Качеството на водите за къпане в ЕС остава високо

Европейският комисар за околната среда Янез Поточник заяви: „Качеството на водите за къпане в Европа се подобри значително през последните тридесет години благодарение на законодателството на ЕС и на националните законодателства, но нашата работа не приключва с това. Въпреки дългогодишните отлични резултати по отношение на качеството ние трябва да продължим да полагаме усилия както за подобряване, така и за поддържане на постигнатото.“

Професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на Европейската агенция за околната среда, добави: „По-нататъшното подобряване на качеството на водите за къпане в Европа изисква участието на гражданите. Това преди всичко означава, че трябва да се установи и разбере актуалното състояние на околната среда, а след това пред съответните власти да се постави искане за по-чисти води. Чрез нашия уебсайт гражданите имат лесен достъп до информация относно околната среда, а също така им се предоставя платформа за изразяване на техните мнения.“

Усилията за подобряване на качеството на водите за къпане следва да се разглеждат в контекста на европейските усилия за постигане на добро екологично състояние в съответствие с рамковите директиви на ЕС за водите.

Резултатите от 2009 г. потвърждават дългосрочната тенденция към подобряване

От наблюдаваните през 2009 г. общо 20 000 зони за къпане в целия Европейски съюз две трети са на морското крайбрежие, а останалите — на реки и езера. Степента на спазване на задължителните стойности (т.е. минималните изисквания за качество) нарасна от 80 % през 1990 г. на 96 % през 2009 г. за крайбрежните морски зони. Повишаването на степента на спазване на изискванията по отношение на вътрешните води беше още по-високо — от 52 % на 90 %.

В периода 2008—2009 г. се наблюдаваше незначително намаление на броя на зоните за къпане, които отговарят на минималните изисквания, като намалението беше по-малко от 1 процентен пункт за морските зони и 3 процентни пункта при вътрешните води за къпане. Степента на спазване на по-строгите „препоръчителни стойности“ в периода 2008—2009 г. се повиши с малко под 1 процентен пункт за крайбрежните зони, за да достигне 89 %, но се понижи с малко под 3 процентни пункта при вътрешните води — до 71 %. Подобни годишни колебания не са необичайни, ако се съди по резултатите от последните години.

Почти всички крайбрежни зони за къпане в Кипър, Франция, Гърция и Португалия спазваха по-строгите препоръчителни стойности[1]. Само 2 % от крайбрежните зони за къпане, в по-голямата си част в Италия, станаха предмет на забрана през 2009 г. Въпреки че при вътрешните зони за къпане се наблюдават по-големи разлики в качеството на водите, голяма част от вътрешните зони във Финландия, Франция, Германия и Швеция също отговаряха на препоръчителните стойности.

Мониторинг от четиринадесет държави-членки съгласно новата директива относно качеството на водите за къпане

За да се прецени тяхното качество, водите за къпане се изследват, при което се проверяват редица физични, химични и микробиологични параметри. Държавите-членки трябва да спазват задължителните стойности, определени в Директивата за водите за къпане[2], но те биха могли да решат вместо това да се придържат към по-строгите (незадължителни) препоръчителни стойности.

През 2006 г. влезе в сила нова директива относно качеството на водите за къпане[3], с която бяха актуализирани параметрите и разпоредбите за мониторинг в съответствие с най-новите научни познания. В новата директива се набляга повече върху предоставянето на информация на обществеността относно качеството на зоните за къпане. Държавите-членки трябва изцяло да прилагат новата директива от 2015 г., но четиринадесет държави-членки (Кипър, Дания, Естония, Финландия, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Словакия, Испания и Швеция) вече извършваха мониторинг през къпалния сезон на 2009 г. на своите зони за къпане съгласно изискванията на новата директива.

Допълнителна информация

• Доклад за 2010 г.