязвими по отношение на горещите вълни. И обратно, хората, които имат достъп до чиста околна среда, имат по-големи ползи за здравето. Социалните неравенства^[2] действително са фактор, който трябва да се има предвид, когато се прави оценка на експозицията на различните общности на замърсена или на чиста околна среда.

Бъдещите поколения ще поемат и разходите за нашия избор и нашите действия. Дори да спрем днес всички емисии, някои от изпуснатите замърсители, ще продължат да съществуват в природата, а средните температури ще продължат да се увеличават, преди да започне тяхното стабилизиране. Въздействието ще се усеща в продължение на десетилетия, дори на векове.

Всички тези съображения водят до трудни политически решения днес. С цел да помогне на Европа да избере най-добрия вариант на политика, оценките на Европейската агенция по околна среда са насочени към трудните въпроси, например какво се случва, защо се случва, кой е засегнат, как ще изглежда ситуацията в бъдеще и как можем да я подобрим. С тези познания създателите на политики са в по-добра позиция да изберат най-устойчивото решение и да осигурят допълнителна подкрепа за най-засегнатите.

Hans Bruyninckx

Изпълнителен директор на ЕАОС

Статии, публикувани в бюлетина на ЕАОС, бр. 2018/2, 15 юни 2018 г.

^[1] По-късно през 2018 г., Европейската агенция по околна среда ще публикува доклад за живака в околната среда.

^[2] Европейската агенция по околна среда работи по оценка на социалното неравенство и въздействието върху околната среда, чието публикуване се очаква да приключи по-късно през 2018 г.