Интервю — Каква е ролята на биомасата в стремежа на Европа към устойчивост?

Какво представлява биомасата и защо е важна за постигането на целите в областта на околната среда и климата?

„Биомаса“ е термин, който се използва в много различни контексти. В контекста на неотдавнашния доклад на ЕАОС „биомаса“ означава цялата растителност, която образува екосистеми, поглъща въглерод и осигурява храна и суровини за широк спектър от материали на биологична основа. Тези материали се използват в много различни сектори, например строителството, енергетиката, транспорта, мебелната и текстилната промишленост. Също така биомасата може да се използва повторно и да се рециклира, за да се използват по най-добрия начин материалите и продуктите на биологична основа във връзка с тяхната икономическа и екологична стойност.

Има силна конкуренция за биомаса, тъй като един и същ вид биомаса може да има множество крайни приложения и функции, включително за природата и биоразнообразието. Биомасата поглъща CO₂ от атмосферата и съхранява въглерод както в живата биомаса, така и в продуктите от биомаса. Биомасата замества изкопаемите и минералните материали с материали и продукти на биологична основа, а това може да намали емисиите на парникови газове. За да се запази разнообразието на европейските ландшафти, биомасата също трябва да се възстановява за целите на природата и биологичното разнообразие.

В Европейския зелен пакт се предвижда биомасата да изпълнява няколко задачи във връзка с продоволствената и енергийната сигурност, опазването на природата, намаляването на замърсяването и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Все още предстои да се определи как тези задачи в крайна сметка ще се допълват или ще се конкурират помежду си, като това в голяма степен ще зависи от създадените политически стимули и от прилагането на политиката.

Каква е целта на доклада на ЕАОС за биомасата?

Идеята за доклада възникна в резултат на дискусии между колеги от ЕАОС, работещи по различни теми в Агенцията. Установихме, че в рамките на тематичните работни области разглеждаме биомасата от различни гледни точки. Също така се оказа, че всъщност не знаем колко биомаса би била необходима за постигане на целите на Европейския зелен пакт и дали постоянно нарастващото търсене на биомаса може да се задоволи трайно в ЕС.

Затова решихме да съберем факти за произхода и потоците на биомасата, като целта беше да се повиши осведомеността за многобройните задачи и функции на биомасата. Целта беше също така да се разберат по-добре допълнителните ползи и компромисите и да се поставят в контекста на политиките на ЕС, както и връзката между екосистемите, поглъщането на въглерод, производството и потреблението на биомаса. Тъй като предоставя факти и анализ, докладът на ЕАОС относно биомасата може да се използва в помощ на обсъжданията между различните заинтересовани страни по няколко теми, свързани с биомасата.

Как се използва понастоящем биомасата в ЕС-27? Кои са най-важните тенденции?

По-голямата част от доставките на биомаса в ЕС се произвежда в рамките на ЕС, а двете основни категории, върху които се съсредоточихме в нашия доклад, са селскостопанската биомаса и дървесната биомаса от гори.

Въз основа на най-актуалните данни за потоците от биомаса в ЕС, предоставени от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC) относно потоците от биомаса в ЕС, повече от половината от селскостопанската биомаса се използва за фуражи и постелки за животни, а едва около 13 % се използват за храни на растителна основа, предназначени за консумация от човека. В по-малка степен се използват биогорива, влакна и материали. Не е известно за какво се използва почти една пета от селскостопанската биомаса, а това е важен пропуск в знанията, когато се анализира отпечатъкът, реализиран от различните ѝ употреби.  

Дървесната биомаса се използва като материал за строителство, мебели и други дървени продукти, за хартия и опаковки, както и за източник на енергия. Биомасата доминира потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС. През 2021 г. тя съставлява повече от половината от общото брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в ЕС. Между 2000 г. и 2020 г. в почти всички държави членки се наблюдава значително повишено използване на твърда биомаса, по-специално дървесна биомаса, за производство на биоенергия. За производството на биоенергия чрез изгаряне се използват няколко вида дървесна биомаса.

Кои са основните затруднения при експлоатацията на биомасата?

Научните изследвания разкриват, че в бъдеще няма да има достатъчно биомаса от ЕС, за да се изпълнят всички дейности, предвидени в рамките на Европейския зелен пакт, и в това се състои основното изпитание. Предлагането на биомаса продължава да бъде ограничено поради площта на земята, растежа на растителността, променящия се климат и световната търговия. Тъй като има все повече и конкуриращи се нужди от използване на биомаса в различни сектори, включително за опазване на природата, трябва да степенуваме по приоритет използването на биомасата. Това означава, че заинтересованите страни ще трябва да осмислят и обсъдят различните компромиси за постигане на целите на политиката и начините за използване на разполагаемата биомаса в момента, като същевременно се гарантират бъдещите ѝ доставки.

Различните видове производство и използване на биомасата имат различно въздействие върху екосистемите, поради което е необходим по-всеобхватен подход към процеса на управление на биомасата. Това се дължи и на факта, че състоянието на екосистемите, които осигуряват биомасата, като цяло не е добро и се влошава, а през последните години поглъщането на въглерод от горите, на което толкова много разчитаме, за да постигнем климатичните цели за 2030 г. и 2050 г., се характеризира с тенденция към намаляване. Секторите на първичното производство, например селското и горското стопанство, вече търпят въздействията от изменението на климата, които застрашават още повече поглъщането на въглерод и производството на биомаса, а това усложнява още повече пъзела с биомасата.

Политическите мерки в областта на земеползването и стопанисването на земята, особено по отношение на горите и селското стопанство, ще дадат резултати през следващите десетилетия. Когато съставяме планове за 2030 г., 2050 г., а и за по-нататък, решения трябва да се вземат още днес.

Как изменението на климата се отразява на производството на биомаса, например култури и гори, в ЕС-27?

Изменението на климата оказа влияние върху производството на биомаса от земеделски и горски земи в ЕС чрез изместване на климатичните зони (което обхваща промени в температурата и валежите), промени в сезоните на растеж, както и чрез повишаване на честотата и степента на екстремните явления. Тези въздействия са се отразили както положително, така и отрицателно върху селското стопанство и горите в Европа, като се очаква това да се случва и в бъдеще.

Проучванията върху дългосрочните климатични тенденции за европейските култури разкриват данни за намаляване на добивите от царевица, пшеница и други зърнени култури в Южна Европа поради повишаването на температурите, намаляването на валежите и изместването на сезоните. В други части на Европа промените в температурата и валежите се отразяват положително върху някои видове култури.

Сериозните и зачестили периоди на засушаване в ЕС са се отразили отрицателно върху растежа и запазването на горите. Подобни събития са довели до загуба на местообитания, миграция на местни видове и разпространение на инвазивни чужди видове, както и са допринесли за горски пожари. Проучванията, в които се прогнозира как бъдещото изменение на климата ще въздейства върху горите, не са убедителни и се различават значително по държави, региони и видове. Причината за това е, че реакцията на гората към изменението на климата може да бъде сложна и многопластова. Обикновено горите с богато биоразнообразие са по-устойчиви към последиците от изменението на климата, отколкото еднотипните гори.

Ето някои примери за политически цели, свързани с биомасата

В рамките на Европейския зелен пакт неотдавна бяха приети (или са в процес на разработване) многобройни тематични и междусекторни законодателни актове, които имат отношение към производството и потреблението на биомаса. Задачата е да се направи необходимото, за да може политиките на ЕС и националните политики за биомасата да се съгласуват и обмислят внимателно.

Като цяло биомасата е необходима по различни причини за декарбонизацията, тъй като може да замени богатите на въглерод изкопаеми горива или строителни материали. Така обаче се увеличава търсенето на добита биомаса, а това от своя страна може да доведе до промени в земеползването и да навреди на екосистемите. Същевременно в целите за намаляване на въглеродните емисии се отчита, че в природата има решение, и се призовава за засилено поглъщане на въглерод от горите и другите сухоземни екосистеми. Това може да се отрази на предлагането на биомаса за заместване на въглеродно интензивни материали и продукти.

Освен това въпросите, касаещи производството на биомаса, са свързани с политическите цели за опазване на биоразнообразието, а опазването на екосистемите изисква използване на по-малко външни ресурси, по-малко интензивни практики и по-малко вредни химически вещества, като едновременно с това се залага на природосъобразни решения. Като цяло се очаква тези политики да благоприятстват качеството и количеството на запасите от биомаса, останали в природата, но също така се очаква да доведат до намаляване на нетното производство на биомаса за използване в биоикономиката. Освен това с прехода към кръгова икономика може да се намали търсенето на първични материали от биомаса и да се увеличи предлагането на вторична биомаса, например чрез рециклиране.

Както виждате, когато става въпрос за използване на биомаса във връзка с целите на Европейския зелен пакт, има известни трудности. Дадено конкретно използване на биомаса може да е полезно за дадена политическа цел, но да се счита за вредно по отношение на друга политическа цел. Целта на нашия доклад е да насърчи политическия дебат, като предостави факти и анализ.

Въз основа на резултатите от доклада предвиждаме в следващите стъпки да се обърнем към различните заинтересовани страни и нашата мрежа Eionet, за да се запознаем по-добре с потребностите от знания и информация и да разберем как ЕАОС може да допринесе допълнително за разрешаването на пъзела с биомасата.