Статии

Европейският съюз е предприел амбициозни планове за драстично намаляване на емисиите и замърсяването през следващите десетилетия. Част от тях е наскоро стартираният План за действие „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, в който акцентът е поставен върху намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, за които се счита, че вече не са вредни за здравето на човека и околната среда. Разговаряхме с Ian Marnane, експерт от ЕАОС по околната среда, здравето и благосъстоянието. В момента той работи по предстоящ доклад на ЕАОС относно нулевото замърсяване, който се очаква да бъде публикуван по-късно през тази година.

Прочетете повече

Какво е общото между лозята, разпръснати в идилични пейзажи, промишлените обекти и депата за отпадъци? Отговорът вероятно е наличието на химикали. Почвата, в която отглеждаме храна, и земята, върху която строим домове, могат да бъдат замърсени с различни замърсители — от тежки метали до органични замърсители и пластмасови микрочастици. Замърсителите са широко разпространени и се натрупват в европейските земи и почви. Как можем да се справим с този проблем?

Прочетете повече

Кой е собственик на земята и нейните ресурси? Кой решава как могат да бъдат използвани те? В някои случаи земята е частна собственост, която може да бъде купувана и продавана, като се използва изключително от нейните собственици. Често ползването ѝ се регулира от национални или местни разпоредби, например за поддържане на горските територии. В други случаи някои зони са определени само за обществено ползване. Но земята не е само пространство или територия. Когато всички използваме земята и разчитаме на нейните ресурси, устойчивото управление изисква собствениците, регулаторите и ползвателите на земята от местно до световно ниво да работят заедно.

Прочетете повече

Замърсяването на почвите е проблем, който е тясно свързан с общото ни минало и е част от историята за това как Европа първо се е превърнала в индустриален, а по-късно в екологичен лидер в света. Разговаряхме с Марк Кибълуайт, заслужил преподавател от Университета в Кранфийлд, Обединеното кралство, и един от водещите европейски експерти в областта на почвите, за да разберем по-добре проблема със замърсяването на почвите.

Прочетете повече

По-голямата част от храната, която ядем, се произвежда на сушата и в почвата. Това, което ядем и как го произвеждаме, се е променило значително през последния век, заедно с европейския ландшафт и общество. Интензифицирането на селското стопанство даде възможност на Европа да произвежда повече храна и на по-достъпни цени, но за сметка на околната среда и традиционното земеделие. Сега е моментът да преосмислим отношението към храната, която поставяме в чиниите си, както и към земята и общностите, които я произвеждат.

Прочетете повече

Позната още като „Очите на Европа върху Земята“, „Коперник“ — програмата на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята — преобразява начина, по който разбираме и планираме по-устойчивото използване на ценните земни и почвени ресурси. От градско планиране, транспортни пътища и зелени площи, до прецизно земеделие и управление на горите, „Коперник“ осигурява подробна и навременна информация за наблюдение на земята, за да подпомогне вземането на решения.

Прочетете повече

Почвата е много повече от неодушевен пясък и тиня. Тя е пълна с живот, от микроскопични организми до по-големи бозайници, всички взаимодействащи в еднакво богат брой микрохабитати. Техните взаимодействия ни осигуряват храна и фибри, чиста вода, чист въздух, промишлени процеси без синтетични химикали и дори могат да осигурят лек за много заболявания. Разговаряхме с д-р Дейвид Ръсел от Природонаучния музей „Шенкенберг“, Германия, за биоразнообразието на почвата и какво означава тя за нашата планета.

Прочетете повече

Изменението на климата оказва голямо въздействие върху почвата, а промените в използването на земята и почвата могат да ускорят или забавят изменението на климата. Без по-здрави почви и устойчиво управление на земята и почвата не можем да се справим с климатичната криза, да произвеждаме достатъчно храна и да се адаптираме към променящия се климат. Отговорът може да се крие в опазването и възстановяването на ключови екосистеми и даването на възможност на природата да улавя въглерода от атмосферата.

Прочетете повече

Ландшафтът на Европа се променя. Градовете и техните инфраструктури се разширяват в продуктивни земеделски земи, като разделят ландшафта на по-малки райони и засягат дивата природа и екосистемите. В допълнение към фрагментирането на ландшафта, почвата и земята са изправени пред редица други заплахи: замърсяване, ерозия, уплътняване, запечатване, деградационни процеси и дори опустиняване. Ами ако можехме да рециклираме земята, която вече е усвоена от градовете и градската инфраструктура, вместо да усвояваме земеделска земя?

Прочетете повече

Без здрава земя и почва не можем да живеем. Именно чрез земята произвеждаме по-голямата част от храната си и върху нея изграждаме домовете си. За всички видове — животни и растения, живеещи на сушата или във водата — земята е жизненоважна. Почвата — един от основните компоненти на земята — е много сложен и често подценяван елемент, изобилстващ от живот. За жалост начинът, по който в момента използваме земята и почвата в Европа и по света , не е устойчив. Това оказва значително въздействие върху живота на сушата .

Прочетете повече

Земята и почвата са жизненоважни за природните системи и човешкото общество, но човешките дейности застрашават функционирането на всички земни ресурси, в това число и на почвата. Защо това е така? Какво прави Европа, за да го предотврати? 2015 е Международната година на почвите, затова зададохме тези въпроси на Geertrui Louwagie, ръководител на проект за извършване на оценка на почвите и докладване в Европейската агенция за околната среда.

Прочетете повече

Прочетете повече