Енергията от възобновяеми източници — решението за бъдеще с ниски нива на въглеродни емисии в Европа

Смятате ли, че Европейският съюз ще постигне целта си за 2020 г. 20% от крайното потребление на енергия да бъдат от възобновяеми източници?

Предвид постигнатото до момента вероятно ЕС ще постигне тази цел. Потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС продължи да расте на годишна база, като през 2014 г. достигна крайно потребление от 16%. За Европа тази стойност е по-висока от заложената в Директивата за енергията от възобновяеми източници крива, така че в момента се движим по план. На национално ниво картината е малко по-сложна, но голяма част от държавите членки отбелязват добър напредък.

Увеличеното потребление на енергия от възобновяеми източници е полезно в редица отношения. Постепенното постигане на целите на европейско и национално равнище означава, че възобновяемите източници реално изместват изкопаемите горива и подпомагат една структурна промяна в посока чиста енергия. Това обещаващо развитие може да подготви европейските фирми за навлизането им в нови глобални енергийни сектори, където се очаква значителен растеж. Освен това сред широката общественост се наблюдава нарастващ интерес и подкрепа за чистите енергийни източници — фактор, който би могъл да ускори текущия енергиен преход. Въпреки положителните резултати обаче ни предстои много работа за осъществяването му.

Възможно ли е в определен момент ЕС да започне да разчита изцяло на енергия от възобновяеми източници, или изкопаемите горива винаги ще имат своето място?

Със Споразумението от Париж светът прие да върви в посока бъдеще с ниски въглеродни емисии. Европейският съюз вече си беше поставил амбициозни цели за климата, така че за да постигнем дългосрочните си цели за декарбонизация, до 2050 г. енергията от възобновяеми източници трябва да съставлява най-малко между 55 и 75% от енергийните ни потребности. Разбира се, това е голямо предизвикателство, но смятам, че е постижимо.

Възобновяемите източници са изключително важни за дългосрочните усилия за намаляване на изменението в климата и ще имат все по-важна роля за подобряване на цялостната енергийна сигурност в ЕС. Нуждата от изкопаеми горива обаче вероятно ще се запази за известно време, въпреки че зависимостта ни от тях започна да намалява. Освен геополитически рискове изкопаемите горива носят и непропорционално високи външни разходи за обществото под формата на вреди върху здравето и околната среда.

Независимо че трайно ниските цени на нефта влияят на разходната конкурентоспособност на възобновяемите източници, дългосрочните изгледи за тях са добри. Технологиите за възобновяема енергия имат все по-добра разходна конкурентоспособност. На редица места възобновяемите източници успешно се конкурират по пазарни цени с технологиите, базирани на изкопаеми горива. Нека добавя, че ако цените на енергията отчитаха по-добре екологичното въздействие, свързано с производството и използването на енергия, например атмосферните емисии, климата и водите, възобновяемите технологии безспорно биха превъзхождали конвенционалните.

Европа играе ли водеща роля при разработването на чисти енергийни източници?

Както се посочва в публикуван наскоро доклад на ЕАОС за използването на възобновяеми източници в Европа, ЕС има огромен принос в световен мащаб за разработването на технологии за енергия от възобновяеми източници. През периода 2005–2012 г. Европа отчете най-високия общ дял на нови глобални инвестиции във възобновяеми енергийни източници, като беше изпреварена само от Китай през 2013 г. През 2014 г. ЕС-28 имаше най-големия инсталиран и свързан слънчев фотоволтаичен капацитет в света — около три пъти повече от Китай — както и с най-големия капацитет за добиване на електроенергия от вятър в цял свят. Въпреки това в последно време темповете на инвестиране в Европа се забавиха, като същевременно растат в други части на света.

Що се отнася до заетостта в сектора на възобновяемите енергийни източници ЕС е сред основните световни фигури. През 2014 г. ЕС беше на второ място в света, след Бразилия, по равнище на заетите спрямо общата работна сила в тази сфера. Най-големите работодатели в сектора на възобновяемите енергийни източници в ЕС са вятърната и слънчевата фотоволтаична енергетика, както и отрасълът за твърда биомаса. Наблюдава се загуба на работни места в областта на слънчевата фотоволтаична и вятърната енергетика, тъй като конкуренцията от Китай продължава да расте. Въпреки това към днешна дата делът на работните места, свързани с възобновяемите енергийни източници в ЕС-28, остава по-висок от този в Китай.

Какви са предизвикателствата занапред?

Първо, глобалният контекст при възобновяемите енергийни източници се променя бързо. Ако Европа иска да запази стартовото си предимство, трябва да поддържа ангажираността си. Фактът, че финансирането на научни изследвания и развойна дейност в областта на възобновяемите енергийни източници в последно време е в застой, показва, че има опасност да се пропуснат възможностите, предоставяни от най-новите технологии. В този контекст Международната агенция по енергетика препоръчва утрояване на настоящия бюджет за научни изследвания и развойна дейност в областта на иновациите за чиста енергия.

Нека добавим, че вътрешният енергиен пазар на ЕС трябва да се реформира с цел повишаване на ефективността и капацитета му да поема нарастващите нива на възобновяеми енергийни източници, които не са достъпни постоянно. Този тип енергийни източници като слънчевата фотоволтаична и вятърната енергия захранват системата с електроенергия, когато климатичните условия го позволяват. По силата на съществуващите пазарни правила те не могат да получат адекватни ценови нива, като този въпрос трябва да бъде разрешен в бъдеще. За енергийния преход ще са необходими и подобрения на ефективността, предаването, презграничните междусистемни връзки, съхранението на електроенергия и една по-активна роля при управление на търсенето.

Как ЕАОС обезпечава по-ефективното използване на енергия от възобновяеми източници?

Ние редовно оценяваме напредъка по постигането на целите на ЕС и по този начин подпомагаме органите и лицата, вземащи решения в Европа. Освен това докладите ни предлагат информация за актуалното състояние. Също така работим като клирингова къща за държавите членки чрез нашата Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet) на годишна база с цел откриване и дискутиране на проблемите, свързани с енергията от възобновяеми източници.

Михай Томеску