Околната среда в Европа през 2015 г.: бъдещото благосъстояние зависи от по-смелите стъпки в областта на политиката, знанието, инвестициите и иновациите

Това са някои от основните послания от петгодишното проучване „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2015“ (SOER 2015) на Европейската агенция за околната среда, публикувано днес. SOER 2015 е интегрирана оценка на околната среда в Европа. Докладът включва още оценки и данни на глобално, регионално и национално равнище, както и съпоставки между отделните държави.

Политиките на ЕС доведоха до значителни ползи

Днес европейците се радват на по-чист въздух и вода, по-малко отпадъци се  депонират и повече ресурси се рециклират. Европа обаче е все още твърде далеч от постигането на целта до 2050 г. „да живеем добре в пределите на нашата планета“, поставена в Седмата програма за действие за околната среда. Въпреки че сега използваме природните ресурси по-ефективно, все още влошаваме базата от ресурси, от която зависим в Европа и в целия свят. Проблеми като загубата на биологично разнообразие и изменението на климата остават големи заплахи.

Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС, заяви: „Нашият анализ показва, че европейските политики са се справили с много екологични предизвикателства в течение на годините, но също така, че продължаваме да вредим на природните системи, които поддържат нашето благосъстояние. Да живеем в пределите на нашата планета е огромно предизвикателство, но ако се справим с него, ще спечелим много. Пълното използване на капацитета на Европа за иновации може да ни направи наистина устойчиви и да ни изведе на границата на научните познания и технологиите, създавайки нови индустрии и по-здраво общество.“

SOER 2015 подчертава необходимостта от по-амбициозни политики с оглед постигане на визията „Европа 2050“. В доклада се изтъква също така необходимостта от нови подходи, отговарящи на системния характер на много екологични проблеми. Например външният натиск, включително глобалните мегатенденции, могат да противодействат на определени политики и местни усилия за управление на околната среда. Освен това голям брой екологични предизвикателства са тясно свързани със системи за производство и потребление, които поддържат много работни места и препитания, така че измененията на тези системи създават различни разходи и ползи. Нещо повече, подобренията на ефективността често се обезсилват от увеличеното потребление.

В доклада се стига до заключението, че макар пълното прилагане на съществуващите политики да е много важно, нито изпълняваните понастоящем политики в областта на околната среда, нито повишената ефективност, задвижвана от икономиката и технологиите, няма да са достатъчни, за да се постигне визията „Европа 2050“.

Необходимост от преобразуването на ключови системи

Разрешаването на сложните предизвикателства, пред които е изправена Европа, ще изисква по-амбициозни политики, наред с повече знания и по-интелигентни инвестиции, насочени към основни промени на ключови системи, като храни, енергетика, жилища, транспорт, финанси, здравеопазване и образование. За целта ще са необходими стратегии и подходи, насочени към намаляване на някои видове натиск и избягване на потенциални вреди, възстановяване на екосистемите и адаптиране към глобални тенденции, като изменението на климата и изчерпването на природните ресурси.

Д-р Брюнинкс продължи: „До 2050 г. разполагаме с 35 години, за да гарантираме, че живеем на устойчива планета. Това може да ни се струва далечно бъдеще, но за да постигнем целта, трябва да действаме сега. Необходимо е нашите действия и инвестиции да бъдат дори още по-амбициозни и по-последователни. Много от решенията, които вземаме днес, ще определят как ще живеем през 2050 г.“

SOER 2015 Околната среда в Европа: избрани факти и тенденции

Природен капитал

• Политиките на ЕС намалиха замърсяването и значително подобриха качеството на въздуха и водата на Европа. Продължаващо влошаване на  екосистемите обаче е заплаха за икономическото производство и благосъстоянието.
• Биологичното разнообразие продължава да се свива. Шестдесет процента от оценените защитени видове и 77% от оценените местообитания регистрират неблагоприятен природозащитен статус  Европа не е на път да изпълни целта си за 2020 г. за спиране на загубата на биологичното разнообразие.
• Качеството на пресните води се подобри през последните години, но около половината от сладководните басейни едва ли ще постигнат „добър екологичен статус“ през 2015 г.
• Биологичното разнообразие в морските и крайбрежните райони е особено проблемна област. Сред тях особен натиск оказват щетите на морското дъно, замърсяването, инвазивните чужди видове и вкисляването. Прекомерният улов намаля в Атлантическия океан и Балтийско море, но положението в Средиземноморието е по-обезпокояващо, като 91% от проучените запаси са подложени на прекомерен улов през 2014 г.
• По-малко от 6% от земеделската площ на Европа е използвана за биологично земеделие през 2012 г. с големи разлики между отделните държави.
• Прогнозите са в бъдеще последиците от изменението на климата да увеличат натиска и въздействията, а скритите механизми за загуба на биоразнообразие се очаква да се запазят.

Ресурсна ефективност

• Вътрешното потребление на ресурси е 16,7 тона на човек през 2007 г., спадайки на 13,7 тона през 2012 г., отчасти поради упадъка на строителната индустрия в някои държави.
• Управлението на отпадъците се подобри през последните години, като се произвеждат по-малко отпадъци и съответно по-малко  се депонират на сметищата . Процентите на рециклиране се повишиха в 21 държави от 2004 г. до 2012 г., а депонирането на сметища намаля в 27 от 31 държави (за които има данни). Държавите от ЕАОС постигнаха среден процент на рециклиране 29% през 2012 г. спрямо 22% през 2004 г.
• Емисиите на парникови газове са намалели с 19% в сравнение с 1990 г., като въпреки това общият брутен вътрешен продукт на ЕС е нараснал с 45%. Потреблението на  изкопаеми горива е намаляло, както и емисиите от някои замърсители от транспорта и индустрията.
• Финансовата криза от 2008 г. и последвалите икономически затруднения също допринесоха за отслабването на някои видовете натиск върху околната среда. Остава да се види дали подобренията ще се окажат устойчиви.
• Настоящите договорени политики не са достатъчни, за да може Европа да постигне дългосрочните си цели в областта на околната среда, например намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95%.

Здраве и благосъстояние

• Политиките в областта на околната среда доведоха до подобряване на качеството на питейната вода и на водата за къпане и намалиха експозицията на основни опасни замърсители.
• Атмосферното и шумово замърсяване продължава да причинява сериозни вреди на здравето в градските райони. През 2011 г. около 430 000 случая на преждевременна смърт се отдават на фините прахови частици, докато излагането на шум е причина за най-малко 10 000 случая на преждевременна смърт поради сърдечни заболявания всяка година.
• Нарастващото използване на химикали, по-специално в потребителските продукти, се свързва с отбелязан ръст на ендокринните заболявания и смущения у хората.
• Очаква се прогнозните подобрения на качеството на въздуха да не са достатъчни, за да предотвратят продължаващи вреди, а последиците от изменението на климата се очаква да се влошат.
• Секторът на промишлеността в областта на околната среда нарасна с повече от 50% от 2000 г. до 2011 г. и е един от малкото, който процъфтява по отношение на доходи и работни места след финансовата криза от 2008 г.

Бележки към редактора

За ЕАОС

Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) е агенция на Европейския съюз. Нейната цел е да поддържа устойчивото развитие и да помага за постигане на значителен и измерим напредък в околната среда на Европа, като предоставя навременна, целенасочена, актуална и надеждна информация на органите за разработване на политики и на обществеността. В дейността си тя се подпомага от Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) — мрежа от 39 европейски държави.

За SOER 2015

„Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2015“ се състои от два доклада и 87 онлайн брифинга. Те включват „Обобщаващия“ доклад и доклада „Оценка на глобалните мегатенденции“, допълнени от 11 брифинга за глобалните мегатенденции, 25 европейски брифинга, девет брифинга за съпоставка на отделни държави (въз основа на националните доклади за статута на околната среда) и три регионални брифинга.

SOER 2015:

• В него се съдържа всеобхватна, интегрирана оценка за състоянието на околната среда, тенденциите и перспективите в глобален контекст.
• Информира се за изпълнението на европейската политика в областта на околната среда между 2015 г. и 2020 г.
• Анализират се възможностите за промяна на действащите политики (и знанията, необходими за информиране на тези политики) с оглед да се постигне визията на Европейския съюз до 2050 г. да живеем добре в пределите на нашата планета.
• Изготвен е като съвместно начинание в тясно сътрудничество с Еionet, както и със службите на Европейската комисия. Няколко международни организации също участваха в партньорската проверка на оценката.
• www.eea.europa.eu/soer

Данни за контакт

За запитвания от средствата за масова информация: