Направете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
В цялата история на човека ландшафтите винаги са били обект на промени в резултат на природни сили и човешки дейности. Планините се издигат и потъват, скалите ерозират, реките пресъхват или променят коритото си, наводнявани райони се появяват и изчезват. Човечеството е изравнило хълмове, превърнало брегови линии в сметища, пресушило мочурища, премахнало планински върхове за разработване на мини, създало изкуствени езера и язовири, изсякло гори за създаване на полета и пасища, и е създало нови ландшафти. Все по-голям дял от ландшафтите и земната покривка на нашата планета по някакъв начин са променени от човешките дейности. Днес около 80 % от повърхността на Европа е оформена от градове, селско и горско стопанство.
Градските райони в Европа се разрастват, често за сметка на плодородна земеделска земя. Бетонната и асфалтова настилка запечатват почвата, като ѝ пречат да изпълнява функциите си, като например съхраняване на вода, производство на храна и биомаса, регулиране на климата, буфериране на вредни химикали и осигуряване на местообитания. Дъждът върху тези запечатани повърхности мокри, но не прониква в почвата, където може да се филтрира и да възстанови подпочвените води. Пътища, железопътни линии, канали и градове фрагментират ландшафта, като по този начин ограничават видовете до все по-малки райони и по този начин увреждат биоразнообразието. Начинът, по който използваме земята в Европа е една от причините ЕС да не е на път да постигне целта си за спиране на загубата на биоразнообразие.
Европа също не е на път да постигне целта на своята политика „да бъде сложен край на нетното усвояване на земя до 2050 г.“ Обработваемата и полуестествената земя продължават да се усвояват от градове, търговски и промишлени обекти. Редица сектори — промишлеността, селското стопанство, домакинствата и дори пречистването на отпадни води — също така отделят замърсители в земята и почвата. Тези замърсители могат да се натрупат в почвата, след което да навлязат в подпочвените води, реките и моретата. Дори замърсителите, отделени в атмосферата, могат по-късно да се отлагат върху земната повърхност. Днес следи от различни замърсители са открити дори в най-отдалечените части на нашия континент.
През последните десетилетия Европа е намалила общата площ, използвана за селско стопанство, като същевременно е увеличила добивите. Засилването на селското стопанство ни позволи да произвеждаме храна за нарастващото население. Интензивното селско стопанство, което разчита главно на синтетични торове и мерки за растителна защита, също оказва натиск върху самия ресурс, който го поддържа: здравата и продуктивна почва. В същото време в отдалечените райони земеделската земя бива изоставяна. Изоставянето на земята засяга по-специално селските общности, където местните икономики разчитат предимно на малки земеделски стопанства с ограничени икономически перспективи и ниска производителност, докато по-младите поколения са склонни да се преместят в градските райони.
Използването на земята има глобално измерение. Много от дейностите, свързани със земята и нейните ресурси, по-специално производството на храни и добивът на ресурси, са обект на световните пазарни сили. Например, световното търсенена фураж, храни и биоенергия засяга местната селскостопанска продукция в много части на света, включително Европа. Сушите и недостигът на продукция в страните-износители влияят например на световните цени на ориза — основна храна за милиарди хора. Мултинационалните компании могат да купуват плодородни земеделски земи в Африка и Южна Америка с оглед на това
да продават продуктите си в целия свят.
Начинът, по който използваме земята и почвата, е пряко свързан и с изменението на климата. Почвата съдържа значителни количества въглерод и азот, които могат да се отделят в атмосферата в зависимост от това как използваме земята. Изсичането на тропическите гори за паша на едър рогат добитък или засаждането на гори в Европа може да наклони везните на световните емисии на парникови газове в едната или в другата посока. Топенето на вечните ледове поради повишаването на средните температури в световен мащаб може да доведе до отделянето на значителни количества парникови газове, в частност метан, и да ускори повишаването на температурата. Изменението на климата може също така съществено да промени това, което европейските земеделски стопани[i] могат да произвеждат и местата, където производството може да се осъществява.
|
Земята и почвата накратко |
|
„Земя“ обикновено се отнася до онази повърхност на планетата, която не е покрита от морета, езера или реки. Тя включва общата сухоземна площ, включително континенти и острови. В по-ежедневна употреба и правни текстове „земя“ често се отнася до определено парче земя. Състои се от скали, камъни, почва, растителност, животни, езера, сгради и пр. Земята може да бъде покрита с различни видове растителност (например естествени или поддържани пасища, обработваема земя и влажни зони) и изкуствени повърхности (например пътища и сгради). Почвата е един от основните компоненти на земята. Състои се от частици скала, пясък и глина, както и органичен материал като растителни остатъци, обитаващи почвата животни и организми като бактерии и гъбички, заедно с въздуха и водата в порите на почвата. Свойствата на почвата (например строеж, цвят и съдържание на въглерод) могат да варират в различните райони, както и в различните слоеве на едно и също място. Почвата играе решаваща роля в природните цикли, особено във водния цикъл и в хранителните цикли (въглерод, азот и фосфор) Горният слой на почвата е най-близкият до повърхността слой (обикновено е слоят, в който се намират кореновите системи, или т.н. орен слой, на дълбочина до 20—30 см). Той съдържа най-високото количество органичен въглерод и поради това е най-продуктивният слой. Образуването на един сантиметър от горния слой може да отнеме от няколко стотин до хиляди години. Като се има предвид това, почвата се счита за невъзобновяем ресурс. По-дълбоките слоеве в кората могат да съдържат други природни ресурси, включително подпочвени води, минерали и изкопаеми горива. |
Едно от предизвикателствата при определянето и постигането на целите е преодоляването на пропуските в знанието. Наблюдението на напредъка в постигането на конкретна цел трябва да бъде подкрепен от знания, съгласувани методи и инструменти. Благодарение на „Коперник[i]“ — програмата на ЕС за наблюдение на Земята — сега разполагаме с много по-точна и подробна картина на земната покривка на Европа и как тя се променя. Например, можем да добавим различни информационни слоеве към тази картина, за да оценим потенциалните въздействия на изменението на климата върху влагата на почвата, и следователно върху селскостопанската производителност. Тези по-добри знания ни предлагат нови възможности, за да предприемем по-целенасочени действия на място.
В същото време има редица аспекти на земята и почвата, които трябва да разберем по-добре, за да се справим с конкретни проблеми, по-специално по отношение на биоразнообразието. За да бъдат ефективни, действията ще трябва да вземат предвид и информацията например за състава на почвата и съдържанието на въглерод и хранителни вещества в почвата в даден регион. За този вид информация е необходима по-добра система за наблюдение.
Пътят напред е ясен: спешно трябва да променим начина, по който използваме и управляваме земята и ресурсите, които предоставя тя. Това ще изисква разглеждане на ландшафта като цяло, заедно с всичките му дейности и елементи.
Начинът, по който изграждаме и свързваме градовете, не трябва да включва покриване на околните райони с бетон и асфалт, а трябва да се основава на повторно използване и промяна на целта на вече усвоената земя. Всъщност в доклад на IPBES[ii] (междуправителствена научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги) се твърди, че опазването на земята и почвените ресурси е по-евтино, отколкото тяхното възстановяване (например чрез почистване на замърсена земя в стари промишлени съоръжения). Освен това компактните градове с добре свързани възможности за мобилност често осигуряват най-високото качество на градския живот с по-малко преки въздействия върху околната среда. Политиките за сближаване и регионалните политики на ЕС имат за цел да подкрепят не само икономическото и социалното сближаване, но и териториалното сближаване[iii], което има за цел да допринесе за балансираното развитие на ЕС като цяло.
Също така трябва да засилим усилията си за по-добро опазване на земните екосистеми. Можем да свържем природните зони и да създадем коридори за дивата природа, като инвестираме в зелена инфраструктура. Здравите и устойчиви почвени екосистеми също са от съществено значение за подпомагане на смекчаването и адаптирането към изменението на климата.
За да постигнем устойчиво управление на земните ни ресурси, трябва значително да намалим въздействието от икономическите дейности, особено от селското стопанство. За да гарантираме устойчиво и продуктивно селско стопанство, трябва да се справим със замърсяването и да намерим нови решения за ефективно използване на земята. Ще трябва да вземем предвид и поминъка и качеството на живот на селските общности. Трябва да разчитаме и да работим със земеделските стопани, за да се грижим за земята и биоразнообразието на селските райони. Устойчивото селско стопанство не може да бъде постигнато без значителни промени в хранителния режим и намаляване на хранителните отпадъци в Европа и по света.
Управлението на земята е сложно, но всички ние се възползваме от услугите, които здравата земя и почвата предоставят — било то питателна храна или чиста вода, защита от болести или строителни материали. За да гарантираме, че бъдещите поколения ще продължат да се възползват от тези услуги, трябва да предприемем решителни действия още днес. Отговорността за опазването на тези жизненоважни ресурси е на всички нас — от потребителите до земеделските стопани и от местните до европейските и световните създатели на политики. Това може да бъде постигнато само ако днес действаме заедно за постигането на една обща цел.
Ханс Брюнинкс
Изпълнителен директор на ЕАОСFor references, please go to https://eea.europa.eu./bg/signals/signali-2019-g/statii/uvod-2014-zemyata-i-pochvata or scan the QR code.
PDF generated on 22-11-2024 20:13
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите