All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
Терминът „хранителна система“ включва всички процеси и изградената от нас инфраструктура за производство и потребление на хранителни продукти. Това включва земеделие, търговия, търговия на дребно, транспорт и потребление. Храната е основна човешка потребност. Освен да са в достатъчно количество, нашите хранителни продукти трябва да са висококачествени и достъпни — с други думи, незамърсени и на приемливи цени.
Има голяма зависимост между нашето здраве и благоденствие, и храните. Както недохранването, така и затлъстяването са здравни проблеми, свързани пряко с храните. Земеделието допринася също за изменението на климата и замърсяването на водата и въздуха, а всичко това може да засегне косвено човешкото здраве и благоденствие.
Ако погледнем по-отблизо, ще забележим и, че земеделието има важна социално-икономическа роля. В много селски общности то е гръбнакът на местната икономика, представлява начин на живот и взаимодействие с природата и има културна и развлекателна стойност за нас. Начинът, по който произвеждаме своите храни, влияе върху привлекателността на ландшафта, сред който живеем.
Като цяло Европа има съвременни системи за земеделско производство и земя, подходяща за селското стопанство. Производителността на хектар нарасна значително, по-специално през втората половина на ХХ век. Благодарение на многообразието на своята земеделска земя и климата си, Европа произвежда широка гама продукти. Тя обаче разчита и на внос, основно на фуражи, пресни плодове и зеленчуци, а изнася главно преработени храни.
Що се отнася до потреблението, през последните години има някои промени на хранителния режим. Например консумацията на червено месо се повиши значително през последните пет десетилетия. В сравнение обаче с нивата от 1995 г., виждаме 10% спад при консумацията на говеждо месо на човек. От друга страна, европейците ядат повече птиче месо, риба и морски дарове, плодове и зеленчуци.
Два вида основни проблеми будят загриженост в Европа. Първият е социално-икономически. Урбанизацията и свързаните с нея промени в начина на живот показват, че земеделието става по-малко привлекателно като стопанска дейност. Броят на земеделските производители в Европа намалява, а средната им възраст се увеличава. Поддържането на земеделски дейности, по-специално в по-слабо производителните области, става трудно. Част от земеделската земя се изоставя и това може да има последици, излизащи извън рамките на местната икономика, за области, където земеделските дейности всъщност допринасят за запазване на природата.
Вторият е интензификацията. Говорим за по-високи добиви от хектар чрез интензифициране, механизация, пресушаване, напояване и прилагане на торове и пестициди. Това повишава рентабилността и означава, че имаме нужда от по-малко земя за земеделието. От друга страна, то намалява биологичното разнообразие на обработваемата земя и увеличава замърсяването на почвите, реките и езерата.
Изменението на климата също ще засегне земеделската производителност в цяла Европа. Много региони може да се нуждаят от адаптиране към промените през сезоните на вегетация и на валежи.
Преминаването към нископроизводителни системи би било нереалистично и контрапродуктивно. Не можем да си позволим земеделието да бъде неефективно — нито икономически, нито в екологично отношение. Същевременно трябва да намалим замърсяването от земеделието. Това ни изправя пред дилема. Биологичното земеделие (без пестициди и торове) може също да бъде интензивно, но се смята че производителността му ще остане приблизително с 20% по-ниска от тази на интензивното земеделие. За да продължим да произвеждаме същото количество храни, ще трябва да отделим повече земя за селското стопанство.
Такава промяна също ще има глобални последици. Тъй като ЕС е един от най-големите производители и износители на храни, всяко съществено намаление на неговата продукция ще засегне на свой ред световното производство и следователно — цените на хранителните продукти. Увеличенията на цените на храните засягат всички слоеве на обществото и по-специално семействата с ниски доходи. Това е в противоречие с целта за достъпна храна на приемливи цени.
Земеделието ще бъде винаги една от основните човешки дейности, въздействащи върху околната среда. Тези въздействия могат обаче да бъдат намалени по няколко начина. Преминаването към новаторски системи, използващи ограничени ресурси (например използване на технологии за биологично и прецизно земеделие) изглежда най-добрият път, който трябва да се следва.
Подобряването на производствения аспект вероятно няма да бъде достатъчно с оглед нарастващото глобално търсене на храни, влакна и енергия. Нужен ни е допълнителен ръст на ефективността в други части на хранителната система, като транспорт, търговия на дребно и потребление.
Големи площи земя се използват за производство на фуражи за изхранването на добитък, който произвежда месо. Промяната на хранителните навици от по-малко месо към повече зеленчуци ще намали без съмнение натиска върху глобалното земеползване. Още един пример са хранителните отпадъци. В Европа се губят от 30 до 40% от произведената храна. Загубите на храна започват на полето, продължават в транспорта и завършват в нашите домове. На всяка стъпка ние разхищаваме земята, водата и енергията, използвани за храна, която дори не консумираме.
Общата селскостопанска политика на ЕС има ключова роля тук. Последните реформи прекъснаха до голяма степен връзката между плащанията на земеделските производители и тяхната продукция. Спазването на законодателството в областта на околната среда е вече необходимо условие, за да се получи право на финансова подкрепа, а някои мерки за екологично съобразяване са задължителни. Това наистина помогна да се предотврати свръхпроизводството и може да облекчи натиска върху околната среда, но може да се направи повече, например за намаляване на зависимостта от минерални торове и пестициди.
Земеделието се конкурира за земя с енергетиката (биогорива), жилищата и градските райони. По-доброто пространствено планиране (къде да имаме интензивно земеделие, къде да поддържаме екстензивно такова с намаляване на използваните ресурси) също ще допринесе за по-ефективното използване на земята и ще намали изпитвания от човека натиск върху околната среда.
Като цяло оптималният сценарий предвижда по-ефективно използване на наличните ресурси, и по-специално на земята и водата. В последния ни Доклад за показателите е даден по-широк преглед на използването на ресурсите и се прави връзка между хранителната система и другите основни системи: енергетика, жилищен фонд и материали.
Ибеле Хугевен
Интервю, публикувано в брой № 2013/2 на Бюлетин на ЕАОС, декември 2013 г.
For references, please go to https://eea.europa.eu./bg/articles/zemedelieto-na-evropa-kak-da or scan the QR code.
PDF generated on 22-11-2024 23:17
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите