Адаптирането към изменението на климата е от основно значение за бъдещето на селското стопанство в Европа

В него се очертават доста мрачни перспективи за европейските земеделски производители. Можете ли да обясните по-подробно?

В доклада „Изменение на климата и адаптиране на селскостопанския отрасъл в Европа към него“ е разгледано как изменението на климата е засегнало селскостопанския отрасъл и е представена прогноза за следващите години. Ясно е, че очакваното изменение на климата ще окаже отрицателно въздействие върху селското стопанство в много части на Европа, особено на юг. Докладът разглежда част от селскостопанския отрасъл, по-специално добивите на култури и животинските продукти, и се съсредоточава върху нуждите от производство на храни и фуражи. Направен е също преглед на потенциалните решения, предлагани от политиките на различни равнища на управление за адаптиране към изменението на климата, а именно чрез програми и чрез представяне на различни мерки за адаптиране на равнище земеделско стопанство.

По какъв начин изменението на климата ще окаже въздействие върху селското стопанство? Кои части от Европа ще бъдат засегнати в най-голяма степен?

Изменението на климата вече се отрази отрицателно на селскостопанския отрасъл в Европа и това ще продължи и в бъдеще. Промените в температурите и валежите, както и екстремните метеорологични и климатични условия вече оказват влияние върху добивите и продуктивността на селскостопанските животни в Европа. Това може да доведе до изоставяне на земеделски земи, които са в неравностойно положение по отношение на климата, в някои части на Южна Европа.

Метеорологичните и климатичните условия оказват влияние и върху наличието на вода, необходима за напояване, практиките за поене на животните, преработката на селскостопански продукти, както и условия за транспортиране и съхранение. В бъдеще изменението на климата може да има известно положително въздействие върху отрасъла в краткосрочен план поради по-дългите сезони и по-подходящите условия за отглеждане на култури в части от Северна Европа, но недостигът на вода, силните горещини и валежи, които допринасят за ерозията на почвата, както и за други екстремни метеорологични и климатични явления, се очаква да доведат до по-ниски селскостопански добиви.

Освен това кумулативният ефект от въздействия в резултат на изменението на климата извън Европа може да засегне цените, количеството и качеството на продуктите и следователно търговските модели, които от своя страна могат да повлияят върху селскостопанските доходи в Европа.

По-уязвим ли е селскостопанският отрасъл по отношение на изменението на климата в сравнение с други сектори?

Всички икономически сектори са и ще бъдат засегнати от изменението на климата. Селскостопанското производство зависи до голяма степен от метеорологичните и климатичните условия, което го прави един от най-уязвимите отрасли. Промените в температурите и валежите, както и екстремните метеорологични и климатични условия оказват влияние върху добивите и продуктивността на селскостопанските животни и съответно върху селскостопанските приходи, което води до значителни икономически загуби в много европейски региони.

Какви са препоръките в доклада, особено за земеделските стопани, които искат стопанствата им да останат жизнеспособни и устойчиви?

Вече има много възможности за прилагане на широк набор от съществуващи мерки на равнище земеделско стопанство, които имат за цел да подобрят управлението на почвите и водите. Това може да помогне за адаптацията, намаляването на последиците, околната среда и икономиката. Същевременно адаптацията на равнище земеделско стопанство в много случаи все още не е осъществена по много причини, например липса на ресурси за инвестиции, на политически инициативи за адаптация, на институционален капацитет и на достъп до знания за нея.

Какво е направил Европейският съюз досега, за да помогне на отрасъла и на земеделските производители да се адаптират?

Селскостопанският отрасъл в ЕС се регулира от политиките на ЕС, по-специално от Общата селскостопанска политика (ОСП).  Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, приета през 2013 г. и оценена през 2018 г., е основен двигател на този процес на равнище ЕС. Както стратегията, така и ОСП дадоха възможност за извършването на действия за адаптиране в селскостопанския отрасъл. В новопредложената Обща селскостопанска политика за периода 2021—2027 г. адаптирането е ясна цел, която би могла да доведе до това държавите — членки на ЕС, да увеличат финансирането си за мерки за адаптиране в отрасъла.

Освен това държавите — членки на ЕС, определиха селското стопанство като приоритет в националните си стратегии или планове за адаптиране към изменението на климата. Типичните мерки за адаптиране на национално или регионално равнище включват повишаване на осведомеността, практически мерки за намаляване на въздействието и рисковете от екстремни метеорологични явления или стратегии за обмен на информация за рисковете, както и разработване и прилагане на инфраструктура за напояване и защита от наводнения.

Какво предприема ЕАОС по отношение на адаптирането към изменението на климата?

ЕАОС подпомага разработването и прилагането на мерки за адаптиране към изменението на климата в Европа, оценката на политиките на ЕС и разработването на дългосрочни стратегии за адаптиране към изменението на климата и за намаляване на рисковете от природни бедствия чрез предоставяне на подходяща информация. Публикувахме редица доклади относно адаптирането, включително оценка на въздействието и уязвимостта от изменението на климата в Европа, оценки на адаптирането по сектори (енергетика, транспорт и селско стопанство).

Агенцията подготвя и оценки на националните, регионалните и градските стратегии и планове за действие в областта на изменението на климата. Освен това ЕАОС поддържа и управлява Европейска платформа за адаптиране към изменението на климата (Climate-ADAPT) съвместно с Европейската комисия.

Блаж Курник

Експерт от ЕАОС по въздействието на изменението на климата и адаптирането към него

Интервюто е публикувано в септемврийското издание на Информационния бюлетин на ЕАОС, бр. 3 от 2019 г.