Увод — Земята и почвата: към устойчивото използване и управление на тези жизненоважни ресурси

В цялата история на човека ландшафтите винаги са били обект на промени в резултат на природни сили и човешки дейности. Планините се издигат и потъват, скалите ерозират, реките пресъхват или променят коритото си, наводнявани райони се появяват и изчезват. Човечеството е изравнило хълмове, превърнало брегови линии в сметища, пресушило мочурища, премахнало планински върхове за разработване на мини, създало изкуствени езера и язовири, изсякло гори за създаване на полета и пасища, и е създало нови ландшафти.  Все по-голям дял от ландшафтите и земната покривка на нашата планета по някакъв начин са променени от човешките дейности.  Днес около 80 % от повърхността на Европа е оформена от градове, селско и горско стопанство.

Върху земята и почвата се оказва все по-голям натиск

Градските райони в Европа се разрастват, често за сметка на плодородна земеделска земя. Бетонната и асфалтова настилка запечатват почвата, като ѝ пречат да изпълнява функциите си, като например съхраняване на вода, производство на храна и биомаса, регулиране на климата, буфериране на вредни химикали и осигуряване на местообитания. Дъждът върху тези запечатани повърхности мокри, но не прониква в почвата, където може да се филтрира и да възстанови подпочвените води. Пътища, железопътни линии, канали и градове фрагментират ландшафта, като по този начин ограничават видовете до все по-малки райони и по този начин увреждат биоразнообразието. Начинът, по който използваме земята в Европа е една от причините ЕС да не е на път да постигне целта си за спиране на загубата на биоразнообразие.

Европа също не е на път да постигне целта на своята политика „да бъде сложен край на нетното усвояване на земя до 2050 г.“ Обработваемата и полуестествената земя продължават да се усвояват от градове, търговски и промишлени обекти. Редица сектори — промишлеността, селското стопанство, домакинствата и дори пречистването на отпадни води — също така отделят замърсители в земята и почвата. Тези замърсители могат да се натрупат в почвата, след което да навлязат в подпочвените води, реките и моретата. Дори замърсителите, отделени в атмосферата, могат по-късно да се отлагат върху земната повърхност. Днес следи от различни замърсители са открити дори в най-отдалечените части на нашия континент.

През последните десетилетия Европа е намалила общата площ, използвана за селско стопанство, като същевременно е увеличила добивите. Засилването на селското стопанство ни позволи да произвеждаме храна за нарастващото население. Интензивното селско стопанство, което разчита главно на синтетични торове и мерки за растителна защита, също оказва натиск върху самия ресурс, който го поддържа: здравата и продуктивна почва. В същото време в отдалечените райони земеделската земя бива изоставяна. Изоставянето на земята засяга по-специално селските общности, където местните икономики разчитат предимно на малки земеделски стопанства с ограничени икономически перспективи и ниска производителност, докато по-младите поколения са склонни да се преместят в градските райони.

Глобалното потребление и глобалното въздействие изискват глобални действия

Използването на земята има глобално измерение. Много от дейностите, свързани със земята и нейните ресурси, по-специално производството на храни и добивът на ресурси, са обект на световните пазарни сили. Например, световното търсенена фураж, храни и биоенергия засяга местната селскостопанска продукция в много части на света, включително Европа. Сушите и недостигът на продукция в страните-износители влияят например на световните цени на ориза — основна храна за милиарди хора. Мултинационалните компании могат да купуват плодородни земеделски земи в Африка и Южна Америка с оглед на това 

да продават продуктите си в целия свят.

Начинът, по който използваме земята и почвата, е пряко свързан и с изменението на климата. Почвата съдържа значителни количества въглерод и азот, които могат да се отделят в атмосферата в зависимост от това как използваме земята. Изсичането на тропическите гори за паша на едър рогат добитък или засаждането на гори в Европа може да наклони везните на световните емисии на парникови газове в едната или в другата посока. Топенето на вечните ледове поради повишаването на средните температури в световен мащаб може да доведе до отделянето на значителни количества парникови газове, в частност метан, и да ускори повишаването на температурата. Изменението на климата може също така съществено да промени това, което европейските земеделски стопани[i] могат да произвеждат и местата, където производството може да се осъществява.