Интервю — Как Европа ще постигне нулево замърсяване?

Много неща са казани за амбициите на ЕС до 2050 г., Европейския зелен пакт и постигането на нулеви нетни емисии. Как се вписва Планът за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ в тези усилия?

Европейският зелен пакт се основава на редица амбициозни инициативи и Планът за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, който определя пътна карта за предотвратяване на значителните въздействия от замърсяването върху нашето здраве и екосистемите, е важен елемент от тях.

Планът има много полезни взаимодействия с други политически мерки в Европейския зелен пакт, например „От фермата до трапезата“, Плана за действие относно кръговата икономика, Стратегията за биологичното разнообразие, Тематичната стратегия за опазване на почвите и Стратегията за устойчивост в областта на химикалите. Една от основните му цели е предотвратяването на замърсяването да бъде включено във всички свързани с него области на политиката.

Въпреки че изменението на климата не попада конкретно в обхвата на Плана за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, ясно е, че постигането на целите на плана ще ни помогне да се доближим до целите за нулеви нетни емисии. По същия начин борбата с изменението на климата ще допринесе за намаляване на нивата на замърсяване.

Планът за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ подкрепя също по-широки международни програми, например целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. В него се признава, че замърсяването не спира на границите и че примерно потребителските ни навици и дейностите по управление на отпадъците в Европа оказват влияние върху нивата на замърсяване в световен мащаб.

Какво конкретно включва Планът за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“?

Това е много широка тема и ми е трудно да го определя, но една от основните цели е да се подпомогне и насърчи включването на предотвратяването на замърсяването във всички свързани с него политики на ЕС. Други важни елементи включват преодоляване на неравенствата по отношение на излагането на замърсяване, по-добро изпълнение и прилагане на действия, колективни действия и промяна в обществото, насърчаване на глобалния преход към нулево замърсяване и разработване на по-цялостен подход за наблюдение на замърсяването.

В плана за действие се отчита също, че за да постигнем тези амбиции, трябва да гарантираме, че мерките на политиката се основават на предотвратяване на замърсяването при източника, а мерки като възстановяване от замърсяването и отстраняването му в последната фаза са по-малко устойчиви в дългосрочна перспектива.

Самият план включва изчерпателен списък от конкретни действия, които трябва да бъдат предприети, за да се постави начало на изпълнението на амбицията за нулево замърсяване (със съответните срокове), като се определят също девет „водещи“ действия. Например водеща инициатива 1 се състои в „намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването посредством нулево замърсяване“.

Общият срок на плана е 2050 г. Същевременно планът включва редица цели за 2030 г., които ще доведат до известен първоначален импулс за постигане на амбицията за нулево замърсяване.

Каква е ролята на ЕАОС в Плана за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“?

Трябва да сме в състояние ефективно да следим напредъка за постигането на нулево замърсяване, за да знаем в кои отношения се справяме добре, къде напредъкът е по-бавен и в кои области трябва да събираме допълнителни знания. Това ще доведе до постигане на целите на плана през следващите години.

Планът за действие включва изискване към ЕАОС и Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия да изготвят оценка на мониторинга и перспективите за нулево замърсяване. По-конкретно ЕАОС отговаря за изготвянето на оценката от мониторинга, като първата оценка трябва да бъде представена в края на 2022 г., а последващата оценка — през 2024 г.

Тя ще съдържа цялостна оценка на последните тенденции в замърсяването, както и на това дали вече постигнатото осигурява на ЕС добра основа за постигане на конкретните цели за нулево замърсяване до 2030 г., както и други текущи цели на политиката. Ще бъде разгледано също дали са осъществими по-дългосрочните цели до 2050 г.

Как точно ЕАОС ще наблюдава напредъка?

Оценката, която ще бъде извършена по-късно тази година, ще послужи като основа за измерване на бъдещия напредък. Докладът ще се основава на наличните „показатели“, които ще ни посочат последните тенденции по отношение на емисиите на замърсители на въздуха и въздействията от замърсяването. С помощта на тази информация ще можем да направим първоначален анализ на това дали сме на път да постигнем конкретните цели за 2030 г., както и дали нашата „посока на движение“ в други области е в съответствие с текущите цели на политиката.

Важен момент е, че нашият анализ вероятно ще разкрие области, в които знанията ни са непълни и за които трябва да установим по-точна информация и показатели, за да ги използваме в бъдещи оценки. Ще използваме също други източници на информация (напр. специфични за всяка държава оценки или изследвания), за да идентифицираме възникващи проблеми и да отправяме ранни предупреждения по ключови бъдещи въпроси, които трябва да бъдат разгледани.

Втората оценка, която се очаква да бъде представена през 2024 г., ще се основава на доклада от 2022 г. и ще включва допълнителни налични показатели и информация, за да разберем по-добре какъв е напредъкът за постигането на целите за нулево замърсяване. Въз основа на резултатите от тези дейности Европейската комисия ще изготви впоследствие прегледи на политиката с информативна цел и за по-добра насоченост на бъдещата политика във връзка със замърсяването.

Доколко реалистични са шансовете ни да постигнем нулево ниво на замърсяване?

Амбициите на плана за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ действително са много високи и някои могат да поставят под въпрос възможността за постигането им. Същевременно, като поставяме летвата толкова високо, получаваме ясна представа за необходимостта от системна промяна и по-цялостен подход за справяне със замърсяването и неговото въздействие.

Вече сме надхвърлили приемливите граници на замърсяване на нашата планета. Замърсяването на въздуха, почвата и водата оказва значително отрицателно въздействие върху нашето здраве и екосистеми. Проучвания като доклада на IPBES за глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги показват, че човешката дейност, каквато е понастоящем, оказва отрицателно въздействие върху самите екосистеми, от които зависим, и това очевидно не е устойчиво. Затова, ако искаме да се превърнем в по-устойчиво общество, трябва да работим усилено, за да постигнем целите на плана за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“.