Събеседване — Инвестиране в по-безопасни химикали

Какво представляват опасните химикали?

Опасните химикали са вещества, които вредят на околната среда и/или на човешкото здраве. Те имат широк диапазон: от слабо токсични вещества до такива, пораждащи сериозно безпокойство, които са изключително токсични и много устойчиви. Синтетичен не винаги означава вреден, а естествен не винаги означава безвреден.

Въпреки че невинаги е лесно да се свърже конкретен химикал с конкретно заболяване, знаем, че излагането на въздействието на опасни химикали може да има последствия за здравето — от влияние върху репродуктивната система до специфични заболявания като диабет. Въздействията върху природата са също толкова тревожни и могат да бъдат свързани със загубата на биоразнообразие.

В нормативната уредба често се търси директна връзка. Познанието ни за тези връзки се е подобрило значително. Благодарение на науката граничните стойности на експозиция, които доскоро се считаха за безопасни — например за нарушители на функциите на ендокринната система като бисфенол А и устойчиви химикали като PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества), — днес вече не се считат за такива.

Възможно ли е природата да се изчисти от тези химикали?

Зависи от това какво се разбира под „изчистване“. В някои случаи е технически възможно да се почисти до известна степен (например чрез премахване на пластмасите от океаните), но това би било много скъпо. В други случаи това не е възможно. PFAS се срещат в подпочвените води, а ние не можем да възстановим и попълним всички подпочвени води. Полихлорираните бифенили (ПХБ) са се натрупали в седиментите. Отстраняването им оттам е също толкова трудно и може да нанесе по-големи вреди.

Използването на рециклирани опасни химикали в нови продукти би причинило трайни вреди. Тези вещества трябва да бъдат изведени от употреба, за да не представляват повече риск.

Защо около нас има толкова много опасни химикали?

Изградихме производствена система, която не прави разлика между токсични и безвредни химикали. Когато започнахме да произвеждаме синтетични химикали в голям мащаб, нямаше нормативни регулации за това какво може и какво не може да се прави. В резултат на това се произвеждат най-лесните и евтини химикали. Опасностите и рисковете не са взети под внимание.

Днес всичко е устроено така, че зависим от тези опасни химикали. Точно затова трябва да променим системата, за да нямаме повече нужда от тези химикали и да не зависим от тях. Следва да се въведат стимули да не се произвеждат опасните вещества и вместо тях да се произвеждат по-безопасни алтернативи.

Съществуват ли безопасни алтернативи за всички опасни химикали?

Искаме химикалите да са възможно най-безвредни, но не във всички случаи е възможно да са напълно безвредни. Алтернативите могат да бъдат безопасни или по-безопасни. Например в гумените подметки на спортните обувки се използва пенообразуващ агент, който е силно токсичен. Натриевият бикарбонат — готварската сода — е една безопасна алтернатива.

Съществуват по-безопасни алтернативи за много от химикалите, които използваме днес, но не за всички. По-безопасните алтернативи невинаги са предпочитана възможност, дори ако това е задължително. Представете си производител, който с десетилетия усъвършенства производствената си линия за определен опасен химикал. Въвеждането на по-безопасната алтернатива е скъпо струващо в началото и изисква ново ноу-хау. Това завишава изискванията за извършване на замяната. Важен е също и въпросът за мащаба. Широкомащабното производство често води до по-ниски разходи за единица продукция; за разлика от това е необходимо да измине известно време, за да може алтернативата да се наложи над това предимство в големи мащаби.

В момента се провеждат множество изследвания в публичния и частния сектор. Революционните технологии могат да въведат нови методи на производство и нови продукти, които напълно да променят пазара.

Могат ли химикалите да се рециклират в кръговата икономика?

Можете да рециклирате чисти потоци. Но когато са смесени несъвместими материали, например пластмаса А и пластмаса Б, те не могат да бъдат рециклирани. Много от изделията съдържат различни материали, избрани заради различните им характеристики, например твърдост или устойчивост на топлина. Например килимите могат да съдържат различни пластмаси в повърхностното си покритие, долния слой и лепилото.

Възможно е устойчивият дизайн да налага материалите в килима да са съвместими, но конкретното лепило се избира при нанасянето. В повечето случаи цената е най-определящият фактор, а не съвместимостта с рециклирането или възможността за разделяне на различните материали.

Как можем да изградим по-безопасна химическа система?

Задължително е да има прозрачност по цялата верига на доставки. Един производител произвежда вещество, което след това се изпраща на производител на смеси, а след това те отиват към редица други участници. Крайният продукт, съчетаващ редица химикали, се превръща в компютър, диван или зимно яке.

Тази информация, която понастоящем липсва, следва да бъде достъпна за потребителите, за да им дава възможност да вземат информирани решения. Хората трябва да знаят дали дадено яке съдържа PFAS, и че PFAS остава в околната среда завинаги и причинява здравословни проблеми; може би има достъп до нетоксичен алтернативен продукт, дори ако той не е толкова водоустойчив и е малко по-скъп. Понякога има информация какво не съдържа даден продукт, например тигани без PFAS, но не се знае какво съдържа той.

Освен това регулаторите не трябва да се страхуват да предприемат смели и бързи действия. Необходимо е регулациите и инвестиционните решения да отчитат по-широките въздействия върху обществото и околната среда. Действителните разходи за обществото, свързани с производството и замърсяването с PFAS, са много по-високи от цената, на която се продават продуктите, съдържащи PFAS. Предвид тяхното въздействие, трябва да спрем производството на най-вредните от тях. Необходимо е също регулаторната система да бъде и съобразителна. Например някои силно токсични химикали не могат да се произвеждат в Европа, но могат да се внасят законно.

А чрез производството на по-безопасни алтернативи европейската промишленост може да създаде нови работни места и да се развива успешно, като същевременно намери решение на опасенията за сигурността на доставките.

Могат ли инвестициите да подкрепят по-безопасни химикали?

Инвестициите със сигурност имат своята роля. През последните години в ChemSec разработваме инструменти, които да помагат на инвеститорите да избират по-безопасни и устойчиви алтернативи. Не разглеждаме обичайните екологични, социални и управленски (ЕСУ) фактори в дружествата, а реално произвежданите химикали. Много дружества с високи ЕСУ стандарти може да произвеждат много опасни и устойчиви химикали.

Разглеждаме цялата продуктова гама на дадена фирма, и по-специално веществата, пораждащи сериозно безпокойство. Поради химикалите, които произвеждат, инвестирането в тези дружества може да се счита за рисково, тъй като за тях може да са приложими допълнителни нормативни изисквания, да са подложени на натиск от страна на потребителите или дори да са страна по съдебни спорове, например поради разливи на токсични вещества.

Въпросът е дали инвеститорите да влагат средства в химикали като PFAS предвид тяхното общо въздействие върху здравето на хората и околната среда?