Потреблението на вода в Европа — изправени сме пред сериозни предизвикателства, свързани с количеството и качеството на достъпните ресурси

Недостигът на вода все по-често попада в новините в целия свят. Градове като Кейптаун в Южна Африка и Кайро в Египет вече изпитват или се очаква да бъдат засегнати от сериозен недостиг на вода. Тъй като цялата територия на Европа е набраздена от множество големи реки и езера, тя може да изглежда незасегната от дефицит или недостиг на вода. Но това съвсем не е така. Недостигът на вода е проблем, който засяга милиони хора по света, включително над 100 млн. души в Европа.

Подобно на много региони в останалата част от света проблемите, свързани с недостига на вода, се увеличават и в Европа и са съпътствани с нарастващ риск от суши в резултат на изменението на климата. Около 80 % от потреблението на прясна вода в Европа (за питейни и други нужди) се обезпечава чрез водовземане от реките и подземните води, поради което тези източници са изключително уязвими на заплахите, произтичащи от прекомерната експлоатация, замърсяването и изменението на климата.

Количеството на водите е под натиск

Както всеки жизненоважен ресурс или жив организъм водата може да се окаже под натиск, особено когато нейното търсене надвишава предлагането или лошото ѝ качество ограничава нейното използване. Климатичните условия и търсенето на вода са двата основни фактора, обуславящи недостига на вода. Този натиск оказва неблагоприятно въздействие върху ресурсите от прясна вода, което засяга както тяхното количество (прекомерна експлоатация или суша) така и качеството им (замърсяване и еутрофикация).

Въпреки относителното изобилие на ресурси от прясна вода в някои части на Европа, наличието на вода и социално-икономическата дейност са разпределени неравномерно, което води до големи различия в нивата на водния стрес през отделните сезони и в отделните региони. Търсенето на вода в Европа непрекъснато се увеличава през последните 50 години, отчасти  като последица от нарастването на населението. Това е довело до цялостно намаляване на възобновяемите източници на вода на глава от населението с 24 % в цяла Европа. Това намаление е особено ясно изразено в Южна Европа, главно в резултат на по-ниските количества на валежите, по данни от показател на ЕАОС⁶. Например през лятото на 2015 г. количеството на възобновяемите ресурси от прясна вода (включително подземните води, езерата, реките и язовирите) е било с 20 % по-малко в сравнение със същия период на 2014 г. в резултат на нетен спад на валежите от 10 %. Нарастването на броя на хората, които се преместват да живеят в градовете, също оказва въздействие върху търсенето, особено в гъсто населените райони. 

Съгласно оценките на ЕАОС около една трета от територията на ЕС е изложена постоянно или за определени периоди на условия на воден стрес. Страни като Гърция, Португалия и Испания вече страдат от тежки суши през летните месеци, но недостигът на вода се превръща в проблем и в северните региони, включително в някои части от Обединеното кралство и Германия. Земеделските райони с интензивно напояване, островите в Южна Европа с развит туризъм и големите градски агломерации се считат за районите, където в най-голяма степен се усеща недостиг на вода. Според очакванията случаите на недостиг на вода ще зачестят като последица от изменението на климата.

Въпреки това в резултат на постигнатите подобрения на ефективността на използването и управлението на водоснабдяването се отбелязва цялостно намаляване на общото водочерпене⁷ с 19 % от 1990 г. Въз основа на неотдавнашни проучвания, анализирани в информационен документ на ЕАОС⁸, е направена констатацията,  че политиките на ЕС в областта на водите насърчават държавите членки да въвеждат по-ефективни практики на управление на водите, особено що се отнася до политиките за ценообразуване на водата в съчетание с други мерки, например кампании за повишаване на осведомеността, чрез които се насърчава ефективното използване на водата посредством прилагане на устройства за икономия на вода.

Водата в икономиката — потребители и злоупотребяващи?

Всички икономически сектори използват вода, макар и по различни начини и в различни обеми. (i) Достъпът до достатъчни количества прясна вода е от решаващо значение за редица икономически сектори и за общностите, които зависят от тези икономически дейности. Трябва обаче да отговорим на въпроса: устойчив ли е начинът, по който използваме водата в икономиката?

Икономическите дейности в Европа потребяват средно около 243 000 кубически хектометра (ii) вода годишно по данни на индекса за потребление на вода⁹ на ЕАОС. Макар че по‑голямата част от тази вода (над 140 000 кубически хектометра) се връща в околната среда, тя често съдържа примеси или замърсители, включително опасни химикали.

Най-големият потребител на вода е селското стопанство: на този сектор се падат около 40 % от общото годишно количество вода, използвано в Европа. Въпреки повишаването на ефективността в сектора¹⁰ от деветдесетте години насам, селското стопанство ще продължи да бъде най‑големият потребител и през следващите години, допринасяйки за недостига на вода в 

Европа. Причината е, че се налага все повече земеделски земи да се напояват, особено в южноевропейските държави. Макар че едва около 9 % от всички земеделски площи в Европа се напояват, на тези райони се падат около 50 % от общото потребление на вода в Европа. През пролетта този дял може да надхвърли 60 %, за да се подпомогне израстването на културите след засяването, което се отнася особено за търсените и по- скъпи плодове и зеленчуци като маслините и портокалите, които се нуждаят от много вода, за да узреят. Разходите за напояване се очаква да нарастват през следващите години, ако се оправдаят прогнозите за намаляване на количествата на валежите и удължаване на вегетативния сезон в резултат на изменението на климата.

Изненадващо е, че в производството на енергия също се използват големи количества вода, като на този сектор се падат 28 % от годишното потребление на вода. Водата се използва предимно за охлаждане на атомни електроцентрали и електроцентрали, използващи изкопаеми горива. Тя се използва и за производство на водноелектрическа енергия. На секторите на минната промишленост и промишленото производство се падат 18 % от потреблението на вода, следвани от домакинствата, които потребяват около 12 %. За битови нужди в Европа се доставят средно 144 литра вода на човек на ден.

Секторите с най-голямо потребление на вода са различни в отделните региони. Като цяло селското стопанство е най-големият потребител на вода в Южна Европа, а потреблението на вода за охлаждане в производството на електроенергия оказва най-голям натиск върху водните ресурси в Западна и Източна Европа. Промишлеността е най-големият потребител в Северна Европа.

Въздействия върху околната среда

Цялото това потребление на вода е от полза за икономиката, а следователно и за нашето качество на живот. Същевременно водните ресурси в даден район често трябва да удовлетворяват конкуриращи се потребности на различни потребители на вода, което може да доведе до пренебрегване на нуждите от вода в природната среда. Свръхексплоатацията на водните ресурси може да навреди на животните и растенията, които са зависими от тях. Налице са и други последици за околната среда.

В повечето случаи, след като добитата вода се използва от промишлеността, домакинствата или селското стопанство, получените отпадъчни води могат да причинят замърсяване чрез изпускане на химикали, отпадъчни води и оттичане на нутриенти или пестициди от земеделски земи. Що се отнася до производството на енергия, използването на вода за производство на водноелектрическа енергия нарушава естествения воден цикъл в реките и езерата, а язовирите и други физически бариери могат да попречат на миграцията на рибата нагоре по течението.

Освен това температурата на водата, използвана за охлаждане в електроцентралите, обикновено е по-висока от температурата на водата в реките или езерата, в които се излива обратно. В зависимост от температурната разлика топлината може да оказва неблагоприятно въздействие върху местните биологични видове. Например тя може да действа като топлинна бариера, която пречи на миграцията на рибата в някои потоци.

Европейски усилия за повишаване на качеството на водите

 качество на живот. Същевременно водните ресурси в даден район често трябва да удовлетворяват конкуриращи се потребности на различни потребители на вода, което може да доведе до пренебрегване на нуждите от вода в природната среда. Свръхексплоатацията на водните ресурси може да навреди на животните и растенията, които са зависими от тях. Налице са и други последици за околната среда. В повечето случаи, след като добитата вода се използва от промишлеността, домакинствата или селското стопанство, получените отпадъчни води могат да причинят замърсяване чрез изпускане на химикали, отпадъчни води и оттичане на нутриенти или пестициди от земеделски земи. Що се отнася до производството на енергия, използването на вода за производство на водноелектрическа енергия нарушава естествения воден цикъл в реките и езерата, а язовирите и други физически бариери могат да попречат на миграцията на рибата нагоре по течението.

Освен това температурата на водата, използвана за охлаждане в електроцентралите, обикновено е по-висока от температурата на водата в реките или езерата, в които се излива обратно. В зависимост от температурната разлика топлината може да оказва неблагоприятно въздействие върху местните биологични видове. Например тя може да действа като топлинна бариера, която пречи на миграцията на рибата в някои потоци. Европейски усилия за повишаване на качеството на водите През последните 30 години държавите — членки на ЕС, постигнаха значителен напредък в усилията за повишаване на качеството на водните тела с прясна вода на Европа благодарение на правилата на ЕС, и по-специално на Рамковата директива на ЕС за водите¹¹, Директивата за пречистването на градските отпадъчни води¹² и Директивата за питейната вода¹³. Тези основни законодателни текстове са в основата на ангажимента на ЕС за подобряване на състоянието на водите в Европа. Целта на политиките на ЕС е значително да се намалят отрицателните въздействия на замърсяването, прекомерното водочерпене и други видове натиск върху водните ресурси, както и да се гарантира наличието на достатъчно количество вода с добро качество за хората и за околната среда. По-специално мерките за пречистване на отпадъчните води и намаляване на използването на азот и фосфор в селското стопанство доведоха до значително повишаване на качеството на водите през последните десетилетия.

Едно от конкретните постижения е значителното подобряване на състоянието на водите за къпане в крайбрежните и вътрешните зони за къпане в Европа през последните 40 години. Повече от 21 500 обекта в ЕС¹⁴ бяха предмет на наблюдение през 2017 г., като 85 % от тях изпълниха най-строгите стандарти за „отлично“ качество. Благодарение на правилата, определени в законодателството на ЕС за водите за къпане и отпадъчните води, държавите членки успяха да се справят със замърсяването на водите за къпане от  канализационни води или води, дрениращи се от земеделска земя, което представлява риск за здравето на човека и водните екосистеми.

Днес, въпреки постигнатия напредък, общото екологично състояние на много водни обекти в Европа все още е несигурно. Голяма част от европейските езера, реки, устия и крайбрежни води трудно удовлетворяват минималната цел на ЕС за „добро“ екологично състояние (iii) съгласно Рамковата директива на ЕС за водите по данни, представени в публикувания неотдавна доклад на ЕАОС Водите в Европа: оценка на състоянието и видовете натиск, 2018 г¹⁵.

По-широка гледна точка —„синята“ икономика

Европейските усилия не са ограничени само до вътрешните и крайбрежните води. Устойчивото използване на водните и морските ресурси е в основата на новите инициативи на ЕС и на ООН за „синята икономика“ и „синия растеж“. Идеята е да се осигури дългосрочната жизнеспособност на рибарството или икономически дейности като морския транспорт, крайбрежния туризъм или добива на полезни изкопаеми от морското дъно, като същевременно се гарантира минимално нарушаване на екосистемите в резултат на замърсяване или изхвърляне на отпадъци. Само в Европа синята икономика вече осигурява 5 млн. работни места и реализира принос към икономиката на ЕС в размер на около 550 млрд. евро¹⁶. Европейската комисия призова за по-ефективно управление (iv) в подкрепа на икономическите планове за подобряване на защитата на морската среда.

Бъдещето на потреблението на вода в Европа — ефективността има важно значение

Потреблението на вода в повечето икономически сектори е намаляло от деветдесетте години благодарение на реализираните многобройни мерки за повишаване на ефективността, например по-добро ценообразуване на водата или технологично усъвършенстване на уредите и оборудването.

Въпреки това, съгласно водния експлоатационен индекс на ЕАОС за потреблението на вода този ресурс ще продължи да се експлоатира от сектори като селското стопанство и енергетиката, както и в домакинствата, за да бъде удовлетворено търсенето, което се очаква да продължи да нараства. Изменението на климата ще продължи да оказва допълнителен натиск върху водните ресурси и се очаква рискът от засушавания в много южни региони да нараства. Демографските тенденции също ще бъдат фактор. През последните две десетилетия населението на Европа се увеличи с 10 % и се очаква тази тенденция да продължи. В същото време все повече хора се преместват да живеят в урбанизирани територии, в резултат на което ще се увеличи натискът върху градското водоснабдяване.

Някои сектори, и по-специално масовият туризъм, ще увеличат търсенето на вода в някои региони през ключови периоди. Всяка година милиони хора посещават туристически дестинации в цяла Европа, като на тях се падат около 9 % от общото годишно потребление на вода. По-голямата част от това потребление се дължи на дейностите по настаняване и обществено хранене. Очаква се туризмът да увеличи натиска върху водните запаси, особено на малките средиземноморски острови, много от които приемат масов приток на посетители през лятото.

Общата дилема е очевидна. Хората, природата и икономиката се нуждаят от вода. Колкото повече черпим от естествените водоизточници, толкова по-сериозно въздействие оказваме върху природата. Освен това в някои региони, особено през някои месеци, просто няма достатъчно вода. Очаква се изменението на климата да изостри още повече този дефицит. С оглед на това всички трябва да използваме водата много по-ефективно. Нещо повече, мерките за пестене на вода ще ни помогнат да спестим и други ресурси и да опазим природата.

(i) Съществуват различни инструменти и методи (напр. т.нар. „воден отпечатък“) за оценка на общото количество вода, влагано в производството на продукти и използвано от държавите и хората.

(ii) Един кубически хектометър е равен на 1 000 000 кубически метра

(iii) Вж. раздел „Животът под вода е изправен пред сериозни заплахи“ в публикацията „Сигнали“.

(iv) Вж. раздел„Водата в движение“в публикацията „Сигнали“.