Промяна на хранителните навици, промяна на ландшафта — Земеделие и храна в Европа

От друга страна, растенията не усвояват целият предоставен азот. Прекомерната употреба на синтетични химикали може да замърси земята, реките, езерата и подпочвените води в по-голям район, като те дори навлизат в атмосферата като азотен оксид — един от основните парникови газове след въглеродния диоксид и метана. Някои пестициди вредят на опрашителите, включително пчелите. Без опрашители просто не можем да произвеждаме достатъчно храна.

Европейските страни произвеждат значително повече месо, отколкото през 60-те години. А месото, в частност говеждото месо, изисква значително повече земя и вода от хранителните продукти на растителна основа. В същото време при отглеждането на добитък се генерират метан[i] и азотен оксид, и двата много мощни парникови газове. Смята се, че добитъкът допринася за над 10 % от общите емисии на парникови газове.

Неустойчивото използване вреди на почвата и производителността на земята

Дългосрочната земеделска производителност на почвата зависи от общото ѝ здраве. За съжаление, ако продължим да използваме този ресурс както досега, наред с останалото ще намалим способността на почвата да произвежда достатъчно годна за консумация от човека храна.

Интензивното земеделие оказва натиск върху земята и почвата по много начини, включително чрез замърсяване, ерозия и уплътняване заради тежката селскостопанска техника. Все по-голям брой изследвания подчертават колко широко разпространени са остатъците от химикали[ii], използвани в пестициди и торове в цяла Европа ([1]). За някои химикали, като мед и кадмий, пробите от почвата от някои области показват критично високи нива. Излишните хранителни вещества (азот и фосфор) променят живота в езерата, реките и моретата, а в неотдавнашните оценки на ЕАОС ([2]) относно водата се призовава за спешно намаляване на хранителните вещества, за да се предотврати по-нататъшната вреда на тези екосистеми.

Освен че се отразява на земните ресурси и биоразнообразието на почвата, това увеличено производство на храна е повлияло и на хранителния ни режим по неочакван начин.

С промените в хранителните навици идват нови проблеми

Пет от седемте най-големи рискови фактора за здравето днес (високо кръвно налягане, високи нива на холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол и недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци), които водят до преждевременна смърт, са свързани с това, което ядем и пием. Повече от половината от възрастното население в Европа[iii] е с наднормено тегло, включително над 20 %, което се определя като затлъстяване. Затлъстяването сред децата също нараства.

В сравнение, преди 50 години европейците консумират повече храна на човек. Приемът на животински протеини, предимно месни и млечни продукти, се е удвоил през този период и в момента е двойно по-голям от средния за света. Всяка година например възрастните лица в Европа изяждат средно по 101 кг зърнени храни и 64 кг месо на човек — което през последните години леко намалява, но все още е доста над средното за света. Също така консумираме повече захар и захарни продукти (13 кг), отколкото риба и морски дарове (10 кг).

В същото време всяка година в Европа се разхищават 88 тона храна[iv], което съответства на 178 кг на човек. Разхищението на храна означава, че всички ресурси, използвани за производството на храна — вода, почва и енергия — също се губят. А замърсителите и парниковите газове, отделяни по време на производството, транспорта и маркетинга, допринасят за влошаването на околната среда и изменението на климата.

Въпреки това милиони хора по целия свят не разполагат с достатъчно питателна храна. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие през 2017 г. над 820 милиона души[v] в света са били недохранени. Според данни на Евростат през 2017 г. 12 % от европейците не са успели да си позволят[vi] качествено хранене всеки втори ден.

Ясно е, че увеличеното производство на храна не винаги означава по-добро хранене за всички. Това е широко признат проблем и има европейски и глобални мерки, насочени към справяне с разхищението на храна[vii] и недохранването, включително цел 2 за устойчиво развитие: Нулев глад[viii] и цел 12: Отговорно потребление и производство[ix]. По-здравословният хранителен режим и свеждането до минимум на разхищението на храна, включително чрез по-равномерно разпределение на здравословната и питателна храна в обществото и по света, биха могли да намалят част от въздействията върху здравето, околната среда и климата, свързани с храната, която се произвежда на сушата.

Конкурентно търсене за земеделска земя

Общата селскостопанска политика на ЕС и единният пазар превръщат хранителните продукти, произведени в рамките на ЕС в съответствие с високите стандарти за безопасност, обща характеристика на нашето ежедневие. Наред с тази търговия с хранителни продукти вътре в ЕС, съюзът внася и изнася[x] селскостопански продукти от и към останалия свят, които представляват 7 % от цялата търговия извън ЕС през 2018 г. ЕС е голям вносител на пресни плодове и зеленчуци, като същевременно изнася алкохолни и безалкохолни напитки и месо. Косвено търговията с храни означава, че ЕС внася и изнася ресурси от земята. Наред с производството на палмово масло, нарастващата консумация на месо в световен мащаб е един от двигателите на обезлесяването в тропическите гори, които често се превръщат в пасища за добитък или палмови насаждения.

Но земята не се обработва само за производството на храна или фураж. Все по-голям дял от селскостопанската земя в Европа се използва за отглеждането на култури, като рапица, захарно цвекло и царевица, както и за производството на биогорива. Конкурентното търсене оказва допълнителен натиск върху земята като цяло и по-специално върху земеделските земи, що се отнася до отглеждането на култури за биогорива. Биогоривата се разглеждат като инструмент за намаляване на парниковите газове, но това зависи от начина, по който се произвеждат и какви растителни материали използват те. Различните биогорива имат нежелани отрицателни последици за околната среда. За да се предотвратят подобни резултати, ЕС прие редица критерии за устойчивост[xi] за ограничаване на вредното въздействие на биогоривата върху околната среда, включително земните ресурси.

Екологичното въздействие на ЕС върху земните и почвените ресурси не се ограничава само до територията на ЕС. Европейците консумират селскостопански продукти, внесени от останалия свят. Земята и почвата, заедно с останалите ресурси като водата и енергията в държавите, изнасящи за ЕС, са засегнати от високите нива на потребление в Европа. За да осигурят редовно снабдяване, многонационалните корпорации могат също така да изберат да купят големи количества земя в трети страни, за да се осигури храна за европейските потребители.

Според неотдавнашен доклад[xii] на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги, производителността на около една четвърт от световната земна повърхност е намалена поради деградацията на земята. Намаляването на популациите на опрашителите може да доведе до загуби на реколта на стойност до 500 милиарда евро всяка година.

Какво ще донесе бъдещето

Според прогнозите на Обединените нации[xiii] през следващите 30 години глобалното население ще се увеличи с 2 милиарда, за да достигне 9,7 милиарда през 2050 г. Само по себе си това увеличение означава, че трябва да променим начина, по който отглеждаме, произвеждаме и консумираме храната. Производството на храни ще трябва да се увеличи, като същевременно се отчита изменението на климата.

И все пак начинът, по който в момента произвеждаме храна на сушата, вече упражнява прекалено голям натиск върху този ограничен ресурс. В същото време намаляването на количеството произведена храна в Европа и удовлетворяването на вътрешното търсене чрез увеличаване на вноса може да окаже сериозно въздействие върху световните пазари на храни, да увеличи цените на храните и да изложи на уязвимото население риск от допълнително недохранване.

Неотложността на тази ситуация изисква преразглеждане на отношението ни към храната — както към това, което ядем, така и към начина, по който го произвеждаме. Това най-вероятно ще доведе до консумация на по-малко месо и млечни продукти за сметка на повече сезонни плодове и зеленчуци. Разработват се и се предлагат на пазара „месо“ и „мляко“ на растителна основа или други хранителни продукти със сходни хранителни стойности, но със значително по-малко вложени суровини (включително земя, вода и енергия). Въпросът е дали тези алтернативи ще станат норма в нашите кошници за пазаруване, а не изключение.

За целта ще бъде необходимо също така разхищението на храна да бъде намалено до минимум на място както на пазара, така и в домовете. За да се удовлетвори нарастващото търсене на храна и да се предотврати по-нататъшното обезлесяване, интензивното производство в някои райони ще трябва да продължи, но свързаното с него замърсяване трябва да се спре. За устойчивото производство на храни ще трябва да се обърне внимание и на обезлюдяването в определени области, като повече хора се насърчават да останат да се грижат за земята, да защитават местното биоразнообразие и да произвеждат висококачествени продукти.