Познанията за околната среда в бъдеще

Първите законодателни актове в областта на околната среда на Европейския съюз (ЕС) влизат в сила преди повече от 40 години. Оттогава държавите – членки на ЕС, редовно събират и съобщават сравнителни данни по редица проблеми, свързани с околната среда: от концентрации на замърсители в градовете на всеки час до сезонни измервания на качеството на водите за къпане. Освен това те следят емисиите на парникови газове, потреблението на енергия, изпусканите от промишлените съоръжения замърсители, размера и местоположението на защитените области и т.н. Тези потоци от данни са изключително важни за проследяване на напредъка и за да се гарантира, че екологичното законодателство се прилага ефективно.

Технологията, използвана за събиране, отчитане и анализ на данните за околната среда, се разви значително през този период. Днес можем да събираме, съхраняваме и обработваме по-голямо количество данни. Освен това можем да съпоставяме различни потоци от данни и да изготвяме все по-точни анализи на обстановката и причините за нея. Въздействието на замърсяването на въздуха за дадено място се прогнозира по модели, включващи изготвянето на графики на концентрациите на атмосферните замърсители спрямо гъстотата на населението. Данните от сателитни наблюдения, включително тези от програмата на ЕС за наблюдение на земята „Коперник“, могат да се обединяват с данните, отчитани от системите за наблюдение на сушата и в морето. Можем да прогнозираме текущото и бъдещото въздействие на влошаването на околната среда и промените на климата.

Общите правила на ЕС гарантират съвместимост на данните и улесняват обмена на данни и информация в Европа. Но за да разберем тенденциите в околната среда, е важно сътрудничеството не само в рамките на Европейския съюз, но и на по-широко европейско и международно равнище. Благодарение на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) и на европейските си и международни партньори, Европейската агенция за околна среда е в уникална позиция да обработва екологична информация и да предвижда бъдещите нужди от знания.

Необходимост от повече системен анализ

Въпреки пропуските в някои области настоящите знания за околната среда са впечатляващи. Все по-добре разбираме специфичните проблеми. Това все по-добро разбиране обаче разкрива и нуждата да се отчете „общата картина“ — необходимостта от повече системен анализ, разглеждане на системите в тяхната цялост, напр. системата на мобилност и продоволствената система. Следенето на концентрациите на атмосферните замърсители е само част от процеса. Не можем да анализираме и да се справяме със замърсяването на въздуха, без да разглеждаме транспорта, все по-голямото навлизане на пазара на дизелови автомобили, земеделието, разрастването на градовете и моделите на потребление. Околната среда е сложна, а познанието ни трябва да отчита това. Вече е ясно, че занапред все по-силно ще се нуждаем от повече системни и междусекторни познания.

Системният анализ е в основата на последното проучване на ЕАОС „Околната среда в Европа – състояние и перспективи, 2015 г.“ С работата си върху глобалните мегатенденции се опитахме да оценим въздействието на глобалните тенденции за околната среда в Европа и обратното. Други тематични доклади на ЕАОС също опитват да разгледат текущия проблем в рамките на по-широк системен анализ.

Този вид анализ често изисква различен тип данни и управлението им, при което се отчитат паралелно социално-икономическите данни и данните за околната среда. Освен това все повече данни се събират от граждани и частни фирми. Това може да наложи необходимостта от създаване на партньорства за данни между публични и частни, местни и глобални организации, които притежават и събират данни.

Как данните за околната среда се превръщат в познание

Освен въпросите, свързани със собствеността и управлението на данните, голямото количество на данни поражда друг проблем: как от големите потоци данни да се извлече познание, и по-специално важното за политиката. Какво трябва да знаем, за да подобрим още повече състоянието на околната среда? Отговорът на този въпрос може да доведе до определянето на зони за проследяване и на зони, чието наблюдение трябва да се преустанови или намали. Или до необходимостта от изграждане на нови връзки между различни набори от данни. Да не забравяме, че знанията, необходими за целите на градоустройственото планиране, може да са много различни от тези, необходими при изготвянето на политики. Как знанията за околната среда могат да подпомагат управлението на сложни системи, каквито са градовете?

В тясно сътрудничество със своите партньори ЕАОС допринася за натрупване на знания за околната среда в Европа чрез интегрирани системни и тематични оценки. Ние разглеждаме не само тенденциите от миналото и текущото състояние, но и възникващите проблеми и бъдещите нужди от знание.

В крайна сметка резултатът зависи от това, дали и как се използват познанията. За да доведат до подобрения в околната среда, те трябва да бъдат достъпни и актуални. Освен това трябва да се получават и използват от хора, които могат да влияят върху вземането на решения. ЕАОС е поела ангажимент да адаптира, създава и разпространява необходимите в момента и в бъдеще знания за околната среда.

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС