Солидарност в Европа по време на война

Непровокираната и необоснована агресия на руските военни сили в Украйна продължава вече трета седмица. Всеки изминал ден води до нови загуби и унищожения. Свидетели сме на човешка трагедия, при която войници и цивилни граждани губят живота си, милиони — майки и деца — търсят убежище в съседни страни, а много от останалите, които допреди две седмици са имали обикновено ежедневие, сега доброволно се присъединяват към украинските отбранителни сили. Преди няколко месеца само някои от тях можеха да си представят такъв ход на събитията и толкова бързо развитие.

На европейския континент е имало много войни. За да се премахне вероятността от бъдещи войни и да се постигне дълготраен мир на континента, европейските държави започнаха да си сътрудничат в редица области на политиката, включително енергетиката. Европейският съюз е създаден преди всичко с тази цел — факт, който много от нас може би са забравили или приемали за даденост до тези неотдавнашни събития. Днес европейското сътрудничество обхваща широк кръг от области на политиката — от хуманитарната помощ и търговията до околната среда и селското стопанство — като това е в политически контекст на мир в продължение на повече от седем десетилетия. 

Солидарност в рамките на ЕС и с украинците 

Изправени пред настоящата криза, именно тази воля и ангажимент за съвместна работа дадоха възможност на Европейския съюз и неговите 27 държави членки да говорят и да действат в един глас и да предоставят съвместна подкрепа на бежанците, като същевременно наложат икономически санкции на Русия. Тази солидарност в рамките на ЕС и с Украйна беше допълнително потвърдена от европейските лидери миналата седмица на заседанието на Европейския съвет във Версай, Франция.

В допълнение към предоставянето на подкрепа за пристигащите украински бежанци, един от въпросите, които трябва да се решат в рамките на ЕС, остава настоящото равнище на зависимост от руските изкопаеми горива. Русия продължава да бъде основният доставчик на енергия за някои държави — членки на ЕС, което ги прави особено уязвими. Покачването на цените на енергията в световен мащаб започна много преди руската война, но сега цените станаха още по-високи и по-нестабилни. Намаляването на руския внос със сигурност ще окаже натиск за повишаване на цените на енергията в краткосрочен план. 

Лидерите от ЕС поискаха от Европейската комисия да предложи план RePowerEU, който да направи ЕС независим от руския петрол, въглища и газ много преди 2030 г., като същевременно смекчи въздействието от повишаването на цените на енергията и ускори прехода към чиста енергия. Планът ще трябва да се съсредоточи допълнително върху енергийната ефективност и подобряването на взаимната свързаност на енергийните мрежи и електроенергийните мрежи. Европейската комисия ще трябва също така да представи до края на този месец план за краткосрочна и средносрочна сигурност на доставките за следващата зима. 

Европейският зелен пакт и Европейският закон за климата вече начертаха пътя на ЕС към неутралност по отношение на климата до 2050 г. с амбициозни цели по етапи, включително намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. Предвид последните събития е ясно, че ЕС ще трябва да въведе още по-амбициозни мерки. Не е необходимо това да води до отклонение от общия курс. Напротив, намаляването на зависимостта ни от изкопаеми горива може наистина да ни подтикне да ускорим енергийния преход. 

Неизмерими и незаменими загуби 

Войните водят до неизбежни разрушения и загуби. Причинените от тази война загуби се измерват не само в човешки животи или имущество. За засегнатите хора това е загубата на близки, роднини и приятели, която никога не може да бъде компенсирана. Също толкова трудно е да се поправи загубата на чувството за безопасност у дома и доверието в „другия“. Може да отнеме десетилетия, за да се възстанови това, което се унищожава за няколко секунди. 

Войните оказват дълготрайни последици и върху околната среда. В зависимост от степента на разрушенията, причинени от войната, и вида на използваните оръжия, токсичните химикали могат да останат във водата, почвата и въздуха в продължение на десетилетия, което вреди на човешкото здраве, местообитанията и видовете. Освен замърсяването, развалините, отпадъците и разрушаването на екосистемите, войните и възстановяването след тях изискват много ресурси, а това оказва допълнителен натиск и търсене на енергия и строителни материали. 

Също така е много вероятно войната да засегне предлагането на пшеница в световен мащаб, което на свой ред може да доведе до покачване на световните цени на храните и да предизвика недостиг в някои региони. Каквато и да е причината, тези сътресения и кризи засягат някои хора и региони повече от други. Нашият дълг и европейските ценности ни задължават да покажем солидарност с онези, които се нуждаят от нашата помощ. 

Всички украинци, засегнати от тази криза, са в мислите ми. Мога само да се надявам на бърз и мирен край и без допълнителни загуби вследствие от тази агресия.