Риба на сухо - Управление на морските ресурси при променящия се климат

Борнхолм, идиличен датски остров на входа на Балтийско море горе-долу между Швеция, Германия и Полша, е известен с пушената си херинга. От векове насам изобилието на риба е важна част от местната икономика.

През 70-те години на XX век около половината от приходите от рибарство са идвали от улова на треска. До края на 80-те години на XX век рибните ресурси от треска са нараснали до 80% от общата стойност. В очакване на светло бъдеще, много рибари са инвестирали в нови съдове. Въпреки това до 1990 г. уловът рязко спаднал.

Така и не се възстановил. Този срив е оказал огромен финансов натиск върху местната общност.

Поради мащаба и скоростта на срива на запаси от треска в Балтийско море много енергия бе вложена в изследването на причините на бума и на последващия срив. Районът се е превърнал в международен пример с поуки за други райони. Балтийската приказка не е проста – всъщност сложността на ситуацията илюстрира предизвикателството пред разработващите политиките в областта на морската околна среда.

Рибарите от Борнхолм, точно като своите колеги в цяла Европа, за законово обвързани със строги ограничения по Общата политика в областта на рибарството, която определя колко риба и какъв вид може да бъде улавяна, както и къде.

Международният съвет за изследване на морето предоставя научни консултации за биологично безопасните нива. Данни от проучвания на рибните ресурси, статистически данни от рибния улов и екологичен мониторинг на океанографските условия осигуряват безценни данни по отношение на оценката на здравето на видовете с търговско значение, които в най-голяма степен подлежат на улов. По-специално важно е количеството на рибата на определена възраст в даден район. Колкото повече млади риби оцеляват в рамките на една година, толкова повече риба може да се очаква като улов от две до пет години по-късно, когато рибите са зрели. А колкото повече са зрелите риби, толкова повече хайвер пускат.

Особено след 60-те години на XX век увеличеното използване на изкуствени торове в земеделието и урбанизацията доведоха до драстично увеличаване на влаганите подхранващи вещества – замърсяване – в Балтийско море. Това доведе до засилено развитие на фитопланктона и рибното производство (повече фитопланктон означава повече храна за рибата). Това обаче доведе и до повече проблеми с аноксията в най-дълбоките води на морето.

Когато водата близо до морското дъно стане аноксична, във водата се освобождава въглероден сулфид от морското дъно. Въглеродният сулфид е токсичен за много форми на живот и може би именно комбинацията от въглероден сулфид и липсата на кислород е убила норвежките омари в Категат през онази нощ на 1986 г.

Аноксичните зони в Балтийско море вече са толкова големи, че това води до намаляването на размера на потенциалните зони за хвърляне на хайвер в централно-източните части на Балтийско море. Това намалява успеха на хвърлянето на хайвер при треските.

Високият процент на оцеляване на хайвера и ларвите на треската от 1978 г. до 1983 г. се обяснява с четири фактора. Първото обяснение е, че в края на 70-те е намалял натискът оказван от риболова. Второ, климатичните условия са довели до приток на високо солени води от Северно море. Всъщност Балтийско море е било сладководно езеро докато нивото на морето не се е покачило преди около 8 000 години, което е позволило на Северно море да се влее в езерото. Нахлуванията на солена вода в Балтийско море продължават да бъдат важни за поддържането на солеността и нивата на кислород.

Тези вливания са довели до по-висока концентрация на кислорода в зоните за хвърляне на хайвера на треската и по-този начин до по-висок процент на оцелели яйца и така до повече млади риби. Трето, имало е изобилие от ларви на ракообразни (pseudocalanus acuspes), основният източник на храна за треската и последно - по-малко хищници като хамсия и тюлени. Хамсията лови хайвера на треската, а тюлените ловят треската.

Климатичните промени засягат едновременно температурата и солния баланс в Балтийско море. Повишаването на температурата в дълбоките води ще увеличи метаболическата нужда от кислород и ще намали разтворимостта на кислорода във водата. На свой ред това ще допринесе за по-широкото географско разпространение на аноксията. От средата на 80-те години солеността в Балтийско море постоянно намалява поради повишените валежи и намалените вливания от Северно море в Балтийско.

И двата фактора са задействани от климата. Съвсем малко намаление на солеността вече накланя баланса и променя състава на балтийското местообитание. От трите основни видове, предмет на риболов – треска, херинга и хамсия - треската е особено чувствителна към намалената соленост, защото солеността засяга едновременно нейната репродуктивна способност и наличието на предпочитана храна за ларвите й.

По отношение на бъдещия океански климат в Балтийско море се прогнозират непрекъснати увеличения на валежите и намаляване на вливанията от Северно море. Това означава, че вероятно ресурсите от треска и други морски риби ще спаднат още повече, освен ако не бъде намален натискът оказван от риболова.

Изменението на климата ще промени Балтийско море и неговата способност да поддържа използваеми популации на треска. Управлението ще трябва да се приспособи към тези промени, ако искаме да останат ресурси на подходящо търговско ниво
Проф. Браян МакКензи, Департамент по водите,, Технически университет, Дания

Фиг. 2 / Оценки на обхвата на хипоксия (съдържание на кислород под 2 ml/l) и аноксия (нулево съдържание на кислород; често придружено от въглероден сулфид, който реагира с кислорода за произвеждането на сулфат. Източник: http://www.helcom.fi/environment2/ifs/ifs2007/en_GB/ HydrographyOxygenDeep/.

В отговор на усложнените и сериозни екологични проблеми в Балтийско море страните в региона са постигнали споразумение по Балтийски план за действие за разработване на национални инициативи, насочени към интегрирането на селскостопански, рибни и регионални политики. Този план, приет през ноември 2007 г., е важна основа за по-ефективното прилагане на политиката на ЕС в областта.

Това включва и новата Рамкова директива за морска стратегия, според която съседните страни трябва да постигнат „добро състояние на околната среда” на Балтийско море до 2020 г, включително и изискването рибните общности да бъдат възстановени „в добро състояние“.

Освен това Европейската комисия разработва регионална стратегия за Балтийско море, която ще доведе до план за действие, определящ ключовите участници, финансовите инструменти, които предстои да се разгърнат, както и работния график. Приемането на тази стратегия от държавите-членки ще представлява един от приоритетите на шведското председателство на ЕС, през второто полугодие на 2009 г. Швеция е набелязала околната среда на Балтийско море като един от своите главни приоритети.

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) бе създадена, за да регулира риболовните дейности от екологична, икономическа и социална гледна точка. Въпреки това много от най-ценните в търговско отношение рибни видове в Европа са подложени на прекалено голям улов и техните популации в момента са под биологично безопасните граници. Характерът на законодателството прави успешното съдебното преследване срещу държави-членки с прекалено голям улов скъпо и трудно.

Очевидната липса на успех при устойчивото управление на много от рибните ресурси е накарало морски експерти да призоват за основно преразглеждане на политиката, която е очевиден продукт на компромис между страните. Морската околна среда трябва да бъде третирана като екосистема, вместо като сектори, които трябва да бъдат експлоатирани.

Еврокомисарят по морско дело и рибарство Джо Борг дори заяви, че ОПОР не поощрява отговорността на рибарите или политиците и стартира незабавно преразглеждане на политиката през септември 2008 г., четири години преди планираното.