Разбиране на комплексния характер на изменението на климата и предприемане на действия в тази посока

От научна гледна точка изменението на климата по същество се отнася за количеството парникови газове, предимно въглероден диоксид, отделени в атмосферата и изведени от нея. От индустриалната революция насам, в резултат на икономическите дейности се отделят все по-големи количества парникови газове, далеч по-големи от количеството, което може да бъде уловено от естествения въглероден цикъл. Това води до увеличаване на концентрацията на въглерод в атмосферата, което на свой ред създава парниковия ефект, като води до задържане на по-голям дял от слънчевата енергия, получавана на Земята.

Системите за наблюдение на Земята следят концентрациите на въглерод и отчитат дългосрочните тенденции. Констатациите са категорични: независимо от сезонните изменения, броят въглероден диоксид ‘части на милион’ (ppm) в атмосферата е надхвърлил прага от 400 ppm през 2016 г. и продължава да расте. Поради това науката ни казва, че за смекчаване на последиците от изменението на климата е необходимо да се намали значително количеството на отделяните парникови газове и, ако е възможно, да се увеличат уловените количества.

Ако се разгледат внимателно икономическите дейности, от които се отделят парникови газове, се разкрива една доста комплексна картина. Всъщност могат да се определят главните дейности, на които се дължи по-голямата част от емисиите. Чрез изгарянето на изкопаеми горива и промяната в начина, по който се използва земята (например изсичането на горите за отглеждане на добитък), се отделя въглеродът, който е бил уловен и съхраняван извън въглеродния цикъл в продължение на стотици и милиони години. През последните два века изкопаемите горива като въглища, нефт и природен газ, осигуряват енергията, която е нужна за нашите домове и за икономиката — промишленост, селско стопанство, транспорт и т.н. Нашите общества се нуждаят от енергия, но може ли тази потребност да бъде задоволена от възобновяеми източници, вместо от изкопаеми горива?

Глобалният характер на изменението на климата допълнително усложнява нещата. След като бъде отделен в атмосферата, въглеродният диоксид се превръща в глобален проблем, независимо от държавата и сектора, в които е станало отделянето. От друга страна, когато става въпрос за намаляване на емисиите, се разчита почти изцяло на структури за политическо управление. Глобалните усилия се изразяват в национални ангажименти на държавите да ограничат и намалят своите емисии. За да направят това, те трябва да знаят източника на емисии.

В Европа количеството парникови газове, отделяни всяка година от всеки основен сектор на икономиката и неговите подсектори, се следи отблизо. Въз основа на данните, предоставени от държавите — членки на ЕС, Европейската агенция за околна среда анализира тенденциите и прогнозите, за да прави оценка на напредъка към достигане на целите, определени за ЕС като цяло и за всяка държава членка. Нашите оценки за въздействието върху климата и уязвимостта показват също как различните региони в Европа са засегнати от изменението на климата и какво може да се очаква в бъдеще при различни сценарии за емисиите.

За да насърчат действията по смекчаване на последиците от изменението на климата, държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие по редица политики в областта на климата и енергетиката и определиха ясни цели за 2020 г. и 2030 г. Нашите оценки показват, че Европейският съюз е на път да достигне целите си за 2020 г., но са необходими повече усилия за достигане на по-амбициозните цели за 2030 г. Държавите, регионите и градовете, както и други участници, също споделят информация във връзка с адаптирането към променящия се климат.

Тези знания са от съществено значение. От друга страна, за да се формулират и приложат ефективни мерки, е необходимо също и по-систематично разбиране. Например, може ли транспортният сектор, който е причина за повече от 20 % от емисиите на парникови газове в ЕС през 2016 г., да намали зависимостта си от бензин и дизелово гориво и да премине към чиста електроенергия? Може ли Европа да произвежда тази допълнителна енергия, без допълнителен натиск върху околната среда? Как може градоустройството да задоволи потребностите от енергия и мобилност и да намали щетите от бедствия, свързани с климата, като същевременно подобри качеството на въздуха в градовете?

Тези въпроси изискват системни познания за връзките между обществените, екологичните и икономическите тенденции. Бъдещите действия в областта на политиката може също така да отчитат специфичните потребности на отделните региони и градове. Например, как могат градовете да увеличат енергийната ефективност на съществуващите си сгради, някои от които могат да включват дори такива, построени в края на XIX в.?

Нашата цел в Европейската агенция за околна среда е да предоставяме целенасочени и достъпни знания, за да помогнем на отговорните за политиките лица и на обществеността да предприемат действия при своевременна, подходяща и надеждна информация. Това означава, че нашите познания трябва да се разширяват и задълбочават и непрестанно да се развиват, за да отразяват системния и комплексен характер на предизвикателствата, пред които сме изправени. В случая с изменението на климата ние работим в посока към създаване на бъдеща платформа за знания в подкрепа на целите на ЕС за 2030 г. в областта на енергията и климата, която да свързва по-добре съществуващата информация не само в областта на климата и енергeтиката, но и в други важни области, като селското стопанство, транспорта и качеството на въздуха.

В крайна сметка успехът ще зависи както от вземането на информирани политически решения, така и от волята в световен мащаб за прекратяване на зависимостта ни от изкопаеми горива. Парижкото споразумение стана крайъгълен камък за затвърждаване на световните ангажименти за борба с изменението на климата, обединявайки правителствата, стопанските дружества и гражданското общество. Сега остава споразумението да бъде изпълнено от всички държави, които го подписаха. В този контекст предстоящата конференция по въпросите на климата (COP24) в Катовице, Полша, трябва да продължи усилията за прилагането чрез приемане на наръчник.

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводната статия е публикувана в септемврийското издание на Информационния бюлетин на ЕАОС, бр.3 от 2018 г.