За глобална устойчивост

Тази глобална и по-всеобхватна ангажираност с устойчивостта вдъхва надежда. Да се признание, че устойчивото развитие е както предизвикателство, така и необходимост за развиващите се и развитите държави, без съмнение е стъпка в правилната посока.

В този контекст общата цел на Седмата програма за действие за околната среда на Европейския съюз се съгласува с ЦУР: „В 2050 г. живеем добре в екологичните предели на планетата". В ЕС са въведени значителен брой мерки за постигането на тази цел. Глобалният характер на нашата икономика и околна среда затруднява обаче съвместните действия на държави или групи от държави (напр. ЕС) за решаване на проблемите на околната среда. Например, независимо къде се отделят, емисиите на парникови газове допринасят за глобалните концентрации в атмосферата и оказват въздействия далече от източника — и евентуално далеч напред в бъдещето.

Без глобални усилия и преминаване към истинска устойчивост рискуваме да подкопаем благосъстоянието и качеството на живот на цялата планета. Нашият доклад „Европейската околна среда — Състояние и перспективи 2015" (SOER 2015) показва, че настоящите модели на потребление и производство повишават качеството на живот — и в същото време, парадоксално, го излагат на риск.

Доближаване до праговете

В SOER 2015 се посочва също така, че има показатели, че нашите икономики се доближават до екологичните прагове, в рамките на които функционират, и че вече изпитваме някои от последиците от ограниченията на физическите ресурси и ресурсите на околната среда. Наличните прогнози показват, че общото глобално потребление надхвърля възстановителната способност на планетата с над 50 %. С други думи, ние потребяваме повече, отколкото нашата планета може да произведе за даден период, без да се намалява производственият ѝ капацитет.

Някои глобални мегатенденции будят допълнителна тревога. Днес по-малко от 2 милиарда от световното население от 7 милиарда се считат за потребители от средната класа. До 2050 г. броят на хората на тази планета се очаква да достигне 9 милиарда, като повече от 5 милиарда ще бъдат от средната класа. Този ръст по всяка вероятност ще засили глобалната конкуренция за ресурси и ще постави допълнителни изисквания към екосистемите.

Използваните в глобален мащаб материали е възможно да се удвоят до 2030 г. Световното търсене на енергия и вода се очаква да нарасне с 30 до 40 % през следващите 20 години. Общото търсене на храни, фуражи и влакна също се предвижда да нарасне до 2050 г. с около 60 % спрямо днешното равнище.

Ескалиращият недостиг на ресурси и засилената конкуренция будят загриженост относно сигурния достъп до доставки на ключови ресурси. Нарастващото безпокойство във връзка със сигурността на храната, водата и енергията доведе до придобиване на земя на транснационално равнище през последните 5–10 години, главно в развиващите се държави.

Европа и глобалната устойчивост Европейският

съюз е важен глобален фактор като производител и потребител. Екологичният отпечатък на повечето европейски държави понастоящем надхвърля площта, налична за биологично производство, или „биологичния капацитет". Нещо повече, с оглед на търговията на ЕС с останалата част на света, значителен дял от натиска върху околната среда, свързан с потреблението в ЕС, се чувства извън територията на ЕС. Освен това делът на екологичния отпечатък, който търсенето в ЕС упражнява извън границите на ЕС, се увеличи през последното десетилетие за използването на земя, вода и материали, както и за емисиите в атмосферата.

През последните години глобалните екологични проблеми се формулират чрез понятията повратни точки, прагове и пропуски. Тази формулировка не е отразена досега в обществата, икономиките, финансовите системи, политическите идеологии и системите на знание, които все още не оперират с идеята за планетни граници или прагове. Нашата планета обаче има ограничени количества от ключови ресурси като вода и земя.

В една глобална икономическа система, ограничена от намалени ресурси и изправена пред ръст на глобалното търсене и увредена околна среда, „зелената икономика" с ефективно използване на ресурсите е единствената реална възможност. Преходът към зелена икономика води до основни промени на начина, по който произвеждаме и потребяваме стоки и услуги, строим градове, превозваме хора и стоки, отглеждаме растителни храни и т.н.

Политиките за зелена икономика не трябва да се разглеждат като препятствия или изискващи много средства. Напротив, те могат да бъдат превърнати във възможности. Много икономически сектори в Европа успяха да намалят търсенето на материали и емисии или да прекъснат връзката между икономическия растеж и емисиите. Секторът на промишлеността в областта на околната среда например нарасна с повече от 50 % от 2000 до 2011 г. Това е един от малкото сектори на икономиката в ЕС, отбелязали разцвет след финансовата криза от 2008 г.

По подобен начин, нарастването на населението и засилването на конкуренцията за ресурси също могат да се разглеждат като сили, водещи до необходимите системни промени. За да ги осъществим, можем да започнем с изграждане на пространствено планирани големи градове в цял свят с ключови системи като енергетика, мобилност и транспорт, които не упражняват натиск върху природния капитал и доколкото е възможно, са с нулеви въглеродни емисии и с нулеви отпадъци.

Hans Bruyninckx
Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводна статия, публикувана в брой № 2015/3 на бюлетина на ЕАОС, септември 2015 г.