Климат, природа и хора: общо бъдеще за нашата планета

В края на годината вниманието на света се съсредоточи върху един призив за действие — трябва спешно да се справим с изменението на климата, да спрем и да обърнем процеса на загуба на биологично разнообразие.

Световните преговори по въпросите на климата, наричани обикновено конференции по въпросите на климата (Конференция на страните), събират представители на държави от цял свят, за да обсъдят и постигнат съгласие по редица въпроси, свързани с изменението на климата, включително смекчаването — начините за намаляване на емисиите в световен мащаб, адаптирането — подпомагането на държавите да се подготвят за нарастващия брой неблагоприятни последици от изменението на климата, и финансирането — кой плаща за това.

На място присъстват около тридесет до четиридесет хиляди регистрирани участници, включително лидери от над 100 държави, десетки хиляди делегати, десетки хиляди наблюдатели (като представители на гражданското общество и младежи) и хиляди журналисти. Резултатът от интензивните преговори по време на конференциите на страните винаги е компромис. Въпреки това тези разговори спомагат за очертаване на глобална визия и траектория, в която се чува гласът на всички държави и на различните заинтересовани страни, включително на младите хора и на коренните общности, и това има световен отзвук.

От COP26 до COP27: стъпка напред?

Конференцията на страните по изменението на климата (COP26), проведена в Глазгоу през 2021 г., имаше за цел постигане на нулеви нетни емисии в световен мащаб до 2050 г. и запазване на целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса, определени за първи път в Парижкото споразумение по време на COP21 през 2015 г. За постигането на тези цели държавите се споразумяха, наред с другото, по редица решения и действия, които се основават на Парижкото споразумение.

С Пакта от Глазгоу COP26 подчерта спешния характер на ситуацията, призова за ускоряване на действията, постепенно намаляване на въглищната енергия и постепенно премахване на „неефективните“ субсидии за изкопаеми горива. На следващата конференция пактът призова също така за засилване на подкрепата за прехода и за ангажимент да се постави акцент върху загубите и щетите. Други споразумения и съобщения по време на COP26 бяха направени във връзка с горите, метана, автомобилите и частното финансиране. Въпреки своите недостатъци и компромиси, напредъкът в преговорите беше осезаем и запази целта за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса.

Година по-късно, през ноември, се проведе COP27 в Шарм ел-Шейх, Египет, в напълно различен глобален контекст и реалност. Конференцията се състоя на фона на войната в Украйна, на завишени цени на енергията, в условия на проблеми със сигурността и енергийните доставки, на високи темпове на инфлация, които оказаха въздействие върху европейците в периода след пандемията, на нестабилност на икономиката и на катастрофалните последици от изменението на климата.

Световният порив за действие, преди да е станало прекалено късно, от Глазгоу не се усети в Шарм ел-Шейх. Много от участниците, включително заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, представиха извода, че необходимостта от спешно и драстично намаляване на емисиите на парникови газове не е съчетана с конкретни мерки и ангажименти, изразени от държавите по време на COP27. По думите му „сме изправени пред морална дилема. Тъй като това споразумение не е достатъчно за смекчаване на последиците“.

Същевременно държавите се споразумяха да създадат нов фонд за подпомагане на най-уязвимите държави, засегнати от загуби и щети, дължащи се на последиците от изменението на климата. Остават нерешени въпросите за това кой ще плаща и колко, кой ще се възползва и кой решава. Въпреки положението в момента Тимерманс потвърди отново позицията и ангажимента на ЕС за постигане на неговите цели в областта на климата и околната среда, както и продължаващата подкрепа на ЕС за най-уязвимите. Обстоятелствата в момента изострят необходимостта от спешни и решителни действия в областта на климата.

Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по биологичното разнообразие (COP15): Какъв е залогът?

Представители от цял свят се събраха отново през декември, този път в Монреал, Канада, за да се споразумеят за глобални действия за опазване на природата. Светът губи биологичното си разнообразие с тревожни темпове и този процес се ускорява. Понастоящем около един милион вида са застрашени от изчезване, а много екосистеми, които са от жизненоважно значение за планетата и благосъстоянието ни, са на ръба на необратими щети. За настоящите и бъдещите поколения спешно трябва да спрем и да обърнем процеса на загуба на биологично разнообразие и да възстановим природните зони по света и в Европа.

Настоящата конференция за биологичното разнообразие, обикновено наричана COP15 (тъй като това е 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие), има за цел да осигури глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. Рамката определя 21 цели, включително целта за защита на 30 % от нашата планета до 2030 г. В нея също така се признава необходимостта от спешни действия в световен мащаб, но се подчертава и необходимостта от трансформиране на нашите икономически, социални и финансови модели с цел спиране и обръщане на настоящите тенденции.

По-конкретно, действията включват опазване и възстановяване на повече сухоземни и морски райони и мерки за борба с неустойчивите дейности в ключови сектори като селското стопанство, горското стопанство и рибарството.

Нашият успех за обръщане на тенденциите ще зависи от това, което правим на практика. Например набелязаните 30 %, които трябва да бъдат поставени под закрила, трябва да включват глобални горещи точки на биологичното разнообразие. Начинът, по който защитаваме тези области, също е от значение. Схемите за защита трябва да позволяват възстановяване на природата. Тези области могат също така да бъдат нашият най-голям съюзник за намаляване на парниковите газове в атмосферата, които служат като поглътители на въглерод, и за справяне с отрицателните последици от изменението на климата.

Промяна в потреблението на ресурсите

Независимо дали на конференцията по изменението на климата или на конференцията по въпросите на биологичното разнообразие, става въпрос за един и същ проблем и едно и също решение. Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са два симптома на едно и също заболяване.

В Европа и по света ние потребяваме повече ресурси, отколкото нашата планета може да осигури. Начинът, по който произвеждаме стоките и услугите, които потребяваме, причинява изменение на климата и вреди на природата. Неотдавнашните кризи също така хвърлиха светлина върху съществуващите и за съжаление нарастващи неравенства по отношение на ползите, от една страна, и последиците за здравето, уязвимостта по отношение на климата и изложеният на риск поминък, от друга.

Днес разходите, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, се отразяват на едни повече от други. Но всички ние сме засегнати и в дългосрочен план тези въздействия ще нараснат, ако не използваме това решаващо десетилетие, за да обърнем настоящите тенденции. Конференциите призовават всички да предприемат смели действия и да покажат солидарност с всичко живо на Земята.

Можем да имаме и друго бъдеще. Можем да се променим и да възприемем нови навици, да изградим нови системи. Заедно можем да напишем друга история за нашата планета, в която всички се ползваме от природа в по-добро състояние и стабилен климат, и където сме успели да сведем до минимум рисковете и последствията. През 2030 г. можем да бъдем стъпка по-близо до това бъдеще.