Устойчиви градове — преобразяване на градската среда в Европа

Наскоро Талин, столицата на Естония, беше номиниран за носител на наградата „Европейска зелена столица“ за 2023 г., с което се присъедини към редиците на много други европейски градове като Стокхолм, Хамбург, Копенхаген, Гренобъл, Любляна, Лисабон и Лахти. Наградата „Зелено листо“ за 2022 г. — за градове с население между 20 000 и 100 000 жители — беше присъдена на Валонго, Португалия, и Винтерсвейк, Нидерландия. Имах привилегията да участвам в разискванията на журито. За мен беше изключително вдъхновяващо и обогатяващо да съм свидетел на действията, които европейските градове предприемат за постигане на устойчивост, като същевременно се подготвят за предстоящите предизвикателства. Пътят към устойчивото градско развитие обаче не е лесен.

В градовете живеят около трима на всеки четирима европейци. Те са сложни системи, в които общностите и околната среда се сливат в един жизнен и непрестанно развиващ се организъм. Градовете са социалните, културни и икономически центрове на заобикалящите ги региони. Въпреки тези общи черти всеки град в Европа е уникален. Те имат уникални характеристики, развили се в хода на историята, обусловени от тяхното географско разположение, обитатели и социално-политически системи. Затова трудностите, пред които е изправен всеки град, се различават значително.

За някои градове това е застаряването или намаляващото население, докато други се разрастват. Спадът в определен икономически сектор, например тежка промишленост, туризъм или рибарство, може сериозно да засегне икономиката на някои градове, докато други са като магнит за икономически иновации, привличайки млади таланти от целия Европейски съюз. Аналогично, въздействието върху околната среда може да се различава значително.

Нашите инструменти, напр. Европейският индекс за качество на въздуха и инструментът за визуализиране на качеството на въздуха в европейските градове, показват, че не всички дишаме един и същ въздух и това има своите различни причини и последствия. Други оценки и показатели сочат, че различните региони — и градове — ще бъдат засегнати различно от климатичните промени. Крайбрежните градове, особено в северозападната част на Атлантическия океан, ще бъдат изправени пред по-големи рискове от бури, докато други на юг може да са изправени пред недостиг на вода или горски пожари. Нашите проучвания сочат също, че някои общности и групи, по-специално възрастните хора, в даден град са по-уязвими, тъй като могат да бъдат засегнати от множество опасности за околната среда, например замърсяване на въздуха или шумово замърсяване.

Същевременно, въпреки уникалните си характеристики и предизвикателства, всички градове трябва да предприемат мерки, за да се подготвят за въздействията от климатичните промени. Всички градове ще трябва да дадат своя принос за постигане на целите за неутралност по отношение на климата, кръгова икономика и биологично разнообразие, като същевременно гарантират по-чиста и по-здравословна околна среда и предоставят по-добри социални и икономически възможности за своите жители.

Повечето европейски градове са били населявани в продължение на векове и техните улици, квартали и сгради отразяват това наследство. Съществуващата инфраструктура отчасти определя с какви темпове можем да подменим сградния фонд, да модернизираме съществуващите сгради или да създадем нови възможности за транспорт. Постигането на устойчивост в тези случаи налага внимателно обмисляне.

Крайната цел може да е една и съща, но несъмнено пътят към устойчивост ще трябва да бъде адаптиран към уникалния набор от характеристики и предизвикателства за всеки град. Ние в Европейската агенция по околна среда обединихме заинтересованите страни с цел разработването на обща концептуална рамка, която е в основата на неотдавнашния ни доклад и преглед, както и на предстоящите ни оценки по този въпрос. Целта на рамката е да помогне на градската управа и авторите на политики да разработят свой преход към устойчивост, като разгледат устойчивостта на градовете през шест различни гледни точки: кръгов град, устойчив град, град с ниски въглеродни емисии, зелен град, приобщаващ град и здрав град.

Има много неща, които градовете могат да направят в прехода към градска устойчивост, от създаването на зелени и сини зони в градските центрове до интегрирането на градския транспорт с активни системи за мобилност, например колоездене и ходене, или разработването на по-ефективни системи за рециклиране. Процесът може да бъде ускорен от по-широкото използване на технологичните развития, например електрически превозни средства или дистанционна работа. От европейските зелени столици става ясно също, че дългосрочната и последователна визия, подкрепена от съответните управленски структури, знания и данни, може наистина да преобрази един град само за няколко десетилетия.