Градовете могат да предложат нови възможности за произвеждащите потребители на енергия от възобновяеми източници

Около три четвърти от общото население на ЕС живее в градове и крайградски райони, като този дял се очаква да нараства. Градовете също така отговарят за голяма част от въглеродните емисии. Поради динамиката и гъстотата на градовете те имат голям потенциал да се превърнат в модели за начин на живот с ниски въглеродни емисии. Градските произвеждащи потребители могат да дадат решаващ принос за декарбонизирането на своите общности. 

Информационният преглед на ЕАОС „Енергийни произвеждащи потребители и градове“ се основава на неотдавнашната работа на ЕАОС в областта на производството от потребители, като в него се подчертават предизвикателствата и възможностите, които градските райони представят, и начините, по които местните органи могат да популяризират производството от потребители в своите градове. 

Градовете имат своята роля

Общините могат да подкрепят произвеждащите потребители, като предоставят обществени пространства или насърчават други частни собственици на сгради или на земя да предлагат пространства, които могат да се използват за производство на енергия, инициирано от гражданите. Те могат да включват покриви на училища, болници, апартаменти или неизползвани земи, които могат да се използват за инсталиране на слънчеви панели или други технологии за възобновяема енергия. 

Местните органи могат също така да предложат целенасочени финансови стимули на дружествата, за да насърчават участието на гражданите и да стимулират ангажирането на обществеността в енергийното планиране. Общините могат също така да служат за информационни центрове и да допринасят за изграждането на правилните умения, за да се помогне на заинтересованите от инсталирането на възобновяеми енергийни източници. 

Всеки град е уникален, но има някои общи характеристики, които са благоприятна среда за производство от потребители, различаваща се от районите от по-селски тип, например: 

• Създаването на производство от потребители в градовете е по-трудно, отколкото в селските райони, поради ограниченото пространство за производство на енергия и по-сложните условия на собствеността над повърхности (като например покриви в жилищни блокове). 
• Градовете са по-гъсто населени от селските райони, поради което технологията за слънчева енергия на покривите е предпочитаната технология за производство на енергия от възобновяеми източници. Освен това поради високата гъстота на населението топлопреносните мрежи са по-печеливши, защото тя предлага потенциала за разработване на инициативи за произвеждащи потребители, свързани с топлопреносните мрежи в градовете. 
• Повече хора живеят в жилищни блокове, което открива възможности за колективни действия, но затруднява координирането на инвестициите. 
• Кратките разстояния правят градовете идеални за използване на електрически превозни средства, както частни, така и обществени. Градските концепции за произвеждащи потребители е по-вероятно да включват свързване с мобилността. 
• Градовете могат да предложат възможности за развитие на интегрирани енергийни райони, например при преустройство на райони в определен град или при добавяне на нови райони. 
• Производството на електроенергия извън града (производство извън обекта) разкрива възможности за произвеждащите потребители да преодолеят липсата на пространство.