От управление на отпадъците към зелена икономика

На 2 декември 2015 г. Европейската комисия предложи нов законодателен пакет за кръгова икономика. Пакетът включва различните етапи от удължения жизнен цикъл на продукта — от производството и потреблението до управлението на отпадъците и пазара за вторични суровини. Предложените действия си поставят за цел да бъдат от полза както за околната среда, така и за икономиката, и да извлекат максимална стойност и полза от всички суровини, продукти и отпадъци, като същевременно увеличат енергийните спестявания и намалят емисиите на парникови газове.

През последното десетилетие законодателството за защита на околната среда еволюира от ответни действия по конкретни въпроси до по-интегрирани и системни отговори. Пакетът за кръгова икономика е един от последните примери на такива интегрирани политически отговори и представлява без съмнение важна стъпка напред към целта на Европейския съюз „да живеем добре в рамките на екологичните предели на планетата“.

В нашия доклад „Европейска околна среда в Европа —  Състояние и перспективи 2015“ (SOER2015) се изтъква проблемът с устойчивостта, пред който сме изправени днес. Ние потребяваме и добиваме повече ресурси както в Европа така и в целия свят, отколкото нашата планета може да възстанови в даден момент от времето. От една страна, икономическите дейности допринасят за благосъстоянието на хората и намаляването на бедността. От друга, те замърсяват околната среда, затоплят планетата, увреждат здравето на човека, като същевременно подкопават способността на планетата да ни снабдява с необходимото. Прогнозите за изменението на климата и прираста на населението правят още по-неотложни всеобхватните и незабавни действия.

Макар нито една държава да не е постигнала досега целта не само „да живее добре“, но и в рамките на своите природни ресурси, все пак има някои окуражителни признаци. Европейският съюз започна да разчупва връзката между икономическия растеж и потреблението на енергия и материали. Европейците рециклират по-голям дял от общинските си отпадъци и изпращат по-малко на сметищата. Екологосъобразните производства (т.е. работата с възобновяема енергия, пречистване на отпадъчни води, контрол на замърсяването на въздуха и пр.) отбелязаха значителен ръст през последното десетилетие и създадоха нови работни места въпреки последната рецесия.

Намаляване на зависимостта от суровините

Кръговата икономика се стреми да намали „притока“ от нови ресурси, и по-специално на невъзобновяеми ресурси, да използва, повторно да използва и да валоризира ресурсите в икономиката, доколкото това е възможно, и да свежда до минимум „изтичането“ на емисии и отпадъци.

Посланието е ясно: потенциалното редуциране на отпадъците може да създаде значителни ползи за икономиката и здравето на човека. Продължаващото използване на вече добитите ресурси няма само да намали зависимостта от суровини (от вътрешен добив или от внос), но ще повиши конкурентоспособността при същевременно намаляване на натиска върху околната среда. Предварителен анализ на ЕАОС показва, че европейските държави предприемат вече мерки за подобряване на ресурсната си ефективност, главно по икономически съображения във връзка със зависимостта от суровини.

Превенцията, рециклирането и по-доброто управление на отпадъците — всички те по принцип са от решаващо значение за свеждане до минимум на потоците на входа и на изхода на икономиката. Затварянето на суровинната верига не е обаче достатъчно за предотвратяване на по-нататъшните въздействия върху околната среда и здравето и благосъстоянието на човека. Подходите за преминаване към кръгова икономика трябва да надхвърлят областта на управление на отпадъците и да улеснят прехода към зелена икономика. Налага се да преосмислим начина, по който произвеждаме, потребяваме и депонираме продуктите.

Отключване на потенциала за екопроектиране

Като начало, екопроектирането е от съществено значение за увеличаване на потенциала за рециклиране и удължаване на живота на продуктите. Можем да проектираме продуктите по такъв начин, че те да се поддават лесно на ремонт, да заместваме само негодните части и да можем лесно да сортираме съставните им елементи за оптимално рециклиране.

Трябва освен това да имаме предвид здравните и екологичните аспекти на материалите, които използваме в нашите продукти. Екопроектирането може да помогне и за замяна на материалите със силни въздействия върху околната среда с по-добри алтернативи. Ясно е например, че експозицията на опасни химикали е сериозен здравен проблем. Можем да внедрим чисти цикли за преработка на материалите, за да предотвратим експозицията на хората на опасни вещества и да защитим системите от химическо замърсяване.

По подобен начин материали на биологична основа, например дървесина, земеделски култури или влакна, могат да бъдат използвани за широка гама от продукти и енергийни нужди. Възможностите за преход към материали на биологична основа следва обаче да се анализират с оглед на съответната екосистема и въздействията върху здравето. Има например ограничения за използването на горите, а изгарянето на дървесина може да влоши качеството на въздуха.

Инвестиции за поощряване на иновациите

Екоиновациите и иновативните решения, насърчаващи научните изследвания, са много важни за прехода към кръгова икономика. Иновациите не се свеждат само до производствените процеси. Могат да бъдат насърчени и подкрепяни нови бизнес модели. Има вече много примери за иновативни решения за предоставяне на услуги вместо за продажба на продукти: не е например необходимо да имате кола, за да посрещнете нуждите си от превоз. Такива бизнес модели на основата на сътрудничество, които са насочени към предоставяне на услуги, могат да се възползват от нови механизми за финансиране, тъй като инвестициите и печалбите се развиват по различен начин във времето.

Публичното финансиране в цяла Европа подкрепя вече екоиновациите, но неговата роля може да бъде по-голяма, отколкото е днес. Инвестициите в инфраструктурата, научните изследвания и големите градове могат да бъдат насочени изцяло към улесняване на прехода към зелена икономика. Силната ангажираност с устойчивостта, подкрепена от ясна финансова и регулаторна рамка, изпраща правилния сигнал на заинтересованите страни.

Ясно е, че придвижването към зелена, кръгова икономика ще бъде от полза за някои групи и сектори, но ще упражни натиск върху други. Лицата, вземащи политически решения, ще трябва да имат в предвид справедливото разпределение не само в Европа, но и глобално, и да предложат мерки за улесняване и насочване на необходимия социално-икономически преход.

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводна статия, публикувана в брой № 2016/1 на бюлетина на ЕАОС, март 2016 г.