Живакът: постоянна заплаха за околната среда и човешкото здраве

Живакът се среща в естествен вид в околната среда, но обикновено, той се съдържа в безопасни количества в полезните изкопаеми и не представлява какъвто и да било значителен риск. Проблемът възниква поради човешките дейности, в резултат на които в околната среда се изпускат големи количества живак, като след това този живак може да продължи да циркулира свободно хиляди години. Живакът, който е основен повод за безпокойство, е този във водата и седиментите, тъй като там той е в силно токсична форма и може лесно да бъде погълнат от животните, а по този начин да навлезе и в хранителната верига на човека. Световната здравна организация е определила 10 химични вещества, пораждащи сериозни опасения за общественото здраве като четири от тях са тежки метали: кадмий, живак, олово и арсен.

В резултат на употребата на живак от човека в околната среда се изпускат стотици хиляди тонове живак. Понастоящем нивата на живак в атмосферата са до 500% над естествените нива. В океаните концентрациите на живак са около 200% над естествените нива.

Понастоящем употребите на живак са различни в различните части на света. В Европа употребата на живак е много ограничена като през следващите години той ще бъде използван основно в стоматологичните запълващи материали, тъй като употребата на живак за промишлени цели е забранена. В други части на света живакът все още се използва в по-голяма степен в промишлените дейности и в дребномащабния добив на злато.

Един от най-големите източници на замърсяване с живак в Европа и други части на света е изгарянето на твърди горива като въглища, лигнитни въглища, торф и дървесина — както в промишлеността, така и в бита. Споменатите горива съдържат малки количества живак и при изгарянето им, той се изпуска в околната среда. Тези изпускания са основният източник на емисии на живак в Европа и включват дейности като производство на електроенергия, производство на цимент и производство на метали.

Най-важният път за излагане на хората на въздействието на живака е морската храна. Когато морските животни погълнат живак, той обикновено остава в техните организми и се увеличава с времето. В организмите на по-едрите хищни риби обикновено има по-високи концентрации живак, тъй като те консумират по-малки животни, които вече са погълнали известно количество живак. Ето защо консумирането на по-едри хищни риби като риба тон или риба меч обикновено води до приемането на по-голямо количество живак спрямо консумирането на по-дребни риби, които се намират на по-ниско ниво в хранителната верига.

Въздействията върху здравето са свързани с дозата, но основното опасение е относно въздействието на живака върху ембрионите и малките деца. Експозицията на живак може да настъпи в утробата поради консумация на морска храна от майката. Това може да окаже значителни въздействия за цял живот върху развиващите се мозък и нервна система на бебето, като засяга паметта, говорните способности, вниманието и други умения. Изчислено е, че само в Европа ежегодно се раждат повече от 1,8 милиона деца с нива на живак над препоръчителните допустими граници.

В исторически план Европа е голям потребител и източник на емисии на живак, но значителните законодателни усилия през последните 40 години са намалили в съществена степен употребата и изпусканията в околната среда. В останалата част на света употребата и емисиите на живак се увеличават с времето, което е свързано с настоящото икономическо развитие и с индустриализацията, като основните източници на емисии са изгарянето на въглища и дребномащабният неиндустриален добив на злато.

През октомври 2013 г., с цел справяне с проблема с живака, беше прието първото глобално международно споразумение —  Конвенцията Минамата. Конвенцията беше ратифицирана от 98 страни и влезе в сила през 2017 г. Все още е твърде рано да се направи оценка на въздействието на Конвенцията, но тя е изключително важна стъпка към осигуряването на съгласувани глобални действия за намаляване на замърсяването с живак.

В Европа вече не се извършва добив на живак и търсенето в Европа ще продължи да намалява през следващите години. Емисиите на живак в Европа ще бъдат доминирани от горивни емисии, получавани главно чрез изгаряне на твърди горива като въглища, торф, лигнитни въглища и дървесина.

Най-големият източник на живак в световен мащаб е дребномащабният добив на злато. Тази дейност се извършва от отделни лица или малки групи, които добиват злато по относително прост и евтин начин, обикновено в нерегулирана среда. Изчислено е, че повече от една трета от глобалните емисии са свързани с въпросния източник, поради което обръщайки внимание на тази област чрез въвеждането на алтернативни по-безопасни технологии би могло да доведе до значително намаляване на употребата и емисиите в световен мащаб.

Въпреки досегашните намаления на употребата и емисиите на живак в региони като Европа и Северна Америка, нивата в нашата околна среда вероятно ще останат високи за продължителен период от време поради дългия живот на живака в околната среда, както и поради увеличаването на емисиите на живак в други райони на света. Тези емисии също така изминават дълги разстояния. В действителност, около половината от живака, който се натрупва в Европа идва от региони извън континента.

Ние събираме информация относно емисиите на живак във въздуха и водата от промишлените дейности чрез Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ) и относно оценки на емисиите във въздуха от по-широк набор от източници, както съгласно законодателството на ЕС, така и съгласно международните споразумения.

ЕАОС също така събира данни за нивата на замърсителите във водните обекти съгласно Рамковата директива за водите. Най-новите налични данни, публикувани от ЕАОС като част от доклада за състоянието на водите, показват, че почти 46 000 повърхностни водни обекта в Европа не спазват ограниченията за живак, определени съгласно директивата.

Освен това ЕАОС е партньор по проекта „Човешки биомониторинг за ЕС“, който има за цел да разработи по-добри доказателства за действителното излагане на гражданите на химикали, включително живак, и за възможните въздействия, които те оказват върху здравето.

Цялата тази информация ни помага да наблюдаваме постиженията на съществуващите европейски политики и също така ни осведомява за разработването на нови политики в области като регулиране на промишлеността и химикали, както и за подкрепата на целите на Конвенцията Минамата.

Тези данни са представени в нов доклад, публикуван от ЕАОС, „Живакът в околната среда“, в който се прави пълен преглед на всички тези въпроси, свързани със здравето и околната среда, както и на политиките относно живака.

Всеки един от нас може да предприеме действия за намаляване на собствената си експозиция на живак и за предотвратяване на изпускания на живак в околната среда. Например, националните органи по безопасност на храните често предоставят конкретни съвети за това как гражданите могат да извлекат максимални ползи за здравето от консумацията на риба като същевременно ограничават експозицията на живак. Това включва насоки относно консумацията на риба за бременни жени и малки деца.

Освен това хората могат да попаднат на оборудване, съдържащо живак, като батерии, лампи и електрическо оборудване. Необходимо е да се погрижим за това правилно да обработваме и изхвърляме тези материали, така че живакът, съдържащ се в тях да може да бъде извлечен по безопасен начин и да не бъде изпуснат в околната среда. Освен това, можем да намалим емисиите на живак като не изгаряме твърди горива за битово отопление, когато са налице други алтернативни варианти. Също така съществуват запълващи материали без съдържание на живак за стоматологично лечение, като ако изберем да ги използваме, ще намалим допълнително употребата на живак.

Ian Marnane

Експерт по устойчиво използване на ресурсите и устойчива промишленост

Европейска агенция за околна среда (ЕАОС)

Интервюто е публикувано в септемврийския брой на Бюлетина на ЕАОС 03/2018 за 2018 г.