ЕАОС Съобщение за пресата - Копенхаген, понеделник, 3 юли 2006 год.

Бреговата линия на Европа се доближава до “ниво на необратимост“ за околната среда

Въздействията от ежегодното поклонничество към морето започват да се оценяват в милиони

Според нов доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), публикуван днес в Копенхаген, “уникалната крайбрежна околна среда на Европа е застрашена все повече и повече от собствената си популярност”.

“Променящият се облик на европейските крайбрежни региони” предупреждава, че бързото нарастване на експлоатацията на крайбрежното пространство, с главен двигател развлекателните и туристически индустрии, застрашава да разруши деликатния баланс на крайбрежните екосистеми.

Например, приблизително две трети от мочурищата в Европа (повечето от които са крайбрежни) бяха загубени от началото на ХХ-ти век. Развитието по средиземноморието създаде така наречената ‘Med wall’ (“средиземноморска преграда”) доколкото повече от 50% от крайбрежието е завладяно от бетон, се казва в доклада.

“Нашите брегови линии са най-богатите екосистеми по брой и разнообразие на растения и животни. Крайбрежията също така играят ролята на икономически входове за Европа, те са част от изграждането на обществото и са решаващи за нашето качество на живот” каза Проф. Jacqueline McGlade, Изпълнителен директор на ЕАОС.

“Все пак, за да защитаваме нашите крайбрежни области, ние трябва да гледаме на тях не като на игрища или транспортни ленти с безкрайни потенциали за строителството, живота, развлеченията и корабоплаването, а като на крехки системи, които същевременно са опора на природните и благоустройствените структури от съществено значение за обществото”, заяви Проф.McGlade.

Гъстотата на населението по европейското крайбрежие е по-голяма и продължава да нараства по-бързо от тази във вътрешността на континента, се казва в доклада. Между 1990 и 2000 год. изкуствено създадените повърхности (главно пътища и сгради) в крайбрежните зони нарастнаха в почти всички европейски страни.

Най-бързо бе развитието в Португалия (нарстване от 34 % за десет години), Ирландия (27 %), Испания (18 %), следвани от Франция, Италия и Гърция. Най-загегнатият морски крайбрежен регион е западното средиземноморие. Икономическото реструктуриране, реализирано в голяма степен със субсидии на Европейския съюз, беше двигател за развитието на инфраструктурата, което на свой ред доведе до неравномерно разрастване на населените места.

Климатичните промени, застаряването на населението и увеличаване на консумативността, както и поевтиняването на пътуванията и увеличаването на свободното време съставят съвокупността от влиянията, под чийто натиск европейските крайбрежия вървят към кризисно състояние, подчертава докладът.

“Помислете за инфраструктурата, която е нужна, за да пристигне едно семейство от Северна Европа до един плаж в Испания: транспортни политики и субсидии, паспортни споразумения, финансиране, и това е само част от необходимото. Помислете сега за въздействията върху крайното местоназначение. Като туристи, ние можем да допринесем за местните приходи и заетостта, но ние също така носим замърсяване и рушене на екосистемата в области, които имат слаба защита от страна на политиките, и които са уязвими поставени под натиска на толкова висока степен на интензивна експлоатация. Ако въздействията могат да бъдат с местен характер, различните видове натиск и решения за противодействие трябва да бъдат взети в пан-европейски мащаб,” каза Проф.McGlade.

Въпреки тази ситуация пълна с предизвикателства, нови възможности са предложени за разрешаването на въпросите свързани с крайбрежията, по по-холистичен начин, който разглежда нашите крайбрежни ивици като мозайки от реки и техните водосбори, крайбрежни зони и морски региони. Текущата реализация на “цялостно управление на крайбражните зони” (‘integrated coastal zone management’,ICZM), прегледана от Европейската комисия през 2006 год., трябва да бъде приветствувана, се казва в доклада.

“Дълга е историята на политическите инициативи за защита на европейските крайбрежия, но тези инициативи никога не са били внедрявани по цялостен интегриран начин. ICZM обединява всички съответни участници в прилагането на “цялостното управление на крайбрежните зони” и има дългосрочно виждане за крайбрежните зони, опитвайки се да бъдат уравновесени нуждите на развитието със защитата на ресурсите, които поддържат крайбрежните икономики. То взима също така предвид загрижеността на обществото по отношение на влошаването на състоянието на околната среда, обществено –икономическото и културното състояние на европейските крайбрежия”, каза Проф.McGlade.

Бележки на вниманието на издателя:

За консултация на пълния текст на доклада, използувайте следната връзка в уебсайта на ЕАОС: http://reports.eea.europa.eu/eea_report_2006_6/en

За повече информация относно ЕАОС, можете да намерите в нашия уебсайт : http://www.eea.europa.eu

Основни тенденции в областта на европейските крайбрежия

• 80 % от замърсяването на океаните е в резултат на човешката дейност базирана на сушата.
• Гъстота на населението е по-голяма по крайбрежието отколкото във вътрешността на континента. За Европа, стойностите на гъстота на населението в крайбрежните региони (NUTS3) са средно с 10 % по-високи отколкото във вътрешността на континента. В някои страни тези числа могат да достигнат повече от 50 %. Много са регионите, в които крайбрежното население е поне пет пъти повече от средната гъстота на населението в Европа.
• Изкуствено изградените повърхности се увеличиха с 190 km2 на година, в периода между 1990–2000 год..Поради необратимия характер на промените в земното покритие от естествени към населени области и развитието на инфраструктурата, тези промени се явяват като една от главните заплахи по отношение на издръжливостта на крайбрежните зони. 61 % от цялата земна площ отнета за създаване на изкуствено изградени площи е в полза на строежа на жилища, създаване на услуги и развлекателни дейности.
• Съществено нарастна броя на инвазивни организми в европейските морета, в периода между 1960 и 1980 год., особено в Средиземно море. Тяхното въздействие върху естествените крайбрежни екосистеми става трудно и скъпо за контролиране. Медузата от вида Mnemiopsis leydyi е типичен пример. Експлозивното нарастване на нейната популация се прояви след замърсяването на морските води от корабни отпадъци към края на 80-те години. Това предизвика опустошение в рибните стада в Черно море, в популациите стриди и дори при популациите на местните медузи (EАОС, 2005b). Медузата дори откри път до заграденото от земя Каспийско море, предизвиквайки по този начин сериозни изменения в цялостната екосистема (Karpinsky и колектив, 2005).
• Глобалната температура на морската повърхност се затопли средно с 0.6 °C от края на 19-ти век насам. Резултат от затоплянето на морската повърхност е редистрибуцията и загубата на морски организми и по-висока честота на появата на аномалии и токсичен фитопланктон.