Последиците за здравето и околната среда от експозицията на замърсяване на въздуха остават високи в Европа

Въпреки предизвикателствата пред намаляването на нашата експозиция на замърсители на въздуха, данните потвърждават тенденция, че очакваното въздействие върху здравето, причинено от дългосрочната експозиция на три ключови замърсителя на въздуха (фини прахови частици, азотен диоксид и озон) се подобрява, съгласно съобщението на ЕАОС „Harm to human health from air pollution in Europe: burden of disease status 2024 (Вреди за здравето на човека от замърсяването на въздуха в Европа: състояние на тежестта на заболяванията за 2024 г.)“.

Между 2005 г. и 2022 г. броят на смъртните случаи в ЕС, дължащи се на фини прахови частици или PM_2,5, е намалял с 45 %, като продължава да е в съответствие с плана за постигане на целта за намаляване с 55 %, очертана в плана за действие на ЕС за нулево замърсяване до 2030 г.

Добра новина за всички граждани е, че към днешна дата са въведени по-строги правила на ЕС за качеството на въздуха, но все още твърде много хора в цяла Европа, особено тези в градовете, са неблагоприятно засегнати от лошото качество на въздуха, водещо до заболявания и преждевременна смърт, които до голяма степен могат да бъдат предотвратени чрез намаляване на нивата на тези замърсители в околната среда. Замърсяването на въздуха има и по-широки отрицателни последици, като уврежда здравето на нашите екосистеми, поради което е още по-важно да удвоим усилията си за почистване на въздуха.

Леена Юла-Мононен
Изпълнителен директор на ЕАОС

Въведени са нови правила на ЕС за качеството на въздуха

С преразгледаната директива за качеството на атмосферния въздух, която влезе в сила днес, пределно допустимите стойности на ЕС за качеството на въздуха са доближени до стандартите на СЗО, като се подкрепя по-нататъшното намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето през следващите години. При все това замърсяването на въздуха продължава да бъде най-големият риск за здравето, свързан с околната среда, за европейците (следван от други фактори, например излагане на шум, химикали, както и нарастващото въздействие върху здравето на свързаните с климата горещи вълни), като причинява хронични заболявания и свързани с тях смъртни случаи, особено в градовете и градските райони.

Според последните оценки на ЕАОС през 2021 г. най-малко 239 000 смъртни случая в ЕС се дължат на излагане на замърсяване с фини прахови частици (ПЧ_2,5) над препоръчаната от СЗО концентрация от 5 µg/m³. 70 000 смъртни случая се дължат на излагане на замърсяване с озон (O₃), а 48 000 смъртни случая — на излагане на замърсяване с азотен диоксид (NO₂).

Тези свързани с горепосочените причини смъртни случаи биха могли да бъдат избегнати чрез постигане на препоръчителните стойности на СЗО през 2022 г. Ключова информация за всяка държава е включена в отделно приложение към настоящото съобщение за пресата, включително информация за въздействията върху здравето и екосистемите на национално равнище.

В допълнение към случаите на преждевременна смърт последиците от заболяванията, свързани със замърсяването на въздуха, са значителни. В информационния брифинг на ЕАОС се посочва, че е от жизненоважно значение тези въздействия да бъдат взети предвид при оценката на общата тежест за здравето от замърсяването на въздуха, както и на ползите, които биха произтекли от по-чистия въздух в Европа.

Въздействието на замърсяването на въздуха върху природата

Замърсяването на въздуха оказва отрицателно въздействие и върху нашата природа. В отделен информационен брифинг на ЕАОС „Въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите в Европа“ се разглежда как растителността е изложена на ключови замърсители на въздуха и как това се отразява на добива на култури и води до икономически загуби.

В информационния документ на ЕАОС е установено, че азотът във въздуха, който се отлага в екосистемите, увеличава натрупването на хранителни вещества (еутрофикация), а това от своя страна води до промени в структурата и функцията на екосистемата (промени в растителните видове, които могат да растат в даден район). По-специално 73 % от екосистемите в ЕС са били над критичните нива за еутрофикация през 2022 г.

Планът за действие за нулево замърсяване включва целта за намаляване на площта на екосистемите, в които отлагането на азот превишава критичните нива, с 25 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Тази цел понастоящем е малко вероятно да бъде постигната, тъй като е намаляла с 13 % между 2005 г. и 2022 г. 

Освен това около една трета от земеделските земи в Европа са били изложени на концентрации на тропосферен озон над праговата стойност, определена за защита на растителността съгласно правилата на ЕС. Това е довело до увреждане на културите, по-ниски добиви и очаквани икономически загуби в размер на най-малко 2 милиарда евро. Озонът нанася вреди на горите и растенията, като намалява темповете на растеж, понижава добивите и засяга биоразнообразието. През 2022 г. 62 % от общата горска площ в 32-те държави — членки на ЕАОС, са надхвърляли критичните равнища, определени за защита на горите от озон. Със значителното намаляване на емисиите на серен диоксид (SO₂) през последните десетилетия до голяма степен беше разрешен проблемът с повишаването на киселинното съдържание.

Контекст

Информационните брифинги на ЕАОС: „Harm to human health from air pollution in Europe: burden of disease status 2024 (Вреда за човешкото здраве от замърсяването на въздуха в Европа: състояние на тежестта на заболяванията през 2024 г.)“ и „Impacts of air pollution on ecosystems in Europe (Последици от замърсяването на въздуха върху екосистемите в Европа)“, са част от пакета на ЕАОС „Качество на въздуха в Европа през 2024 г.“.

От 2014 г. насам ЕАОС извършва оценка на броя на смъртните случаи, дължаща се на излагане на замърсяване на въздуха. ЕАОС използва препоръките относно въздействието върху здравето, изложени в Насоките на СЗО за качеството на въздуха от 2021 г. Както и през предходните години, въздействието на различните замърсители на въздуха върху здравето не следва да бъде сумирано, за да се избегне двойно отчитане поради известно припокриване на данните. Това важи както за смъртността, така и за заболеваемостта.

В допълнение към тези два информационни брифинга, за всяка държава са публикувани и актуализирани информационни документи относно замърсяването на въздуха. Тези информационни документи съдържат обобщение на ключови данни, свързани с емисиите на замърсители на въздуха и качеството на въздуха, включително тенденциите в замърсяването с течение на времето и въздействията върху здравето, свързани с последиците от замърсяването във всяка държава.

Преразгледаната Директива за качеството на въздуха, Директива (ЕС) 2024/2881, влиза в сила днес, 10 декември 2024 г., след приемането ѝ на 23 октомври 2024 г. С директивата се въвеждат нови стандарти за качество на въздуха, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г. и които се доближават до препоръките на СЗО, както и задължение за мониторинг на допълнителни замърсители, например ултрафини частици, черен въглерод и амоняк.

Допълнителна информация относно преразгледаната директива може да бъде намерена в новините и видеоматериала на Европейската комисия.