Химикалите в Европа: разбиране на въздействието им върху здравето на човека и околната среда

Кои са основните безпокойства във връзка с въздействието на химикалите върху здравето на човека и околната среда?

Изминахме дълъг път през последните няколко десетилетия — период, през който химическото замърсяване беше много видимо, и днес в ЕС имаме въведена много по-добра защита срещу голям брой вредни вещества. През втората половина на миналия век обаче световният обем на производството на химикали нарасна над 50 пъти и в целия свят ежедневно се регистрират много нови химикали. Това увеличава общия натиск на химикалите върху околната среда и хората и следователно риска от увреждания. Излагането на вредни химикали  на закрити и открити пространства може да доведе до голям брой вредни за здравето последици, в това число респираторни и сърдечносъдови заболявания, алергии и рак.

Дивите животни и екосистемите също се увреждат от употребата например на пестициди и натрупването на устойчиви замърсители. Извършват се изпитвания, но те отнемат много време и средства и не могат да обхванат всички сценарии на излагане. Опитът ни показва също, че онова, което сме считали някога за безопасно, често се оказва, че води до последици, които се проявяват по-късно. Предизвикателство е запазването на ползите от химикалите за хората и икономиката при свеждане до минимум на неблагоприятните последици от тях.

Употребяват ли се все още химикали, които би следвало да будят безпокойство у нас?

По-голямата част от досегашните усилия бяха насочени към отделни вещества, считани за вредни. Проблемът е, че може да измине много дълго време, преди да съберем достатъчно данни, за да докажем вредното въздействие, а междувременно химикалите вече са се разпространили. Справянето с проблемите, свързани с оловото в бензина и някои от пестицидите, е пример за този вид интервенция. Понякога заместващите химикали могат да са не по-малко вредни по един или друг начин.

Друг проблем е, че нараства загрижеността относно рисковете, причинявани от смеси от химикали и от начина, по който те си взаимодействат, което по принцип не се взема под внимание при оценката на химични вещества. Сега вече знаем също така, че някои групи от населението, например децата и хората с хронични заболявания, са по-уязвими към химикалите от останалите.

Освен това не всички химикали оказват незабавно въздействие; някои от тях могат да доведат до заболявания много по-късно през живота, като в случая с ендокринните разрушители, които намаляват оплодителната способност и причиняват високи стойности на холестерол и затлъстяване. Някои химикали въздействат при много малки дози, а други могат да минат незабелязани, докато натрупването не достигне критично ниво, водещо до здравословни проблеми. Като цяло познанията ни относно въздействието на общия натиск на химикалите са все още много ограничени — както по отношение на хората, така и по отношение на екосистемите. 

Какво прави ЕС за решаване на проблема с химикалите?

ЕС работи на няколко фронта за защита на гражданите. Разполагаме със законодателството за REACH, което вероятно е най-напредналото законодателство в света в областта на химикалите и което понастоящем се преразглежда. Европейската комисия извършва също така проверка на законодателните актове относно химикалите. Европейският парламент постави въпроса за смесите от химикали и чистите цикли за преработка на материалите в кръговата икономика, като във връзка с това Комисията работи върху стратегия за нетоксична околна среда.

Освен това в няколко агенции на ЕС се разглеждат различни аспекти на химикалите. Европейската агенция по химикали в Хелзинки подкрепя прилагането на законодателство за REACH, а Европейският орган за безопасност на храните разглежда веществата, които могат да попаднат в нашите храни. Имаме агенция на ЕС, която работи за лекарствената безопасност, друга за безопасността и здравето при работа, а сега има и една нова инициатива за човешки биомониторинг за получаване на по-добра информация относно действителното излагане на гражданите на химикали. Върши се следователно много работа, но продължават да възникват въпроси: използваме ли правилните инструменти за решаване на проблема с толкова много химикали?  Можем ли да направим повече при изследване на жизнения цикъл на продуктите и химикалите?

Какво представлява инициативата за човешкия биомониторинг?

Инициативата човешки биомониторинг за Европа (HBM4EU), в която участва ЕАОС, разглежда конкретно излагането на гражданите на ЕС на химикали, независимо от техния източник. Чрез събиране и анализиране на кръвни проби, планът е да се установи например, дали има местни или регионални горещи точки на излагане на химикали, на какви химикали сме изложени и дали някои групи от населението са по-застрашени от другите. Тази информация следва да помогне за локализиране на източниците на замърсяване и да послужи като инструмент, който лицата, вземащи политически решения, могат да използват за подреждане по приоритети и насочване на мерките.

Друг елемент на проекта е предоставяне на гражданите на достоверна и фактологична информация за химикалите. В миналото сме били свидетели, по-специално в Северна Европа, как активното участие на гражданите, например чрез НПО, може да насърчи такъв вид диалог и сътрудничество с предприятията и лицата, вземащи политически решения, които са необходими за положителна промяна.

Какво още прави ЕАОС в контекста на химикалите и околната среда?

ЕАОС има значителна роля за изграждането на познания във връзка с въздействието на химикалите върху околната среда и здравето на човека, както и за превенцията и управлението на отпадъците при кръговата икономика.

Същевременно голяма част от работата, която извършваме в различни тематични области, също е свързана с химикалите. Така например, въздействието на замърсяването на въздуха, емисиите от промишлеността, парниковите газове, веществата, които нарушават озоновия слой, и замърсителите във водите и почвите са причинени до голяма степен от химикали. За някои от тях създаваме показатели и съдействаме за осигуряването на свободен достъп за изследователите, лицата, вземащи политически решения, и широката общественост до данните за химикалите. Това се прави посредством нашия уебсайт, както и чрез други сайтове, като Информационната платформа за химичен мониторинг(ІРСНЕМ). Като цяло, ние сме сравнително малък субект в тази област, но мисля, че можем да изпълним важна роля в рамките на по-широкия обществен контекст, в това число като изясним например, как химикалите възпрепятстват или стимулират прехода към кръгова икономика с ниска въглеродна интензивност в Европа.

Ксения Трир

Експерт на ЕАОС в областта на химикалите

Интервю, публикувано в брой № 2017/2 на бюлетина на ЕАОС, юни 2017 г.