следващ
предишен
елементи

Article

След Париж: по пътя към осъществяването на нисковъглеродна икономика

Смяна на език
Article Публикуван 14-11-2016 Последна промяна 11-05-2021
Миналия декември в Париж светът си постави амбициозна цел: ограничаване на средното повишаване на температурата в световен мащаб доста под 2 градуса и същевременно ограничаване на повишаването до 1,5 градуса над нивата преди индустриалната революция. На среща на върха на G20 по-рано този месец Китай и Съединените щати обявиха официално своя ангажимент да се включат в Парижкото споразумение. Това е сериозна крачка напред в международната инициатива за намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на глобалното затопляне. От друга страна, поетите до момента от подписалите споразумението страни ангажименти за намаляване не са достатъчни за постигането на тази амбициозна цел.

Приносът на Европейския съюз за постигането на Парижката цел е заложен в политическата рамка на ЕС в областта на климата и енергетиката и се изразява в редица мерки. На 20 юли Европейската комисия предложи нов пакет от мерки за ускоряване на прехода към нисковъглеродна икономика в Европа, който предстои да бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета.

Пакетът е една от предложените конкретни мерки за постигане на ангажимента на Европейския съюз за намаляване на неговите емисии на парникови газове с 40% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Предложенията включват задължително намаляване на емисиите за държавите членки за периода 2021—2030 г. и за пръв път предвиждат включване на земеползването и горското стопанство в политическата рамка на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г.

Пакетът ще засили значително политическата рамка на ЕС в областта на климата и енергетиката по дългосрочния курс на ЕС към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика. Той прави задълбочен анализ на емисиите от всички сектори на икономиката — транспорт, сгради, земеделие, отпадъци, използване на земите и горско стопанство — и предвижда намаляване на емисиите във всички сектори на икономиката. Също така той стъпва върху реформата на Системата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS), предложена през юли 2015 г. и включваща емисиите от промишлеността и енергетиката.

Освен това се предвижда улесняване на намаляването на емисии чрез редица инициативи в политиката по конкретни сектори или разширени пакети, например Стратегията за нискоемисионна мобилност или пакетът за кръгова икономика.

Изготвяне на системни и последователни подходи

През последните години много от нашите доклади, включително Европейска околна среда — състояние и перспективи, 2015 г. (SOER), многократно наблягат на изключителната важност на системните подходи. Днешните проблеми на околната среда, включително изменението на климата, се характеризират с висока степен на сложност. Например не можем да подобрим качеството на въздуха в Европа без нисковъглероден транспорт, подобрено градоустройство, разширено международно сътрудничество за справяне с трансграничното движение на замърсители на въздуха или мрежа от зелени пространства около градските области. Освен това изменението на климата може да утежни замърсяването на въздуха. Същото важи за справянето с последиците от изменението на климата. Трябва да обърнем внимание на емисиите от всички сектори на икономиката и да разбираме принципите на производство и потребление, които генерират тези емисии. Тъй като понастоящем ЕС произвежда около 10% от световните емисии, очевидно този глобален проблем няма да се реши само с намаляване на емисиите в Европа.

Аналогично, в нашите оценки редовно се подчертава необходимостта от последователни и дългосрочни политически цели. Осъществяването на фундаментални промени в основните системи може да отнеме десетилетия. Изграждането на чиста и нисковъглеродна система за мобилност или енергетика изисква значителни инвестиции в инфраструктура и изследвания на чистите технологии. Непоследователните политики без ясни цели вероятно ще възпрепятстват инвестициите в новаторски решения.

Мерки, инвестиции и познания

На фона на тази политическа рамка на ЕС и окуражителните сигнали от най-големите световни източници на парникови газове, очакваните трудности могат да се разделят на три групи.

Първата група се отнася до изходните познания. Правилните политически решения зависят от основаното на факти познаване на досегашните тенденции и прогнозите за бъдещето. В този период на преход стана ясно, че все повече ще имаме нужда от перспективни познания, които да направляват нашите политически решения. В този контекст ЕАОС си поставя за цел да изясни допълнително сложността на проблемите с околната среда.

Във втората група са включени трудности, свързани с намесата и мерките. Политическата рамка на ЕС трябва да се материализира в конкретни инициативи и действия на място от публичните органи на всички нива в държавите-членки на ЕС. Това изисква последователна политика и дългосрочни цели, съгласувани с общоевропейската. Важно е да се постигне цялостното изпълнение чрез национални политики и мерки в държавите членки.

Третата група трудности, свързани с инвестициите, показва, че преходът към нисковъглеродна икономика не може да се осъществи единствено с публични инвестиции. Частните инвестиции също трябва да се мобилизират за проекти за чиста инфраструктура и изследвания на чисти технологии.

На COP21 в Париж участниците от икономиката и гражданското общество изиграха важна роля за мобилизирането на преговорите към по-амбициозната цел за 1,5 градуса. Също така на тях ще се падне основната задача по изпълнение на мерките, насочване на инвестициите и набавяне на необходимите познания.

 

Ханс Бруйнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Тагове

Действия към документ