Към нулево замърсяване в Европа

Паралелът между пандемията, кризата във връзка с климата и кризата на биологичното разнообразие е неизбежен. Учените ни предупреждаваха за пандемия — имаше доста точни сценарии, но никой не знаеше как точно ще се развие.

Не можем да рисуваме точна картина на свят, който е с два или четири градуса по-топъл. Не знаем точно какви ще бъдат повратните точки за цели екосистеми. Това, което знаем, е, че ако не предприемем решителни действия и не се стремим към системни преходи, перспективите не са положителни и времето изтича. Пандемията, надяваме се, може да бъде овладяна за сравнително кратък период от време. Може да се окаже много по-трудно да се преобърне вредата, причинена от достигането на повратна точка в изменението на климата или влошаването на състоянието на природата. 

Връзките между тези бързо и бавно протичащи кризи и замърсяването са ясни. Намаляването на замърсяването на въздуха и намаляването на емисиите на парникови газове почти винаги вървят заедно. Ограничаването на замърсяването на водите и почвите би било от полза за природата. Намаляването на използването на ресурси и преминаването към кръгова икономика също биха намалили замърсяването.

Много здравни органи предупредиха, че гражданите с определени предшестващи заболявания може да са по-уязвими към COVID-19. Тези предшестващи заболявания включват респираторни заболявания, които в някои случаи са последица или са изострени от лошото качество на въздуха.

В резултат на строгите ограничителни мерки концентрациите на някои ключови замърсители на въздуха спаднаха драстично в много европейски градове. Тези сътресения не бяха желани — те не са модел за добре управляван преход, но показаха, че качеството на въздуха в градовете може да се подобри драстично чрез намаляване на автомобилния трафик и промяна на сегашните ни модели на мобилност.

Хората и институциите, които сме изградили, са способни да се справят ефективно с явни и видими опасности. По-трудно разбираме и преодоляваме неясни, невидими или бавно развиващи се природни бедствия. Замърсяването е такова предизвикателство.

На повечето места в Европа въздухът не изглежда мръсен на вид, усет, мирис или вкус. Въпреки това всяка година лошото качество на въздуха причинява преждевременната смърт на близо половин милион европейци. Водопроводната вода в Европа като цяло е безопасна за пиене. Можем да ходим за риба и да плуваме в много от нашите реки, езера и крайбрежни зони. Много от водните обекти в Европа обаче не са в добро състояние. Почвите все още страдат от замърсяването, нанесено преди десетилетия или векове.

Проблемите са ясни, но не бива да забравяме, че действията и политиките за справяне със замърсяването имат своя принос. Броят на европейците, които умират преждевременно в резултат на лошо качество на въздуха, е помалък от половината от равнищата от началото на 90-те години. Европейската промишленост става по-чиста, с по-малко емисии във въздуха и водата. Все повече общности въвеждат напреднали технологии за пречистване на отпадъчни води. Селскостопанските практики се развиват бавно.

Въпреки това можем и трябва да направим много повече. Това ще изисква по-добро прилагане на съществуващите политики, както и амбициозни цели, които показват пътя към неутралност по отношение на климата, нулево замърсяване, кръгова икономика, здравословна природа и социална справедливост в този фундаментален преход към устойчивост. 

Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, определи политическите приоритети на своя екип за следващите пет години. Европейският зелен пакт и амбицията за нулево замърсяване очертават действия, които отразяват искането на европейските граждани за справяне с кризите във връзка с климата и биологичното разнообразие, като същевременно се гарантира справедлив преход, при който хората не са изоставени. Това е програма, която би могла да има траен отпечатък в Европа.

Дейността на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) показа, че нашите неустойчиви системи за производство и потребление — особено свързаните с храните, мобилността и енергетиката — са в основата на проблемите с устойчивостта, включително замърсяването. Тези системи са дълбоко интегрирани в нашия начин на живот и не могат да бъдат променени внезапно, но трябва да вървим в правилната посока, а амбициите ни трябва да съответстват на нашите възможности.

За пръв път в съвременната история разполагаме със средства, позволяващи ни да се стремим да произвеждаме топлина и електричество, да се придвижваме и отглеждаме храни без вредно замърсяване. Вече не е нужно да приемаме замърсяването, което засяга хората и околната среда, като неизбежен страничен продукт на напредъка.

Европа показа, че можем да се развиваме със силно и правно обвързващо законодателство. Когато вредните технологии са забранени, разработваме по-добри способи да правим същото. Доказано е, че повишаването на знанията и налагането на достатъчно висока цена за замърсяване дават резултат. Има много политически инструменти, от които да избираме, и стига амбицията да е правилна, хората ще намерят начини да се движат в правилната посока.

ЕАОС разполага с много знания и експертен опит в областта на замърсяването и други екологични проблеми, както и решения за тях. В „Сигнали 2020“ на ЕАОС са представени накратко проблемите, по които работим. 

„Никога пак…“ е фраза, която човечеството е било принудено да си казва твърде често. Убеждението да не се повтарят грешките от миналото и да не се допуска възникването на едни и същи трагедии, доведе също до движения и институции, сред тях и Европейския съюз, които защитиха хората и направиха нашите общества по-силни.

Пакетът за възстановяване „Next Generation EU“ има за цел да възстанови икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавируса. Пакетът е насочен към следващите поколения, нашето бъдеще и към повторното изграждане на нашата икономика и общество по начин, който зачита пределните възможности на нашата планета и гарантира дългосрочното благосъстояние на хората.

Въпреки напредъка през последните десетилетия, ключовият доклад за оценка на ЕАОС „Околната среда в Европа — състояние и перспективи за 2020 г.“ ясно показа, че днес Европа е изправена пред предизвикателства в областта на околната среда с безпрецедентен мащаб и неотложност. През следващите 10 години трябва да предприемем спешни действия за опазване на околната среда, климата и хората.