следващ
предишен
елементи

Article

Испанският плужек и други чуждоземни видове - Биологичното разнообразие в Европа изчезва с обезпокоителна скорост

Смяна на език
Article Публикуван 03-04-2009 Последна промяна 11-05-2021
Интересите Ви включват ли градинарство? Ако да и живеете в Централна или Северна Европа, то испанският плужек вероятно е един от личните Ви врагове. Плужекът, който безмилостно напада Вашите тревни площи и зеленчуци, изглежда имунизиран срещу мерките за контрол.

Плужекът, известен в научните среди като Arion lusitanicus, е наричан още „испански плужек”, тъй като произлиза от Иберийския полуостров. Плужекът е хермафродит и може да се разпространява много бързо. По-агресивен от местния черен плужек, той яде по-слабите плужеци.

Испанският плужек започва да се разпространява в Европа преди около 30 години, като пътува като яйца в почвата на саксийни растения. Този маршрут продължава да бъде основен източник на зараза днес.

Испанският плужек е просто един пример за много по-мащабната заплаха за биологичното разнообразие на Европа, като чуждоземни или нехарактерни видове се установяват и разпространяват из континента в резултат на човешките дейности. Повечето пристигат като пътници без билет и биват транспортирани несъзнателно по целия свят. Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие определя заплахата от агресивни чуждоземни видове като една от основните заплахи за биологичното разнообразие по света.

Чуждоземните видове са започнали да завземат нови територии, откакто хората са започнали да пътуват и търгуват. С развитието на търговията, изследванията и колонизацията от началото на XVII век започва същинската инвазия на забележителни видове като кафявите плъхове, които пристигат за първи път на кораби от Азия.

Около 10 000 чуждоземни видове са регистрирани в Европа. Някои като картофите и доматите са внесени нарочно и остават икономически важни до ден днешен. Други, наричани „инвазивни чуждоземни видове”, създават сериозни проблеми като вредители за градинарството, земеделието, горското стопанство, като носители на болести или като нанасят щети на конструкции като сгради и язовири.

Инвазивните чуждоземни видове също така променят екосистемите, в които живеят, и оказват въздействие върху другите видове в тези екосистеми. Например, според скорошно изследване на японската папрат, внесена в Европа през XIX век от източна Азия като декоративно растение, бързо разпространяващото се инвазивно растение причинява сериозни вреди на естествените растителни видове и насекоми в Обединеното кралство и Франция.

Разходи

Инвазивните чуждоземни видове често водят до високи финансови разходи за техния нов дом. Чуждоземните плевели намаляват добива в земеделието в Европа, болестта по холандския бряст – причинена от внесена гъба – е унищожила брястовете в горите в централна Европа. Американската сива катерица, внесена в Обединеното кралство, не само измества местната червена катерица – въздействие, което е трудно за оценяване в паричен план – но и вреди на иглолистните дървета и намалява тяхната стойност като дървесина.

Разходите, възникнали от вредите и контрола на чуждоземни видове – нашественици в Съединените щати, се оценяват на 80 милиарда евро годишно. По първоначални изчисления разходите в Европа възлизат на повече от 10 милиарда евро годишно. Това не включва разходите за основни човешки патогени (като ХИВ и грип) или необичайни епидемии на животинки болести.

Действията по управлението с цел намаляване (или унищожаване) затвърдиха славата на инвазивните чуждоземни видове като трудни, упорити и скъпоструващи.

Европейската комисия подкрепя проекти за управление на природните ресурси в държавите-членки чрез регламента на ЕС за финансовия инструмент за околната среда (LIFE). Средствата по LIFE все повече се използват за проекти, засягащи инвазивните чуждоземни видове, а понастоящем бюджетът възлиза приблизително на 14 милиона евро за тригодишен период.

Биологичното разнообразие – по-широкия контекст

Биологичното разнообразие се отнася до многообразието на форми на живот на земята. То представлява естественото богатство на планетата и като такова осигурява основата на нашия живот и благополучие. Подпомага много основни услуги, от които зависим като водата, която пием, и въздуха, който дишаме. Помага за опрашването на посевите, слага храна на масата ни, регулира метеорологичните условия и изчиства отпадъците ни.

Без биологичното разнообразие не бихме били способни да оцелеем. В тази му роля, то може да се разглежда като застрахователна полица, дадена ни от планетата. По стойност може да се сравни с финансовите пазари, тъй като разнообразният портфейл от видове, както и разнообразният портфейл от акции, може да бъде буфер срещу сътресения.

В момента биологичното разнообразие изчезва с обезпокоителна скорост, основно поради неправилното използване от наша страна на природата за поддържане на производството, потреблението и търговията в глобализираната икономика, в която живеем. Загубата на местообитания и фрагментацията, причинена от прочистването на гори и природни области за жилища, пътища и земеделие, отводняването на влажни зони и преграждането на реки за целите на земеделието, както и изчезването на рибата от моретата са първопричина за загубата на биологичното разнообразие.

Според много природозащитници инвазивните чуждоземни видове са втората най-значима заплаха за биологичното разнообразие по света. Внесени целенасочено или по случайност, тези видове могат да навредят на хората, екосистемите и съществуващите местни растителни и животински видове. Очаква се проблемът с нашествениците да се влоши през идващия век чрез изменението на климата, увеличената търговия и туризъм.

Другите основни заплахи за биологичното разнообразие произлизат от замърсяването, изменението на климата и прекомерната експлоатация на ресурсите. Тъй като се очаква населението на земята да се увеличи от днешните 6,7 милиарда до 9 милиарда през 2050 г., се очаква и въздействията върху биологичното разнообразие от сегашните основни заплахи да нарасне и загубите да се увеличат.


ИЧВ и Европа — увеличаване на въздействията

Чуждоземните видове могат да бъдат намерени във всички екосистеми в Европа. Глобализацията, и по-специално засилената търговия и туризъм, са довели до силно повишаване на броя и типа чуждоземни видове, които пристигат в Европа.

Морските и крайбрежни местности са драстично засегнати в резултат на засиленото корабоплаване и строителство на канали между изолирани морета – Суецкият канал продължава да бъде основен източник на нови видове, които навлизат в Средиземно море. Изхвърленият корабен воден баласт е толкова голям източник на нови организми, че Международната конвенция за контрола и управлението на корабния воден баласт и седиментите бе създадена, за да „предотврати, сведе до минимум и в крайна сметка елиминира прехвърлянето на вредни водни организми и патогени” по този начин.

Мерки за контрол

Най-ефективната защита срещу инвазивните чуждоземните видове е превенцията – основно граничен патрул, който да спира новите видове. Втората стъпка е ранното откриване и контрол.

Един от поразителните примери е гигантският хераклеум, Heracleum mantegazzianum, внесен от Европа като декоративно растение през XIX век.

Сега растението подлежи на значителен местен контрол, тъй като видът се е установил в пасищата, покрай железопътните линии, пътищата и по бреговете на реките. Като образува гъста растителност, хераклеумът изтласква местните растения.

Той е и отровен и прекият контакт с кожата може да доведе до остър дерматит. Днес най-вероятно хераклеумът вече не подлежи на изкореняване в Европа, докато ранните действия (до 50-те години на XX век), може би щяха да имат по-добър успех.

Като следва тази линия, в последното си съобщение относно биологичното разнообразие Европейската комисия подчерта нуждата от механизъм за ранно предупреждаване за инвазивни чуждоземни видове. В отговор заедно с мрежата си от държави-членки и сътрудничещи страни ЕАОС планира да създаде общоевропейска информационна система, която ще идентифицира, открива, оценява и реагира при нови и разрастващи се нашествия.

Списъкът с най-търсените

Чуждоземните видове пристигат във всички форми и размери. Някои се внасят целенасочено и са важни за икономиката, други имат ограничено въздействие, а доста от тях се превръщат в бедствие. В резултат на това първата стъпка в разработването на мерки за контрол и управление е идентифицирането на най-вредните видове, към които да се насочат усилията.

С цел по-задълбочено разбиране на инвазивните чуждоземни видове и тяхното въздействие върху биологичното разнообразие в Европа, ЕАОС с подкрепата на редица експерти създаде списък с най-вредните инвазивни чуждоземни видове, които заплашват биологичното разнообразие в Европа.

Понастоящем списъкът съдържа 163 видове или групи от видове. Видовете биват добавяни към списъка, ако са широко разпространени и/или ако създават значителни проблеми за биологичното разнообразие и екосистемите в техните нови местообитания.

Видовете от списъка, от които васкуларните растение са найразпространени с 39 регистрации, оказват значително въздействие върху местното биологично разнообразие на генетично, видово и екосистемно ниво. Много от тях влияят на човешкото здраве и икономиката. От 1950 г. средно повече от един от видовете, включени в списъка, се установяват ежегодно и няма ясни признаци, че ситуацията ще се подобри ( фигура 1).

Видовете от списъка произлизат от различни части на света, като по-ясно изразени са тези от Азия и Северна Америка ( фигура 2). Въпреки това много други произлизат от една част на Европа, но са били транспортирани другаде на континента.
 

Поглед към бъдещето

Действията, необходими за противодействие на инвазивните чуждоземни видове, включват мерки за управление и възстановяване, които обикновено са трудни и скъпи.

Например, мерките за контрол срещу испанския плужек са тромави и често имат само местно и временно действие. Въпреки това все пак са важни.

В рамките на ЕС вече се правят опити за противодействие на инвазивните чуждоземни видове чрез мерки за управление и възстановяване, финансирани по регулацията за LIFE.

Между 1992 г. и 2002 г. са отделени 40 милиона евро за проекти за справяне с инвазивни видове и инвестициите нарастват. ЕС също така финансира изследвания на тези видове в рамките на Програмата за научни изследвания и технологично развитие.

Проблемът с инвазивните чуждоземни видове не изчезва. Глобализацията и климатичните изменения (някои видове мигрират заради измененията на естественото им местообитание) означава, че ние все повече ще влизаме в досег с тези видове. Така нарастващото обществено и политическо осъзнаване е необходимо за влагането на ресурси за контролирането на основните пътеки на внедряване, мониторинг на рискови зони за ранно откриване и подготовка за незабавни действия за унищожаване на нежеланите видове.

 

Справки

DAISIE, 2008. Delivering Alien Invasive Species Inventories for Europe.  (DAISIE, 2008. Представяне на доклад за инвентаризация на чуждоземните видове в Европа).

ЕАОС, 2007 г. Околната среда в Европа – Четвърта оценка. Копенхаген.

Европейска комисия, 2006 г. Съобщение от Комисията – Спиране загубата на биоразнообразие до 2010 г. и след това. Запазване на екосистемното обслужване за благото на човека. COM/2006/0216 окончателен.

ИМО, 2004 г. Международна морска организация. Конвенции.

Kettunen, Genovesi, Gollash, Pagad, Starfinger, ten Brink & Shine, в процес на изготвяне.

Scalera, R., 2008. How much is Europe spending for invasive alien species? Report to EEA . (Scalera, R., 2008 г. Колко харчи Европа за инвазивни чуждоземни видове? Доклад ЕАОС).

Weidema, I., 2000. Introduced Species in the Nordic Countries. Nord Environment 2000:13. (Weidema, I., 2000 г. Внесени видове в скандинавските държави. Nord Environment 2000:13).

Действия към документ