Към „Европа 2030“: устойчива природа, устойчива икономика и здравословен начин на живот

Пандемията от COVID-19 коренно промени ситуацията. Светът е видял войни, икономически и финансови кризи, горски пожари, глад и вълни на миграция, както и местни и сезонни епидемии. Тази пандемия обаче е различна от всичко, преживяно от поколенията досега. Тя се разпространи по целия свят, засегна пряко или косвено милиони, ако не и милиарди хора, наложи карантина на обществата, затвори граници и доведе до блокиране на цели сектори — и направи всичко това в рамките само на няколко месеца.

В продължение на вече шест месеца много държави в Европа прилагат ограничителни мерки за борба с пандемията от COVID-19. Първоначалният шок от тази мащабна и рязка промяна премина, но обществата все още се опитват да разберат вируса и пълния мащаб на въздействията от него, както и да намерят решения за тяхното намаляване.

Неравномерно въздействие върху здравето

Коронавирусът влияе на хората по различен начин. Уязвимите групи, например хората в напреднала възраст или с вече съществуващи здравословни състояния и заболявания, са в по-голяма степен изложени на риск.

Същите уязвими лица обикновено са засегнати в по-голяма степен и от рисковете за здравето, свързани с околната среда, по-специално от лошото качество на въздуха. Дългосрочното излагане  на замърсители на въздуха — дори при ниски нива на концентрация — и други замърсители могат да увредят здравето на човека и да причинят хронични заболявания, като впоследствие хората стават по-уязвими по отношение на съществуващи и нови заболявания като COVID-19.

В неотдавнашния ни доклад на тема „Здравословна околна среда, здравословен живот“ се подчертава, че един на всеки осем смъртни случая в Европа може да бъде приписан на лошото качество на околната среда. В него също се обръща внимание на неравенствата по отношение на въздействието върху здравето както в Европа, така и в рамките на отделните държави. Намаляването на замърсяването на околната среда и осигуряването на достъп до здравословна околна среда може да намали тежестта на заболяванията и да помогне на хората да водят по-здравословен начин на живот.

Опазване на природните зони

COVID-19 е зоонозно заболяване. Това е нов вирус, който е прескочил от животински видове към хората. Такива скокове са възможни най-често, когато дивите животни влизат в тесен контакт с населението, което се дължи предимно на разширяване на човешките дейности в природни области, взаимодействия между човека и животните в съоръжения за интензивно производство на месо или чрез улавяне на диви видове за консумация от човека.

Да повторим, COVID-19 е само пример за връзката между общото влошаване на състоянието на околната среда и конкретните въздействия от това върху нашето здраве и благосъстояние. През последните няколко дни бяха публикувани два ключови доклада — Global Biodiversity Outlook 5 („Глобална перспектива за биологичното разнообразие 5“) от Конвенцията за биологичното разнообразие и Living Planet Report 2020 („Доклад за живата планета“) от 2020 г., изготвен от Световния фонд за дивата природа (WWF). Те подчертават тревожния темп на намаляване на биологичното разнообразие и призовават за решителни и спешни действия на световно равнище. Същите тревожни тенденции се наблюдават в Европа, което засяга устойчивостта, производителността и способността на природата да ни поддържа. През следващите седмици ще публикуваме подробна оценка за състоянието на природата в Европа въз основа на подробни данни, докладвани от държавите — членки на ЕС.

Подобряването на устойчивостта на природата на глобално равнище чрез опазване, съхраняване и възстановяване на природните зони и преминаване към устойчива продоволствена система е вероятно не само да намали рисковете, свързани със зоонозните заболявания, но и да гарантира дългосрочното ни благоденствие.

Отчитане на несигурността на климата

Начинът и степента на използване на природните ресурси, включително изкопаемите горива, горите и земята, също са в основата на изменението на климата. От последните горски пожари в САЩ до топенето на ледниците в Алпите, въздействията са опустошителни. Ако не успеем да намалим драстично емисиите на парникови газове в световен мащаб и да се адаптираме към променящия се климат, ще бъдем изправени пред много по-тежки сътресения, които ще оказват отрицателно въздействие върху нашето общество и икономика. Както в случая с COVID-19 и замърсяването на въздуха, някои от нас ще бъдат засегнати в по-голяма степен от други.

COVID-19 предизвика не само криза в общественото здраве, но и дълбока икономическа криза. В отговор на това Европейският съюз и държавите членки въведоха планове за икономическо възстановяване.

Истинският въпрос е: как можем да се възстановим, така че да предотвратим в бъдеще други кризи — на околната среда, климата, икономиката и общественото здраве?

Изграждане на устойчиво, справедливо общество и зелена икономика

Ограничителните мерки въведоха мащабни и внезапни промени в начина на живот в Европа. Имаше по-малко превозни средства по пътищата и почти никакви търговски полети. Много дейности преминаха онлайн, което допълнително намали необходимостта от мобилност. Въздействието върху околната среда пролича ясно. Само за няколко седмици качеството на въздуха в градовете се подобри. Тъй като ограниченията бяха вдигнати и икономическата дейност набира скорост, постепенно започваме да се връщаме към нивата преди COVID.

Примерът с COVID показва, че държавите, които са действали бързо и решително като цяло са имали по-нисък процент на заразяване и смъртност, включително сред по-уязвимите групи. Ограничителните мерки въведоха значителни промени в начина на живот в кратки срокове, което доведе до намаляване на натиска върху природата, и цифровизацията може да предложи някои решения. По същия начин решителните действия, водещи до коренна промяна в нашите системи за производство и потребление, могат да доведат до реална промяна.

Дългосрочните амбиции на Европа в областта на политиката са определени в Европейския зелен пакт, неговите стратегии и планове за действие. Речта за състоянието на Съюза на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не само потвърди отново ангажимента на Европа към тези цели, но и повиши амбициите по отношение на климата. Тези амбиции трябва да бъдат постигнати чрез справедлив преход, насочване на действията по отношение на неравенствата и социалната справедливост на равна нога с целите в областта на климата.

„Следващите месеци ще бъдат от решаващо значение за определяне на плановете за възстановяване и инвестиции. За да допринесем за дискусиите, ние организираме поредица от онлайн дебати, чиято цел е да запознаят по-широката аудитория със знанията и размислите на експертите.

Промяна със сигурност ще има. Трябва да се уверим, че всяко решение в тази насока ни отвежда с една крачка по-близо до устойчивостта.“