Океан от пластмаса

Отпадъците в морската вода - частта, която можете да видите

Част от проблема с пластмасовите отпадъци са т.нар. морски отпадъци. Това са отпадъците, разпилени по морския бряг и плаващи в морската вода. По-голямата част от тези отпадъци произхождат от сушата и са донесени в морето от вятъра или оттичащата се дъждовна вода.

Потресаващите снимки на мъртви морски птици, които са погълнали различни отпадъци — от части от играчки до цигарени фасове, морски костенурки, оплетени в пластмасови опаковки, трупове на китове, пълни с пластмаси — това са изображенията и историите, които са привлекли вниманието на обществеността към проблема с морските отпадъци. По-слабо известен, дори сред експертите, е точният мащаб на проблема.

Налице са все повече доказателства, че почистването на океаните се превръща в много трудна задача. Според неотдавнашно проучване³⁰ на Световния икономически форум в океаните всяка година попадат около 8 млн. тона пластмаси. Според други оценки това количество е между 10 и 20 млн. тона, и според данните в едно проучване³¹,  в световния океан вече са попаднали повече от 5 трилиона парчета пластмасови отпадъци.

Почти всички тези парчета пластмаса са били пренесени от реки от сушата до океана, където се появяват големи натрупвания от отпадъци, които нарастват всяка година. Някои автори дори наричат натрупването на пластмасови отпадъци в Тихия океан „осмия континент“.

Приложението на ЕАОС за на блюдение на морските отпадъци

Ключът към решаването на проблема с пластмасовите отпадъци в нашите морета е да разберем от какво точно се състоят те и какъв е техният произход. ЕАОС разработи мобилното приложение Marine LitterWatch, което позволява на потребителите да регистрират морските отпадъци по морския бряг. Съгласно Рамковата директива за морска стратегия на ЕС държавите членки трябва да разработят стратегии за привеждане на нивата на пластмасите в морето до ниво, което не причинява никакви вреди. Събирането на данни за морските отпадъци допринася за по-доброто разбиране на проблема, което може да помогне на ЕС и неговите държави членки да се справят с проблема по най- ефективния начин.

От 2014 до 2017 г. в базата данни Marine LitterWatch³² са регистрирани близо 700 000 броя отпадъци. От тези предмети, повече от четири пети се състоят от различни видове пластмаса. Най-често срещаните отпадъци по плажовете са цигарените фасове и филтри (18 % от всички предмети), следвани от различни видове пластмасови изделия, включително капачки за бутилки, клечки за уши, торбички за пазаруване и опаковки на хранителни продукти.

Пластмасови микро- и наночастици — какво се крие под повърхността

Макар че можем да броим и, в известна степен, да почистваме отпадъците по крайбрежията, проблемът със замърсяването с пластмаса има и друга страна, която е още по-трудна за почистване.

С времето и излагането на слънчева светлина пластмасовите отпадъци се раздробяват на все по-малки парчета. Пластмасовите микро- и наночастици се получават в резултат от това постоянно раздробяване, а в някои случаи те са произведени, за да бъдат добавени към козметични или други продукти, в резултат на което те могат да попаднат директно във водните тела чрез канализационната система. Усъвършенстваните пречиствателни станции за отпадъчни води могат да филтрират повече от 90 % от тези частици, но с това те не изчезват. Получената утайка често се разхвърля по земната повърхност. Тези частици също могат да попаднат във водни тела в резултат на внезапни наводнения или големи количества валежи.

Тези най-малки частици са почти невидими за човешкото око и тяхното въздействие върху природата и здравето на човека все още не е проучено добре. Допълнителна загриженост предизвиква обстоятелството, че много пластмаси са силно абсорбиращи и привличат други замърсители, например тежки метали, химикали, нарушаващи функциите на ендокринната система, и устойчиви органични замърсители. Тези вещества могат да предизвикат разнообразни вредни въздействия върху животните и хората, включително вродени дефекти, нарушения на когнитивното развитие, проблеми с плодовитостта и рак.

Според констатациите, представени в доклада на ЕАОС Състоянието на европейските морета³³, концентрациите на замърсители в пластмасовите микрочастици могат да бъдат хиляди пъти по-висока, отколкото в морската вода, и тези частици могат да изложат морските организми на въздействието на вредни химикали. По този начин пластмасовите микрочастици и химикалите, които те пренасят, могат да попаднат и в храната на хората, а с нея и в храносмилателната им система.

Да мислим за пластмасите по нов начин

Въз основа на придобитите нови знания вече разбираме, че трябва да разглеждаме пластмасите като вид замърсител още от момента на тяхното производство и да предотвратим попадането в околната среда на пластмасови продукти и отпадъци.

За да допринесе за решаването на проблема с пластмасите, в началото на 2018 г. ЕС

предложи Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика³⁴. Стратегията си поставя за цел да „преобрази начина, по който се проектират, произвеждат, използват и рециклират продуктите в ЕС“. Повишаването на рентабилността на рециклирането и намаляването на пластмасовите отпадъци, особено от продукти за еднократна употреба, са сред основните инициативи, залегнали в стратегията. Европейската комисия поиска от Европейската агенция по химикали да проучи дали добавянето на пластмасови микрочастици в козметични продукти, душ гелове и бои следва да бъде ограничено или забранено, за да се предотвратят вредите за околната среда. Като част от стратегията на ЕС за пластмасите Европейската комисия предложи нови правила³⁵, отнасящи се десетте пластмасови продукта за еднократна употреба, които се откриват най- често по европейските крайбрежия и в морската вода, както и за изгубени или изоставени риболовни уреди.

В стратегията се отчита, че както и във връзка с много други проблеми, свързани с околната среда, постигането на глобално сътрудничество е от ключово значение за спирането на замърсяването с пластмаси. Според резултатите от проведено в Германия изследване³⁶ около 90 % от пластмасовите отпадъци в световния океан се пренасят до океана от едва 10 големи реки, осем от които са в Азия, а две — в Африка: Яндзъ, Инд, Жълтата река, Хай, Ганг, Перлената река, Амур, Меконг, Нигер и Нил. На теория това обстоятелство би трябвало да улесни решаването на проблема.

Привличането на вниманието към замърсяването с пластмаси доведе до активизиране на научните изследвания и иновациите, насочени към по-добро разбиране и разрешаване на проблема. В рамките на изпълнен неотдавна изследователски проект³⁷, воден от Orb Media, са изследвани 11 разпространени марки бутилирана вода и е установено, че 93 % от бутилирана вода съдържа в една или друга степен примеси от пластмасови микрочастици. Що се отнася до възможните решения, международен екип от учени успя да създаде ензим, който може да разгражда пластмасовите бутилки до материал, подходящ за производство на нови бутилки.

В резултат на нарастващата загриженост във връзка с пластмасите, особено в морската среда, редовите потребители се превръщат в важен фактор за спирането на замърсяването с пластмаси, а нарастващото търсене на по-екологосъобразни алтернативи създава бизнес възможности. Неотдавна нидерландски супермаркет откри първия в света щанд, свободен от пластмаси, на който се предлагат 700 продукта без съдържание на пластмаси. Подобна е инициативата на супермаркет в Обединеното кралство, който с цел намаляване на замърсяването с пластмаси предлага на клиентите си възможността да предоставят свои контейнери при закупуване на месо и риба³⁸. Реализират се и иновации в областта на биоразградимите материали, каквито вече могат да се произвеждат например от целулоза, получена от рециклирана хартия, текстил, растения или водорасли.

Забележка: Тези десет най-често срещани предмети представляват 57 % от всичк отпадъци, намирани по европейските плажове.

Източник: Приложение за разглеждане на данни Marine LitterWatch.