Икономика на биологичното разнообразие: може ли отчетността да помогне за спасяване на природата?

За да гарантираме, че световната икономика функционира в рамките на възможностите на планетата, трябва да променим начина, по който посрещаме нуждите и изпълняваме желанията на човека.

Какво ще бъде необходимо за спиране на загубата на биологично разнообразие — придаването на „правилна“ икономическа стойност на природата?

Междусекторното разбирателство е в основата на ефективните действия. Това може да се основава на разбирането за ролята на природата за създаване на условия за икономическа дейност, въздействието на икономическата дейност върху биологичното разнообразие, разходите и ползите от политическите решения за справяне с тези въздействия или оценка на многобройните ползи от инвестиране в природата. В UNEP‑WCMC се опитваме да правим точно това. В нашата работа ние разглеждаме, наред с други неща, защитените зони, селското стопанство, устойчивото финансиране, туризма, търговията, инфраструктурата и синята икономика.

Наскоро публикувахме доклад, в който се разглежда огромното количество работа, извършена през последните няколко години. Всичко това сочи към необходимостта да се обърне внимание на основните причини за загубата на биологично разнообразие извън природозащитния сектор. За да гарантираме, че световната икономика функционира в рамките на възможностите на планетата, трябва да променим начина, по който посрещаме нуждите и изпълняваме желанията на човека.

Това може да изисква да дадем много по-видима икономическа стойност на природата и да гарантираме, че тя се отчита. Но това не е всичко. Както се подчертава в доклада на Дасгупта, голяма част от проблема се дължи на неуспеха на институциите — как регулираме икономическите и финансовите дейности и как измерваме напредъка.

На кои точки от доклада на Дасгупта желаете да обърнете внимание?

В Доклада на Дасгупта не е скрит мащабът на предизвикателствата, пред които сме изправени. Подчертава се, че ако желаем да увеличим предлагането на природен капитал и да намалим търсенето си по отношение на биосферата, ще са необходими мащабни промени. Те трябва да бъдат подкрепени с амбиция, координация и политическа воля от порядък, който се равнява поне на плана „Маршал“ след Втората световна война. В доклада е показано, че се нуждаем от ангажираност между правителствата и извън международните граници.

Подчертава се важността на образованието и гарантирането, че оценяваме мястото си в природата, така че да желаем да предприемем и изпълним необходимите действия. В докладът се изтъква също ролята на отделния човек. Всички ние вземаме решения, които влияят върху природата, затова можем да бъдем част от промяната. Наскоро например смених банката и пенсионния си план.

От какъв тип правителствени структури се нуждаем, за да преодолеем този „неуспех на институциите“?

Съвместно с нашите партньори от Кеймбриджката инициатива за опазване, обсъждаме типа ръководене, което е необходимо за управление на природата с цел множество ползи, включително биологичното разнообразие. Наясно сме, че има различни организации с различни мандати и интереси, работещи в различни, но припокриващи се административни граници, като нито една от тях не съвпада с екологичните граници. Това може да придобие дори международни измерения, ако например има интереси в международната търговия и инвестиции. Как да се постигне баланс на международните интереси с целите на местните хора и целите за биологично разнообразие на национално ниво? Това е предизвикателство за управляващите.

Според работната програма на Световния икономически форум „Нова природна икономика“ около половината от световния брутен вътрешен продукт (БВП) е средно или високо зависим от природата и тази зависимост не е концентрирана в големите световни държави земеделски производители поради връзките на глобалната търговия.

Как да се постигне баланс на международните интереси с целите на местните хора и целите за биологично разнообразие на национално ниво? Това е предизвикателство за управляващите.

Да променим начина, по който нашите икономики са свързвани с биологичното разнообразие, не означава просто да договорим добра рамка за периода след 2020 г. в Конвенцията за биологично разнообразие, но и тя да бъде приета от други международни институции — в случая от Световната търговска организация. За щастие тук има известен напредък. Например Споразумението относно изменението на климата, търговията и устойчивото развитие се опитва да установи как търговските правила могат да подкрепят целите в областта на климата и устойчивостта.

Като при всички управленски структури, важно е да съществува механизъм за прилагане. В крайна сметка това зависи от отделните държави и ангажимента на техните лидери да отделят достатъчно ресурси за справяне със загубата на биологично разнообразие. В случая отново има някои окуражаващи развития, например Европейския зелен пакт и „Ангажимента на лидерите към природата“ от срещата за биологичното разнообразие на ООН през 2020 г. Същевременно, както се подчертава в доклада на Дасгупта, ние се нуждаем от координирани действия в огромен мащаб.

Какъв вид социални неравенства са свързани със загубата на биологично разнообразие?

На първо място, съществува неравенство на въздействието сред различните държави. Търговията ни позволява да имаме места, където отпечатъкът на човека изпреварва местния капацитет на природата да се справи с него. Погледнато глобално, това означава, че чрез търговията по-богатите държави ръководят загубата на биологично разнообразие по света. Ако проследим как държавите се справят с индекса за човешко развитие спрямо екологичния си отпечатък, само изключително малък брой държави с висок индекс на човешкото развитие функционират в рамките на равен дял от световния биологичен капацитет.

Второ, има разлики в самото общество. Да вземем примера с търговията по-горе. Ако се замислим, че ползите от участие в търговия не се отнасят непременно за най-бедните в обществото, картината става доста тревожна. Причината е, че най-бедните в обществото най-вероятно поемат най-високите разходи за всяка загуба на биологично разнообразие, свързана с търговията, тъй като зависят в най-голяма степен от природата в ежедневието си.

На последно място, има неравенство между поколенията. Наскоро прочетох книгата на Дейвид Атънбъро „Живот на нашата планета“ и въпросът за поколенията ме ужаси. Нашият свят се променя изключително бързо. В анализ, изготвен за доклада на Дасгупта от Музея по естествена история и жизнена икономика, също се подчертава, че ако забавим действията си по отношение на биологичното разнообразие с едно десетилетие, разходите за стабилизиране на загубите на биологично разнообразие ще се удвоят и шансът за запазване на нива на биологично разнообразие, подобни на днешните, изчезва. С други думи, неотложността на действията също е по-ясна от всякога.

Може ли новата отчетна система на ООН да промени начина, по който оценяваме природата?

В доклада на Дасгупта се формулира предположение, че трябва да преминем към измерване на нашето богатство като мярка на икономически напредък, а не като доходите или нивата на активност, обхванати от БВП. Предлага се да измерваме напредъка въз основа на приобщаващо богатство, което включва природния капитал. Тази идея е в основата на новата система на ООН за екологично икономическо счетоводство — екосистемно счетоводство (SEEA-EA), като екосистемите са съществена част от запасите на природен капитал.

Вече виждаме въздействието на новата система в нашата работа. Насоките на SEEA-EA разшириха обхвата на данните за биологично разнообразие. Вместо да представляват интерес за министерствата на околната среда, понастоящем данните се събират и разпространяват от службите на национална статистика, след което, се преглеждат внимателно от отделите по икономическо планиране, а след това обосновават политики за опазване на природата, но от гледната точка на социално-икономическия напредък. Това е доста вълнуващо и обещаващо.

Оптимист ли сте относно нашата възможност да променим начина, по който оценяваме и взаимодействаме с природата?

Смятам, че хората желаят промяна и повече действия от страна на правителствата. Също така мисля, че COVID-19 беше донякъде предупредителен сигнал.

В доклада на Дасгупта се поставя акцент и върху идеята за социално интегрирани предпочитания, което означава, че поведението и действията на дадено лице се влияят от поведението и практиките на другите. Това дава надежда, че широкоразпространената промяна на поведението е възможна и това може да се случи на по-ниска цена, отколкото очакваме, ако хората решат да участват. Актуалната мода за хранене предимно на растителна основа може да послужи като добър пример.