Зелена инфраструктура: по-добър живот чрез природосъобразни решения

Какво представлява зелената инфраструктура и защо е важна?

Съобщението „Зелена инфраструктура“ на Европейската комисия я описва като инструмент за осигуряване на екологични, икономически и социални ползи чрез природосъобразни решения, което ни помага да разберем предимствата, предоставяни от природата на човешкото общество, и да мобилизираме инвестиции за поддържане и увеличаване на тези ползи. С други думи, инфраструктурата е мрежа от естествени райони, полуестествени райони и зелени площи, осигуряваща екосистемни услуги, които допринасят за благосъстоянието на човека и качеството на живот.

Зелената инфраструктура може да предостави множество функции и ползи в едно и също пространство. Тези функции могат да бъдат за околната среда (напр. запазване на биологичното разнообразие или адаптиране към изменението на климата), социални (напр. осигуряване на отводняване или зелени площи) и икономически (напр. предоставяне на работни места и повишаване на цените на имотите). В сравнение със „сивата" инфраструктура, която по принцип изпълнява една-единствена цел, например отводняване или транспорт, зелената инфраструктура е по-атрактивна, тъй като има потенциала да решава няколко проблема едновременно. Традиционната „сива" инфраструктура продължава да бъде необходима, но често може да бъде подсилена с природосъобразни решения.

Например зелената инфраструктура може да се използва за намаляване на количеството на оттичащите се поройни дъждове, постъпващо в канализационните системи и в крайна сметка в езерата, реките и потоците, благодарение на естествената способност на задържане и поглъщане, свойствена на растителността и почвите. Ползите от зелената инфраструктура в този случай могат да включват поглъщане на въглерода, подобрено качество на въздуха, смекчаване на ефекта на градския топлинен остров, допълнителни местообитания за дивите животни и места за

отдих. Зелените площи допринасят също за културния и историческия ландшафт, като придават идентичност на съответните места, както и за пейзажа на градските и крайградските райони, където хората живеят и работят. Изследванията показват, че решенията за зелена инфраструктура струват по-малко от тези за „сивата" инфраструктура и предлагат широк набор от допълнителни ползи за местните икономики, социалната структура и разширената околна среда.

Какви са основните предизвикателства пред изграждането на зелена инфраструктура?

Зеленатаинфраструктура е сравнително ново и сложно понятие, затова няма общоприето определение за нея. Липсват също количествен анализ и показатели. Поради това съставителите на политики срещат трудности при интегрирането на зелената инфраструктура в общата политическа картина. Това не важи за всички характеристики на зелената инфраструктура. Например съоръженията за преминаване на диви животни и системите за управление на водите, например зелените покриви, обикновено имат ясни функции и съществуват мерки за оценка на тяхната ефективност.

Във финансово отношение зеленатаинфраструктура също изглежда сложна, но освен че предоставя множество ползи, както беше показано по-горе, често тя е по-евтина, по-солидна и по-устойчива. Поради това, вместо да се връщат към вече прилагани „сиви" решения като диги и тръби против наводнения, планиращите органи следва първо да разгледат ползите от възстановяване на заливните райони или влажните зони.

На последно място, зелената инфраструктура е залегнала в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, но не само като инструмент за запазване на биологичното разнообразие. Тя може да допринесе съществено за постигане на политическите цели на ЕС във връзка с регионалното развитие и развитието на селските райони, изменението на климата, управлението на риска от бедствия, селското и горското стопанство, както и околната среда.

Каква е европейската политика относно зелената инфраструктура и какво се прави за решаване на посочените проблеми?

Стратегията на ЕС за зелена инфраструктура призовава към пълно интегриране на екологосъобразната инфраструктура в политиките на ЕС, така че тя да стане стандартен елемент на териториалното развитие в ЕС. Освен това стратегията потвърждава, че зеленатаинфраструктура може да принесе полза за редица политики на ЕС, чиито цели могат да бъдат постигнати чрез природосъобразни решения, и поставя използването на зеленатаинфраструктура в контекста на стратегията за растеж „Европа 2020".

В допълнение, Стратегията за биологичното разнообразие цели да гарантира, че „към 2020 г. екосистемите и техните услуги се поддържат и разрастват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на най-малко 15 % от деградиралите екосистеми". Тя призовава държавите членки да опишат и извършат оценка на състоянието на екосистемите и предоставяните от тях услуги на национално равнище. Тази дейност ще подпомогне оценката на икономическата стойност на екосистемните услуги и ще поощри включването на тези стойности в системите за отчитане и докладване на европейско и национално равнище до 2020 г.

Зеленатаинфраструктура се споменава и в други програмни и законодателни документи на ЕС, по-конкретно в Седмата програма за действие за околната среда (Седма ПДОС), Регионалната политика 2014—2020 г., Рамковата директива за водите, Директивата за нитратите и Директивата за наводненията и Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

Надеждата е, че всички тези мерки ще доведат до по-добро използване на зеленатаинфраструктура като политическо средство и до практически решения на местно равнище.

Какъв е приносът на ЕАОС за тази дейност?

В помощ на съставителите на политики и широката общественост ЕАОС се зае с изследвания в областта на екологосъобразната инфраструктура. През 2011 г. публикувахме доклада „Зелена инфраструктура и териториално сближаване", в който се подчертава колко важно е да се разработят инструменти за откриване и измерване на зелената инфраструктура и да се предоставят изходни данни за определяне на регионалните приоритети и целеви показатели. Докладът беше взет под внимание и в съобщението на ЕС „Зелена инфраструктура".

В проучването на ЕАОС „Пространствен анализ на зелената инфраструктура в Европа" е направена оценка на зелената инфраструктура като екологическа и пространствена концепция за насърчаване на здравето и устойчивостта на екосистемите, принос за запазване на биологичното разнообразие и осигуряване на предимства за хората чрез насърчаване предоставянето на екосистемни услуги като смекчаване на изменението на климата, осигуряване на ключови местообитания за биотата и свързаност на местообитанията.

Предстои изготвянето на последващ доклад на ЕАОС под заглавие „Проучване на природосъобразни решения — ролята на зелената инфраструктура за смекчаване на последиците от природни заплахи, свързани с изменението на метеорологичните параметри и климата".Въз основа на предходни доклади този документ се опитва да покаже, че зелената инфраструктура допринася за смекчаването на различните последици от екстремни метеорологични и свързани с климата събития, които са сред най-скъпо струващите и най-смъртоносните природни заплахи в Европа и в целия свят. В доклада е поставен акцент върху някои видове събития, за които е много вероятно да нараснат поради продължаващото изменение на климата, т.е. свличания на почвата, лавини, наводнения и морски приливи. Освен това е засегнат приносът на зелената инфраструктура и екосистемните услуги за регулиране на глобалния климат.

Gorm Dige

Интервю, публикувано в брой № 2015/3 на бюлетина на ЕАОС, септември 2015 г.