Стойността на природата

Европа продължава да губи биологично разнообразие с тревожна скорост, като много видове, местообитания и екосистеми в Европа са заплашени от интензивното земеделие, разрастването на градовете, замърсяването,  неустойчивото горско стопанство, инвазивни чужди видове и изменението на климата. Последните оценки на Европейската агенция по околна среда показват, че в момента повечето защитени видове и местообитанията не са в добро състояние на запазване.

Тези загуби не са само в Европа. Загубите на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите са глобален феномен. Докато наблюдаваме загубите и работим за тяхното забавяне, спиране и, в крайна сметка, за обръщането на тази тенденция, сме изправени пред предизвикателството да разберем и дори да измерим количествено стойността на природата. Това ще ни помогне не само да вземем правилните лични, бизнес и политически решения, но и да разберем по-добре мястото на човека в природата. Каква е стойността на природата?

Природата е безценна за хората. Именно тя ни е дала градивните елементи на живота и необходимата среда, за да се развие Homo sapiens преди близо 300 000 години. Правим огромен скок във времето и ето че в наши дни все още не можем да живеем без природата. Вероятно дори сме по-зависими от всякога от здрави и устойчиви екосистеми, които да гарантират дългосрочното благосъстояние за (все още) растящия брой глобални граждани.

Атмосферата, горите, реките, океаните и почвите продължават да ни осигуряват въздуха, който дишаме, храната, която приемаме, водата, която пием и суровите материали, които използваме, както и места за отдих и възстановяване. Често това се описва като полезна стойност на природата.

© Gabriella Motta, REDISCOVER Nature /EEA

В този контекст се полагат усилия да се определи паричната стойност на този „естествен капитал“, за да можем да обхванем „екосистемните услуги“, предоставяни от природата чрез съществуващите икономически модели. И действително, в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. се посочва, че повече от половината от световния брутен вътрешен продукт — около 40 трилиона евро — зависи от природата.

Картината обаче е сложна. Някои екосистемни услуги са по-осезаеми и сравнително лесни за количествено определяне, например земеделско производство, риба и дървесина; при други ситуацията не е такава. Как да се определи с точност стойността на опрашването за селското стопанство или защитата от наводнения, осигурявана от влажните зони? Правилното разбиране и определяне на тази стойност е изключително важно за по‑малко осезаемите екосистемни услуги.

Стойността на природата обаче е по-голяма от преките услуги, които тя ни предоставя. Природата има и културна стойност  — тя създава фона на нашето съществуване като хора и осигурява условията, необходими за добро физическо и психическо здраве, както и за емоционално и духовно благосъстояние.

Но дори това не е всичко. Признавайки полезната стойност на природата и нейната културна стойност, ние звучим егоцентрично. Има риск да се фокусираме единствено върху ползите за нас като човешки същества в настоящия момент. Природата има стойност сама по себе си, при което участието на хората е ограничено до ролята на пазители с етична отговорност към природата, обществото и най-вече към обществото на бъдещите поколения.

Този трипосочен подход е един от начините за разбиране на природата: полезна стойност, културна стойност и стойност сама по себе си.

Въпреки всичко ние сме склонни да възприемаме природата за даденост, като я приемаме за „безплатен“ ресурс, от който използваме не само това, от което се нуждаем, но и това, което искаме. Това прави разбирането и признаването на истинската ѝ стойност по-важно от всякога. Колкото и непривично да изглежда определянето на паричната стойност на природата, измерването и отчитането е един от начините за оценка на преките и косвени ползи, извличани от природата. То може също така да ни помогне в избора на най-добрите подходи за справяне с деградацията, като разберем например, че опазването на природата е много по‑евтино, отколкото възстановяването ѝ, ако възстановяването изобщо е вариант.

Запознавайки се по-добре с ограниченото естество на природните ресурси и повишаващия се натиск, който упражняваме върху природния свят, ние трябва да намерим начини да живеем в границите на предоставяното от нашата планета. Технологичният напредък и нарастването на броя на населението, най-вече през последните 100 години, означава, че Homo sapiens доминира хранителната верига и природните ресурси. Щетите, нанесени по пътя, започват да доминират нашите възможности за бъдещо благосъстояние.

Възстановяването на природата — и което е още по-важно, възстановяването и преоткриването на връзката ни с нея — са основните и неотложни предизвикателства за следващите десетилетия.