Околна среда и здраве

Човешкото здраве и благосъстояние са тясно свързани със състоянието на околната среда. Естествената среда с добро качество осигурява основни потребности, като чист въздух и вода, плодородна земя за производството на храни и енергийни и материални ресурси за производство. Зелената инфраструктура служи за регулиране на климата и предотвратяване на наводнения. Също достъпът до „зелени„ и „сини“ зони предоставя важни възможности за отдих и подпомага благосъстоянието.

Същевременно околната среда представлява важен път за излагането на хората на замърсен въздух, шум и опасни химикали. В доклада на Световната здравна организация (СЗО) относно предотвратяването на заболявания чрез здравословна среда се посочва, че екологичните стресови фактори са причина за 12—18 % от всички смъртни случаи в 53-те държави от европейския регион на СЗО. Подобряването на качеството на ключови елементи от околната среда, като въздуха, водата и шума, може да предотврати болести и да подобри човешкото здраве.

Замърсяването на въздуха само по себе си е най-голямата заплаха за здравето от замърсявания на околната среда в Европа и причинява сърдечни заболявания, инсулт, белодробни заболявания и рак на белите дробове. Установено е, че излагането на замърсен въздух причинява над 400 000 случая на преждевременна смърт в ЕС всяка година. Излагането на шум, причинен от  транспортните средства и промишлеността, може да доведе до раздразнение, смущения в съня и свързано с нея увеличение на риска от хипертония и сърдечносъдови заболявания.

Излагането на опасни химикали също е основна грижа. Хората могат да бъдат изложени на широк спектър от химикали в своето ежедневие чрез замърсяване на въздуха и водата, потребителски продукти и храни. Свойствата на определени опасни химикали им помагат да се задържат в околната среда и да причинят биоакумулация в хранителната верига, което означава, че ще има значителен период от време преди намаляването на емисиите да доведе до намаляване на влиянието им. Освен това обемът и обхватът на използваните днес химикали и продължаващият растеж на производството на химикали показват, че влиянието им върху хората и околната среда ще продължи да нараства. Това поражда опасения относно последиците за здравето от излагането на смеси от химикали през целия ни живот, по-специално по време на уязвими етапи от живота, като например ранна детска възраст, бременност и старост.

Последиците от изменението на климата също представляват непосредствена заплаха за здравето, и по-специално горещите вълни и промените в профила на инфекциозните заболявания и алергените.

Като цяло качеството на водите за къпане е с висок стандарт в целия ЕС и с течение на времето непрекъснато се подобрява в резултат на инвестиции в канализационната система, усъвършенстването на системите за пречистване на отпадъчните води и намаляване на замърсяването от стопанствата.

Все повече доказателства сочат, че рисковете за околната среда не са равномерно разпределени в обществото, а засягат непропорционално групите от населението в неравностойно положение и социално уязвимите групи. Социално-икономическото положение на дадено лице оказва влияние върху неговото излагане на стресови фактори в околната среда, тъй като по-бедните хора е по-вероятно да живеят във влошени условия. Хората в неравностойно социално положение могат да бъдат по-чувствителни към въздействието на екологичните стресови фактори, дължащи се на вече съществуващи заболявания, лош хранителен статус и специфично поведенчески навици, например тютюнопушене или липса на активност. Те могат също така да бъдат изправени пред ограничения при адаптирането и избягването на рисковете за околната среда.

Политики

Като признава неразривната връзка между състоянието на околната среда и качеството на живот, приоритетна цел 3 от Седмата програма за действие за околната среда (7-ма ПДОС) цели „закрила на гражданите на Съюза от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им“ (ЕС, 2013 г.). Важната зависимост на човешкото общество от поддържането на екосистемите е в основата на визията на 7-мата ПДОС, а именно през 2050 г. да „живеем добре в екологичните предели на планетата“.

На ниво ЕС са въведени широк набор от политики за борба с въздействията на околната среда върху здравето. Някои примери от основните области на политиката в областта на околната среда включват:

• Пакетът от мерки „Чист въздух за Европа“;
•   „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“;
•  Директивата относно шума в околната среда; както и
• Регламентът относно регистрирането, оценката, разрешаването и ограничаването на химически вещества (REACH).

Eвропейският екологичен и здравен процес, ръководен от СЗО — Европа, има за цел да обедини секторите на околната среда и здравеопазването и да насърчава съвместни решения, по-специално за да отговори на свързаните с околната среда здравни цели и задачи на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. В декларацията от Острава от 2017 г. министрите и представителите на страните от европейския регион на СЗО очертаха междусекторен и приобщаващ подход за подобряване на здравето във връзка с въздействието на околната среда.

Дейностите на ЕАОС в областта на околната среда и здравето

ЕАОС работи с партньори на национално и международно ниво за изграждане на база от знания относно връзките между околната среда, здравето и благосъстоянието. Това включва работа по проучване на начина, по който околната среда допринася за благосъстоянието на хората, както и работа в областта на излагането на въздействието на специфични стресови фактори на околната среда и на тяхното въздействие върху здравето, включително замърсяването на въздуха, шума, химикалите и изменението на климата. В крайна сметка резултатите за здравето са резултат от комбинацията от продължително излагане на стресови фактори на околната среда, което означава, че при оценките на въздействието на околната среда върху здравето следва да се възприема интегриран подход.

ЕАОС разработва също така нов работен подход за изследване на влиянието на социалните и демографските фактори върху връзката между околната среда и здравето. Той включва оценка на това, как социалното положение и възрастта на дадено лице могат да засегнат както излагането му на стресови фактори, свързани с околната среда, така и съответното въздействие  върху здравето му.

Добре познатите стресови фактори на околната среда, които засягат човешкото здраве, са предмет на регулаторен контрол в Европа, като се полагат усилия за намаляване на излагането на тези фактори. Появяват се обаче и нови проблеми, при които екологичните пътища и ефектите върху здравето все още не са достатъчно ясни. Те включват въпроси като антимикробната резистентност или промените в експозицията на хората на съдържащите се в продуктите химикали с преминаването към кръгова икономика и увеличаването на рециклирането. ЕАОС работи с международни мрежи от експерти за идентифициране на нововъзникващи рискове за околната среда, включително Европейската комисия, СЗО и Европейския орган за безопасност на храните.

Що се отнася до тематичната работа, ЕАОС предоставя набор от оценки и показатели във връзка със замърсяването на въздуха, шума, химикалите и адаптирането към изменението на климата.

ЕАОС е партньор на инициативата човешки биомониторинг за Европа - HBM4EU. Основната цел на инициативата е да координира и да засилва човешкия биомониторинг в Европа. В подкрепа на разработването на политики HBM4EU ще предостави по-точни доказателства за действителното излагане на гражданите на химикали и за възможните последици върху здравето им.

ЕАОС също така допринася за Информационната платформа за мониторинг на химикалите (ІРСНЕМ) на Европейската комисия, която документира наличието на химикали и смеси от химикали във връзка с хората и околната среда.