следващ
предишен
елементи

Article

Споразумение за климата: към нисковъглероден свят издръжлив на промените в климата

Смяна на език
Article Публикуван 22-01-2016 Последна промяна 11-05-2021
Photo: © Leyla Emektar, Picture2050/EEA
Споразумението за климата, постигнато в Париж от 195 държави, е първото досега универсално и законообвързващо споразумение от такъв вид. Парижкото споразумение е резултат на многогодишна подготовка, диалог и нарастваща осведоменост за необходимостта от справяне с текущите и потенциалните въздействия на промените в климата. То представлява важна и обещаваща стъпка към изграждането на нисковъглероден и издръжлив на промените в климата свят. Освен това то изпраща ясен сигнал към политиците и бизнеса да се отдръпнат от изкопаемите горива и да инвестират в чиста енергия и в действия за адаптиране.

През последните десетилетия растящ брой научни доказателства потвърдиха, че антропогенните емисии на парникови газове причиняват увеличаване на глобалните средни температури. Това глобално затопляне на свой ред увеличава тежестта и честотата на екстремните природни явления, причинява повишаване на морското равнище, упражнява безпрецедентен натиск върху природната среда, обществото и човешкото здраве. Създадено на основата на увеличаващата се осведоменост и мобилизация на обществото, Парижкото споразумение съдържа глобален план за действие, който да насочи света по пътя към избягване на опасните промени в климата чрез ограничаване на глобалното затопляне доста под 2°C и чрез полагане на усилия за още по-голямо ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 °C над нивата преди индустриализацията.

Прозрачност и отчетност

Преди Парижката конференция държавите предадоха своите „намерения за определените национални приноси" (INDC), посочващи ангажиментите им за справяне с промените в климата. Но INDC, изпратени от 186 страни, не са достатъчни, за да поддържат повишаването на глобалната средна температура под 2°C към края на столетието. Ясно е, че трябва да се направи още много, за да се постигне дългосрочната цел както глобално, така и в Европа. Парижкото споразумение признава необходимостта от допълнителни усилия. За тази цел правителствата се споразумяха да се събират на всеки пет години, за да си поставят по-амбициозни цели, както изисква науката.

Държавите се споразумяха също така да докладват за своя напредък при реализирането на целите си, както и да осигурят прозрачност и контрол. Една стабилна система за прозрачност и отчетност ще проследява напредъка към дългосрочната цел. Парижкото споразумение се фокусира и върху солидарността в борбата с промените в климата. Европейският съюз и другите развити страни ще продължат да подпомагат действията, свързани с климата, за намаляване на емисиите и изграждане на издръжливост към въздействието на промените в климата в уязвимите развиващи се държави.

Най-новите прогнози на държавите членки на ЕС, включени в нашия отчет „Тенденции и прогнози в Европа през 2015 г." показват, че Европейският съюз върви към намаляване на парниковите газове с 24% до 2020 г. при спазване на сега взетите мерки, и към намаляване от 25% при допълнителни мерки, които вече са планирани в държавите членки. Нашият анализ обаче показва също, че за да се постигне целта за намаляване с 40% до 2030 г., трябва да се въведат нови политики.

Европа трябва да засили и усилията си за адаптиране. Стратегията за адаптиране на ниво Европейски съюз вече е внедрена, за да помогне на държавите да планират дейностите си за адаптиране и повече от 20 европейски държави са приели национални стратегии за адаптиране. Според публикуван наскоро доклад на ЕАОС повечето държави са заявили, че екстремните климатични събития са задействали реакции за адаптиране. Втората най-често цитирана причина за разработката на национална политика за адаптиране е политиката на Европейския съюз, която включва адаптирането към промените в климата , следвана от разходите за нанесени щети и от научните изследвания. Доклад на ЕАОС, публикуван през тази година, показва, че около 14 държави притежават или разработват системи за мониторинг, докладване или оценка на националната политика за адаптиране.

Инвестиране в зелени решения

Ключов компонент на Парижкото споразумение е преходът към чиста енергия, който призовава към пренасочване на инвестициите от замърсяващите изкопаеми горива към чисти източници на енергия в цял свят, а също и в Европа. Това ще изисква засилено участие не само на държавите, но и на градовете, фирмите и гражданското общество.

Енергийните системи, свободни от въглерод, със сигурност ще бъдат крайъгълен камък на глобалните усилия за ограничаване и намаляване на емисиите на парникови газове. Но тези усилия трябва да се разглеждат в контекста на живота в пределите на нашата планета. В своята 7-ма програма за действие за околната среда Европейският съюз дефинира дългосрочната си цел: „В 2050 г. живеем добре в екологичните предели на планетата. Благоденствието ни и доброто състояние на околната среда се дължат на иновативна, кръгова икономика, в която нищо не се губи, природните ресурси се управляват устойчиво и биологичното разнообразие се опазва, цени и възстановява по начини, които повишават устойчивостта на нашето общество. При нас нисковъглеродният растеж от дълго време не зависи от използването на ресурси, като определя темпа за безопасно и устойчиво общество в световен мащаб."

Справянето с проблема за устойчивостта изисква системен подход, който разглежда ключовите системи, например храната, енергията, подвижността и подслона, като взаимосвързани части на едно цяло. Най-добрият начин за постигане на това е чрез зелена, кръгова икономика.

Ханс Брюнинкс
Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводна статия, публикувана в брой № 2015/4 на бюлетина на ЕАОС, декември 2015 г.

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Тагове

Действия към документ