Интервю - Жизненоважната роля на мониторинга на птици

Каква точно е вашата работа?

Участвам в две международни инициативи за наблюдение на птици: втория атлас на гнездящите европейски птици (EBBA2) и общоевропейската програма за наблюдение на птиците (PECBMS), като и двете са организирани от Европейски съвет за преброяване на птиците (EBCC). Работя и в Чешкото дружество по орнитология.

Европейският атлас беше публикуван под формата на книга през декември 2020 г., но работата още не е приключила. Работим и по създаването на онлайн версия, като предоставяме резултатите за проучване и опазване, както и за изграждане на капацитет за наблюдение на птиците в европейските държави, където това е необходимо. Последното е тясно свързано с PECBMS, но създаването на представителна и устойчива програма за наблюдение на птиците е предизвикателство и ние се нуждаем от повече системи за наблюдение, особено в южните и източните части на Европа.

По какъв начин вашата работа допълва оценките, извършвани от ЕАОС?

Показателите за дивите птици, изготвени от PECBMS, се използват директно от ЕАОС. Наред с индекса на популацията на полските пеперуди, индексът на популацията на обикновените птици в Европа допринася за определянето от ЕАОС на показателя „Изобилие и разпространение на избрани видове в Европа“.

Резултатите от нашата работа бяха използвани в доклада „Състояние на природата в ЕС“ и в други публикации. Поддържаме редовни контакти с колеги от ЕАОС и координираме усилията си, като обратната информация от ЕАОС е изключително важна. Неотдавна започнахме да проучваме как данните от атласа (EBBA2) могат да помогнат в работата на органи като ЕАОС.

Как у вас се появи интерес към тази област на дейност?

Вероятно, подобно на много други орнитолози, от дете се интересувам от птици, природа и опазване. Учих зоология в Карловия университет в Прага, където завърших магистърска степен и защитих докторат на тема мишелови. След това се възползвах от възможността да работя като директор на Чешкото дружество по орнитология, където по това време бях единственият служител.

Връзката между научните познания и политиката е основният въпрос, който поддържа моя интерес към широкомащабното наблюдение на птиците и работата по атласа. Работата с различни хора, различни методологически подходи и културни различия също прави този вид работа особено интересна. Освен това ми харесва и полевата работа, която, макар и да не е автоматично част от работата ми, е ключов елемент, който помага за разбиране на данните и нуждите на работещите на терен и носи удовлетворение.

Как оценявате здравето на даден вид?

Основният резултат от нашата работа е събирането на информация относно промените в изобилието на птиците и тяхното разпространение. С други думи, къде се намират птиците, колко са те и как се променят тези два параметъра. Това е дълъг процес, който започва със стандартна работа на терен, като се следва строга методология.

Не е възможно Европа да бъде обхваната само чрез специалисти, работещи на терен. Но орнитологията се възползва от множеството любители орнитолози или наблюдатели на птици, които познават птиците и желаят да следват методологията. Благодарение на тях можем да събираме данни от цяла Европа в EBBA2 и от 28-те държави в PECBMS.

Работещите на терен трябва да изследват птици на определени места, които често се подбират на случаен принцип, за да се гарантира, че извадката е представителна. Наблюдателят преброява всички видени или чути птици в своя обект на наблюдение и записва други характеристики, което помага за по-добра оценка на данните в определени часове на деня и на определени дати.

Записите за атласа за разпространение изискват също информация за вероятността за гнездене. Повечето проучвания се извършват в ранните утринни часове, когато много птици са активни през пролетта, но има и видове, които се наблюдават вечер. След това работещите на място изпращат данните на националните координатори, които извършват проверка на качеството им и ги изпращат на европейските координатори.

© Marek Mejstřík, REDISCOVER Nature /EEA

По какъв начин това наблюдение помага на правителствата да предприемат действия?

Информацията за разпространението и изобилието на птиците помага на отговорните за решенията органи да © Antonio Piris, REDISCOVER Nature/EEA 21 определят приоритети при действията за управление и опазване. Информацията за тенденциите в популацията и промените в разпространението служи като сигнал за здравето на птичите популации и на дивата флора и фауна.

Резултатите от наблюдението се използват редовно при оценката на природозащитния статус на видовете, включително при категоризацията им в Европейския червен списък. Промените в изобилието и разпространението на групи видове, например птиците, живеещи върху земеделски земи, дават сигнали за здравето на определен тип местообитание или за въздействието на мащабно явление като изменението на климата.

Свързването на данните от наблюдението с екологични или други променливи може да ни даде повече информация за силите, движещи тези тенденции; това може да помогне и за оформянето на практики за управление.

Какво е въздействието на влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата върху живота на птиците?

Промените в европейските ландшафти и климат понякога са драматични и засягат популациите от птици. Същевременно въздействието не е равномерно: някои видове се възползват от промените, други не. Като цяло обаче, изглежда, че губещите са повече от печелившите.

Интензивното земеползване оставя по‑малко ресурси за птиците — това е основният натиск от страна на човека. Това е особено очевидно за земеделските земи и птиците, използващи този тип местообитание. Поради интензивните селскостопански практики, включително прекомерната употреба на пестициди и торове, тежките машини или отстраняването на земи, оставени под угар, модерните земеделски земи са все по-малко подходящи за птици и други диви животни.

Като цяло хомогенизирането на земеделските площи има отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие. Индексът на птиците, живеещи върху земеделски земи, в Европа се е понижил с 57 % между 1980 и 2018 г.13, а обхватът на разпространение на птиците в земеделските земи като група в Европа се е свил през последните 30 години (EBBA2). На регионално равнище също наблюдаваме отрицателното въздействие на интензивното горско стопанство, изоставянето на земи или интензивното използване на вътрешни влажни зони.

Гнездовите райони се изместват на север. Наблюдаваме средно 28-километрово изместване на центровете на разпространение в посока север. Въпреки че не всички промени са причинени от изменението на климата, ефектът е очевиден. Отчитаме също въздействието на изменението на климата върху популацията на птиците: видовете, които предпочитат по-студени климатични условия, намаляват, а тези, които предпочитат по-топъл климат, се увеличават..

© Juerg Isler, REDISCOVER Nature /EEA

Можем ли все още да променим нещата към по-добро?

Документирахме положителни тенденции в разпространението на няколко защитени вида, за които са предприети мерки за опазване (напр. белоопашат морски орел или бял щъркел). Освен това в PECBMS показахме, че опазването работи, и по-специално че обектите по „Натура 2000“ могат да бъдат особено полезни и за нецелеви видове. Това предполага, че опазването може да обърне отрицателните тенденции.

Проблемът е, че все още не правим достатъчно, отчасти поради ограничените ресурси, и отчасти поради това, че традиционните подходи за опазване (най-вече защитените видове, природните резерви) са недостатъчни да помогнат за биологичното разнообразие в дивата флора и фауна.

Какво могат да направят гражданите или дори любителите наблюдатели на птици, за да помогнат за опазването на птиците и техните местообитания?

Наблюдателите на птици са ключов фактор за основаното на знания опазване на птиците и биологичното разнообразие. Те ни помагат като доброволци работещи на място, като участват в работата по атласите и наблюдението на птиците: в EBBA2, повече от 120 000 работещи на място подадоха данни, като 35 000 от тях 23 предоставиха високо стандартизирани данни за проучване. В преброяването на птиците за PECBMS участват около 15 000 работещи на терен.

Без помощта на тези знаещи хора нямаше да разполагаме с такива познания — те са абсолютно необходими. По принцип всеки може да помогне — дори наблюденията на отделни видове, включително на лесно идентифицируемите (напр. бял щъркел) може да помогне за вземането на информирано решение. С развитието на онлайн порталите в рамките на инициативата на EBCC EuroBirdPortal14 и на разработването на мобилни приложения за записване и подаване на наблюдения, работата стана по-лесна от всякога.

Много от наблюдателите на птици, участващи в програмите за наблюдение на птици и в атласите, са активни участници в опазването на околната среда на местно равнище. Тъй като познават местата, където наблюдават птиците, те често са пазители на обектите и инициират мерки за намеса, ако обектите бъдат застрашени. Познанията им за местността са голямо предимство за опазването на местно равнище.