Почва - Забравеният ресурс

Защо да се интересувам от почвата?

Пръст, кал, глина, земя, почва: имаме много думи за нея, но малко са точните. В днешния виртуален свят много от нас са загубили буквално връзка с почвата. Но почвата е живата кора на земята, която покрива долния геоложки пласт и прави живота на земята възможен. Като въздуха и водата, почвата е част от животоподдържащата ни система.

Предците ни са били много по-тясно свързани с почвата. Много от тях са работели с нея всеки ден. Тогава, както и сега, почвата е играела ключова роля при осигуряването на храна. В миналото не е била разбрана ключовата роля, която почвата играе при изменението на климата, служейки като огромно естествено хранилище за въглерод.

Почвата и въглерода

Почвата задържа два пъти повече органичен въглерод от растенията. Почвите в ЕС съдържат повече от 70 милиарда тона органичен въглерод или около 7 % от общия глобален въглероден бюджет⁽⁸⁾. Повече от половината от съхранявания в земята въглерод в ЕС се намира в торфени блата във Финландия, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство.

Поставете тези данни в контекста на това, че държавите-членки на ЕС произвеждат 2 милиарда тона въглерод годишно от всякакви източници. Затова почвата играе решаваща роля при изменението на климата. Дори и незначителната загуба на 0,1% въглерод, изпуснат в атмосферата от европейските почви, е равен на емисиите въглерод на допълнителни 100 милион коли по пътищата. Това представлява повишение от около половината от съществуващите коли в ЕС.

Почвата е ограничен ресурс

Представете си, че тази ябълка⁽⁷⁾ е планетата Земя. Разрежете ябълката на четвъртини и хвърлете три от тях. Останалата четвърт ябълка представлява сушата на земята.

50 % от тази суша е пустиня, полярни области или планини* - където е прекалено горещо, прекалено студено или прекалено високо, за да се отглежда храна. Разрежете четвъртината суша на половина. 40 % от останалата част е прекалено скалиста, стръмна, плитка, бедна или влажна, за да поддържа производството на храна. Отрежете тази част и ви остава много малка част от ябълката.

Погледнете крата, която обвива и защитава ябълката. Този тънък слой представлява плиткото покритие на почвата на земята. Обелете я и ще добиете представа от колко малка по размер плодородна почва зависим, за да се изхранва цялото население. Трябва да се съревновава със сгради, пътища и сметища. Също така е и уязвима на замърсяване и въздействията от изменението на климата. Често почвата губи надпреварата.

*Както ще прочетете, голяма част от земята, която е неподходяща за производството на храна, е важна по отношение на поглъщането на CO₂

Органични вещества в почвата (SOM)

Ключовото вещество във връзката между почвата и съхранението на въглерод са „органичните вещества в почвата (SOM)“. Това е сборът от жива и мъртва материя в почвата и включва всички остатъци от растения и микроорганизми. Това е изключително ценен ресурс, който извършва важни функции за околната среда и икономиката, и това е възможно, защото е цяла екосистема в микроскопичен мащаб.

SOM имат основен принос за плодородието на почвата. Те са елексирът на живота, по-специално живота на растенията. Свързват хранителните вещества с почвата, като ги съхраняват и дават достъп до тях на растенията. Предлагат дом на организмите в почвата, от бактерии до червеи и насекоми и им позволяват да преобразуват остатъци от растения и да достигат до хранителни вещества, които могат да бъдат поети от растенията и посевите. Също така поддържат почвената структура, като по този начин подобряват инфилтрацията на водата, намаляват изпаренията, повишават капацитета за задържане на вода и предотвратяват уплътняването на почвата. Освен това органичните вещества в почвата ускоряват разграждането на замърсителите и могат да ги свържат със своите частици, като по този начин намаляват риска от изтичане.

Знаехте ли?

• Почвата се образува от скали и разлагащи се растения и животни⁽⁹⁾

• Почвата помага за прочистването на водата, която пием, и въздуха, който дишаме - безплатно⁽⁹⁾

• Пет тона животински организми могат да живеят в един хектар почва⁽⁹⁾ тар почва⁽⁹⁾

• Здравата почва намалява риска от наводнения и опазва подпочвените водни запаси, като неутрализира или филтрира потенциалните замърсители.⁽⁹⁾

Почва, растения, въглерод

Чрез фотосинтезата всички растящи растения абсорбират CO₂ от атмосферата, за да изградят собствената си биомаса. Въпреки това докато виждаме растенията да растат над земята, под повърхността се случва подобен растеж с подобен мащаб. Корените непрекъснато освобождават различни органични съединения в почвата, като захранват микробния живот.

Това повишава биологичната дейност в почвата и стимулира разграждането на SOM, като в резултат се освобождават минерални хранителни вещества, които са нужни за растежа на растението. Работи и в обратната посока: известно количество въглерод се прехвърля към стабилните органични съединения, които заключват въглерода и стотици години го държат извън атмосферата.

В зависимост от практиката за управление на фермерите, типа почва и климатичните условия, чистият резултат от биологичната активност може да бъде или положителен, или отрицателен за SOM. Повишаването на SOM създава дълготрайно хранилище за въглерода от атмосферата (в добавка към други положителни последствия). Намаляването на органичната материя означава, че емисиите на CO₂ и нашите практики по управление добавят към общите емисии причинени от човека.

Затова начинът на използване на земята има огромно въздействие върху начина, по който почвата се справя с въглерода. От огромно значение е, че почвата освобождава въглерод, когато пасищата, управляваните горски земи или местните екосистеми се превръщат в обработваема земя.

Пустините се местят към Европа

Процесът на „опустиняване“ – при който от жизнеспособната, здрава почва се оттичат хранителните вещества до такава степен, че тя не може да поддържа живот и дори може да бъде отнесена от вятъра – е много драстичен пример за един от проблемите пред почвите в цяла Европа.

„Природните условия: безводие, променливост и проливен характер на валежите, уязвими почви заедно с дългия списък с минали и настоящи човешки въздействия означават, че големи части от Южна Европа са засегнати от опустиняване,“ казва Хосе Луис Рубио, председател на Европейското общество за опазване на почвата и началник на научноизследователско звено към Университета във Валенсия и гр. Валенсия.

В момента 8% от територията на Южна, Централна и Източна Европа, около 14 милиона хектара, дават индикации за склонност към опустиняване. Това се увеличава до над 40 милиона хектара, ако се вземе предвид умерената склонност. Най-засегнатите страни в Европа са Испания, Португалия, Южна Франция, Гърция и Южна Италия⁽¹⁰⁾.

„Постепенното влошаване на почвата поради ерозия, намаляване на органичните вещества, повишаване на солеността или разрушаване на структурата, се предава на другите компоненти на екосистемата – водни ресурси, растителна покривка, фауна и почвени микроорганизми – в спираловиден механизъм, който в крайна сметка създава необитаем и безплоден ландшафт.

„Често хората трудно разбират или дори виждат последствията от опустиняването, тъй като по принцип те остават скрити и незабелязани. Въпреки това тяхното екологично въздействие върху селскостопанското производство, повишените икономически разходи от наводнения и свличания на земни маси, тяхното въздействие върху биологичното качество на ландшафта и цялостно въздействие върху стабилността на земната екосистема означава, че опустиняването е един от най-сериозните екологични проблеми в Европа“, казва Рубио.

Опазване на почвата в Европа

Почвата е ключов и много сложен природен ресурс, чиято стойност все повече пренебрегваме. Законодателството в ЕС не обхваща комплексно всички заплахи и някои държави-членки не разполагат със специфично законодателство за опазване на почвата.

От години Европейската комисия разработва предложения за политика в областта на почвата. Някои държави-членки обаче ги смятат за противоречиви и разработването на политиката се забавя. В резултат на това почвата остава незащитена в степента, валидна за други ключови елементи като водата и въздуха.

7.   Служба по опазване на природните ресурси, Департамент по земеделие на САЩ

8.    Европейска комисия:European Commission, 2008, Review of existing information on the interrelations between soil and climate change  („Преглед на наличната информация за взаимовръзките между почвата и изменението на климата”)

9.   http://ec.europa.eu/environment/pubs/pdf/factsheets/soil.pdf

10. Информационна система за опустиняването в средиземноморския басейн (DISMED)

11. Доклад на Програмата на ООН по околната среда, 2011 г., „Оценка на торфищата, биоразнообразието и
      изменението на климата”