Европейските морета са изправени пред несигурно бъдеще, ако не се предприемат спешни, съгласувани действия

Други основни констатации:

• Морската икономика на ЕС продължава да расте, a конкуренцията за морските ресурси, като риба, изкопаеми горива, минерали или производство на възобновяема енергия и пространство се очаква да се увеличи. Това ще добави допълнителен натиск върху вече прекомерно експлоатираните морски екосистеми. За да се избегне това, растежът в този сектор трябва да бъде отделен от разрушаването и изчерпването на морската екосистема и да бъде ограничен в рамките на тяхното устойчиво използване.
• Въпреки ангажиментите на равнище ЕС и в световен мащаб, загубата на биологично разнообразие в европейските морета не е спряна. Оценките на голям брой морски видове и местообитанията продължават да показват „неблагоприятен природозащитен статус“. Проучванията сочат, че видове като морски птици, морски бозайници (тюлени и китове) и рибни запаси като треска, сa в затруднено положение.
• Мерките за управление, насочени към отделни морски видове и местообитания, доведоха до подобряване на тяхното състояние в някои морски региони на ЕС, но този частичен успех не компенсира комбинираното въздействие от многобройните видове натиск от човешки дейности във всички европейски морета.
• Там, където е установено регионално сътрудничество и такова се осъществява последователно, негативните тенденции при определени видове натиск започват да се обръщат, например, нивата на хранителни вещества и замърсители или въвеждането на чуждоземни видове.
• Взаимодействията суша—море, както и значението на крайбрежните зони, са важни измерения, които трябва да се вземат предвид, когато се разработват дейности за намаляване на натиска върху морската среда.
• Промените в температурата на океаните и съдържанието на кислород, както и увеличаването на киселинността на океанските води показват, че в морските региони на ЕС се наблюдават отрицателни системни промени, които допълнително намаляват устойчивостта на морските екосистеми, включително устойчивостта на изменението на климата.Изпълнението на политиката на ЕС и регионалната политика в миналото помага да се определи набор от поуки за възстановяване на морските екосистеми, които следва да се използват, когато се предлагат действия и решения за постигане на чисти, здрави и продуктивни морета.
• С политическа решителност, допълнителни ресурси и засилена координация между заинтересованите страни и интеграция на политиките Европа може да постигне „добро състояние“ на своите морета в рамките на съществуващата политическа рамка на ЕС до 2030 г. За да се постигне тази цел, натискът върху морските екосистеми трябва да бъде намален. С амбицията си за защитаване на 30 % от европейските морета и за поставяне на 10 % под „строга защита“, новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. дава нов тласък за намаляването на този вид натиск.
• Постигането на добро състояние на европейските морета е от съществено значение за целите на устойчивата синя икономика и морското пространствено планиране, както е отразено в Европейския зелен пакт.